Флаг на въоръжените сили

Флагът на въоръжените сили (флаг на армията[1], щандарт, военен флаг, флаг на въоръжените сили) е символ на въоръжените сили на държава или политическа група.

Рицар (Ян Ван Брабант) носи хералдически флаг в боя (Манески кодекс, 1304 год).
Условният декоративен флаг на Съветската армия, използван в оформлението на плакати, пощенски пликове и картички.
Флагът на Министерството на отбраната на Русия.

Често е вариант на държавнито знаме, който е предназначен за използване от въоръжените сили на страната на суша. Морският еквивалент е военноморският флаг. Във въоръжените сили на много страни е символ на чест, доблест, бойна слава и продължване на бойните традиции.

ИсторияРедактиране

Бойните знаци се използват като минимум започвайки от бронзовия век. Думата щандарт произхожда от древнофранкското название на бойния знак (не задължително флаг).

 
Бабур и армията на Моголите салютират деветте знамена на Тимур.

Използването на флагове в качеството на бойни знази, повидимо, започва през железния век в Средна Азия, Китай или Индия[2] В Персия на Ахеменидите всяка дивизия има свое собствено знаме[3]. Бойните знаци древността получават названието „вексилоиди“, т.е. „подобни на флага“ (от на латински: vexillum – флагът на римската кавалерия). Към вексилоидите се отнасят, например, орлите и вексилумите на римските легиони или драконариите на древните Сармати.

Използването на флагове, като бойни знаци, широко се разпространява през Средновековието едновременно с хералдическите знаци върху щитовете на рицарите. По същото време се развива и използването на морските флагове. В средневековна Япония флаговете сашимоно са принадлежност на всеки пехотинец.

Някои средновековни свободни градове или комуна нямат гербове и използват военни флагове, които не са свързани с хералдиката. Същото се касае и за болшинството флагове на въоръжените сили в съвремието.

В Древна Русия военното знаме се нарича стяг и е във вид на прът със закрепен на него кичур конски влакна, клинообразно парче ярка тъкан, фигурка на животно или друг предмет, който се вижда добре отдалеч.

По-късно на стяговете започват да се закрепват големи парчета тъкан с ярък цвят и с клиновидна форма. На горния край на стяга се поставя метално острие. На платното се извезва изображението на Светия кръст, под острието се завърва ярка лента.

Съвременни флаговеРедактиране

Въоръжени силиРедактиране

Сухопътни войскиРедактиране

Военноморски силиРедактиране

Военновъздушни силиРедактиране

Други флаговеРедактиране

Любопитни фактиРедактиране

  • Бойният знак на османските еничари не флаг, а котел за варене на месо (казан). Всеки корпус има голям бронзов котел; собствен, неголям котел, има всеки отряд. По време на поход казанът се носи отпред. Изгубването на котела, особено на бойното поле, се счита за най-голям позор[4].
  • В Третия Райх е разработен военен и административен флаг за немските антарктически територии. Официално претенциите към тази територия не са свалени и затова официално този флаг със свастика още може да се използва от немските военни.
  • Флагът на Филипините е единственният в света флаг който се обръща „с главата надолу“ (червената лента да се пада отгоре) по време на война.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Флажная терминология (vexillographia.ru)
  2. flag. (2008). Encyclopædia Britannica. Chicago: Encyclopædia Britannica.
  3. E. Pottier, Douris, London, 1909, p. 105 fig. 20, Plate XXV.b
  4. Кривушин И.. Янычары. //

ЛитератураРедактиране

  • Знамиеровский, Альфред. Флаги. Всемирная энциклопедия. М., Эксмо, 2009, 256 с.. ISBN 978-5-699-32161-2.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Флаг вооружённых сил“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​