Сухопътни войски на България

Сухопътните войски на Република България са основният вид въоръжени сили в Българската армия. Те подготвят и поддържат сухопътни формирования, способни за развръщане и участие в пълния спектър операции в системата на колективната отбрана на НАТО – както на територията на страната, така и извън нея.

Сухопътни войски на Република България
Бойно знаме на сухопътните войски на Република България
Бойно знаме на сухопътните войски на Република България
Информация
Активна1878 – днес
Държава България
ПреданостМинистерство на отбраната на Република България
КлонБългарска армия
ТипСухопътни войски
РоляОтбрана на българските територии, разузнаване, унищожаване на неприятелски единици
Размер27 000 души
ЩабСофия
ПокровителСвети Георги
Годишнини6 май
19 ноември (боен празник)
Битки/войниСръбско-българската война
Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Втора световна война
Командири
Командир на СВгенерал-майор Деян Дешков
Заместник-командир на СВбригаден генерал Пламен Йорданов
Началник на Щаба на СВбригаден генерал Станимир Христов
Емблеми
Емблема
Сухопътни войски на Република България в Общомедия

Сухопътните войски към 2015 г. са били с численост 24 400 души, според Плана за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили (ПОИМВС) до 31 декември 2015 г. българските сухопътни войски трябва да бъдат сведени до 14 310 и да разполагат общо със 160 танка, 378 бронирани машини и 192 артилерийски установки. Фактически се извършва реформа, която намалява броя не техническите единици – към 31 декември 2004 г. българските сухопътни войски са имали 567 танка, 965 бойни бронирани машини и 666 артилерийски установки.[1]

От Освобождението до Втората световна война

редактиране

Историята на сухопътните войски започва през 1878 г. с обнародването на указа на княз Александър Дондуков за създаване на Българската земска войска.

През 1885 г. тя защитава Съединението на България. Навеки остават в българската историческа памет боевете при Видин, Гургулят, Сливница и Три уши.

През Балканската и Междусъюзническата войни сухопътните войски превземат Одрин, самоотвержено се сражават при Люлебургаз, Лозенград, Булаир и завоя на р. Черна.

От Втората световна война до 10 ноември 1989 г.

редактиране

През Втората световна война България е съюзник (от 1 март 1941 до 9 септември 1944) на Нацистка Германия, но българският цар Борис III никога не изпраща български войски в помощ на Вермахта на Източния фронт или където и да било другаде. На 8 септември 1944 г. войските на 3-ти украински фронт, под командването на маршал Фьодор Толбухин, навлизат на територията на Царство България. България обявява на нацистка Германия война на 8 септември 1944 г. На следващия ден идва на власт доминираното от Българската комунистическа партия правителство на Отечествения фронт.

След 9 септември 1944 г. българските воини се сражават заедно със съветските при Белград, Ниш, Страцин, Куманово, Драва, Мур и на много безименни височини. Българските пехотинци посрещат края на Втората световна война във Виена.

Благодарение преди всичко на военното си участие във Втората световна война (9 септември 1944 – 9 май 1945) България успява да намали неблагоприятните последици от участието си преди това във войната (макар и без войски) на страната на победените Сили на Оста. На страната все пак, като бивш техен съюзник и въпреки хилядите жертви на фронта за българската пехота, са наложени репарации, отнемат и се територии, придобити по време на подкрепата на Силите на Оста, най-важната от които е излазът и на Бяло море, дълго време не е приемана (чак до 1955 г.) в новата международна организация ООН.

През периода на управление на Отечествения фронт начело с БКП (9 септември 1944 – 10 ноември 1989) България се счита за най-лоялния съюзник на СССР. По време на Пражката пролет Българската народна армия изпраща войски в Чехословакия в подкрепа на съветските войски.

През 1973 г. се формира Командване на Сухопътните войски, на което се вменява ръководството на подготовката, окомплектоването и развитието на сухопътните обединения, съединения и части.

След 10 ноември 1989 г.

редактиране

През 1996 г. Командването на Сухопътните войски се реорганизира в Главен щаб на Сухопътните войски, като постепенно структурите на войските и силите преминават от армейско-дивизионна организация към корпусно-дивизионна и впоследствие – към корпусно-бригадна организация.

На 29 март 2004 г. България става член на НАТО.

Реформата за оптимизация и модернизация на войските и силите продължава. През юни 2006 г., в изпълнение на Плана за организационно играждане и преструктуриране на БА до 2015 г., Главният щаб на Сухопътните войски се реорганизира в Щаб на Сухопътните войски, закрити са Командването на ОС (втора армия), Командване „Изток“ (трета армия), Командване „Запад“ (първа армия) и Командването на Силите за специални операции. Съединенията и частите преминават на пряко подчинение на Щаба на Сухопътните войски.

Мисии на Българската армия зад граница

редактиране
държава операция организация период военнослужещи жертви
Камбоджа мироопазваща UNTAC 4.V.1992 – 27.XI.1993 850 български военнослужещи
34 военни наблюдатели
11
Ангола наблюдателна UNOMA II.1995-V.2000 48 български офицери – военни наблюдатели
Таджикистан наблюдателна UNMOT II.1995-V.2000 27 български офицери – военни наблюдатели
Босна и Херцеговина мироопазваща UNMIBH (ООН), SFOR (НАТО) и EUFOR (ЕС) VI.1997- 40 военнослужещи-
1 инженерен взвод
1 транспортен взвод
1 механизиран взвод
1 охранителна рота
Хърватия разминиране ОССЕ IX.1999-IV.2001 български офицери
Етиопия и Еритрея мироопазваща UNMEE II.2001 – 2004 11 военнослужещи
Босна Алтеа ЕС
Косово строително-възстановителна UNMIK (UN) и KFOR (NATO) 2000 1 инженерно-строителен взвод
Република Македония хуманитарна (БА изгражда военнополева поликлиника в бежанския лагер „Радуша“ и осигурява 100 полеви кухни за другите бежански лагери) 1999
Афганистан поддържане на сигурността ISAF (ООН/НАТО) 20.XII.2001 – 610 души (към март 2009)
механизиран взвод
медицински персонал
военна полиция
контраразузнавателна група
инструктори за афганистанската армия
Български военни ръководят и охраняват летището в Кабул
Ирак поддържане на сигурността VIII.2003 – 2008 13

Ръководство

редактиране
  • Командир на Сухопътните войски – генерал-майор Деян Дешков[2]
  • Заместник-командир на Сухопътните войски – бригаден генерал Пламен Йорданов[3]
  • Началник на щаба на Сухопътните войски – бригаден генерал Станимир Христов
  • Заместник-началник на щаба на Сухопътните войски – полковник Атанас Георгиев[4]
  • Заместник-началник на щаба на Сухопътните войски – полковник Васил Енчев[5]

Части и съединения

редактиране
  • Командване на Сухопътни войски – София
  • 2-ра „тунджанска“ механизирана бригада – Стара Загора
    • Щабен батальон
    • 31-ви механизиран батальон – Хасково
    • 38-ми механизиран батальон – Стара Загора
    • 42-ри механизиран батальон – Ямбол
    • 20-ти самоходен артилерийски дивизион – Ямбол
    • 78-ми инженерен батальон – Стара Загора
    • 91-ви противовъздущен батальон – Плевен
    • Логистичен батальон – Стара Загора
    • 2-ра военнополицейска рота – Стара Загора
  • 61-ва Стрямска механизирана бригада – Карлово
    • Щабен батальон
    • 1-ви механизиран батальон – Карлово
    • 2-ри механизиран батальон – Казанлък
    • 3-ти механизиран батальон – Карлово
    • 61-ви самоходен артилерийски дивизион – Казанлък
    • Инженерен батальон (?)
    • Противовъздушен батальон – Казанлък
    • Логистичен батальон – Карлово
    • 61-ва военнополицейска рота – Карлово
  • 3-то Бригадно командване – Благоевград
    • 3-ти независим механизиран батальон – Благоевград
    • 10-и независим механизиран батальон – Враца
  • 5-то Бригадно командване – Плевен
    • 4-ти механизиран батальон – Плевен
    • 29-ти механизиран батальон – Шумен
    • Тренировъчни части – Плевен
  • 4-ти артилерийски полк – Асеновград
    • Щабна батарея – Асеновград
    • Ракетен дивизион „земя-земя“
    • Дивизион „ракетни системи“
    • Противотанков дивизион
    • 1-ви теглен артилерийски оръдеен дивизион
    • Логистична част – Асеновград
  • 55-и инженерен полк – Белене
    • Щабна рота
    • 54-ти инженерен батальон – Белене
    • 91-ви инженерен батальон – Пловдив
    • Инженерен батальон – Стара Загора
    • Център за подготовка на инженери – Белене
    • Логистична част – Белене
  • 110-и логистичен полк – Пловдив
    • Щабна рота – Пловдив
    • 1-ви логистичен батальон
    • 2-ри логистичен батальон
  • 101-и алпийски полк – Смолян
  • Център за подготовка на специалисти – Сливен
  • Склад – Сливен
  • 1-ви разузнавателен батальон – Свобода
  • 38-и батальон за ЯХБЗ – Мусачево
  • 78-и батальон за гражданско-военно сътрудничество, географско осигуряване и психологически операции – София
  • Център за подготовка на шофьори и специалисти по логистика
  • Център за документация на сухопътните войски

Оръжие и техника

редактиране

Наименования

редактиране
  • Командване на Сухопътни войски (КСВ) – октомври 1973 – 1996[6]
  • Главен щаб на Сухопътните войски – 1996 – 1 юни 2006 г.
  • Щаб на Сухопътните войски – 1 юни 2006 г. – 2009
  • Щаб по подготовката на Сухопътните войски – 2009 – 1 юли 2010
  • Щаб на Сухопътните войски – 1 юли 2010 – 1 юли 2011
  • Командване на Сухопътните войски – 1 юли 2011 –

Командващи

редактиране

Началници на щаба

редактиране

Званията са към датата на заемане на длъжността:

Заместник-командири

редактиране
  • Генерал-майор Добри Добрев -1977-1980; 1980 – 1986 (заместник-командващ Сухопътните войски по въоръжение и техника)
  • Генерал-майор Петко Драгоев 1 септември 1996 – 22 април 1997, заместник-началник на СВ
  • Генерал-майор Ганчо Денев – 1 септември 1997 – 7 юли 2000
  • Генерал-майор Кирчо Куртев 1 юни 2006 – 16 февруари 2008
  • Генерал-майор Атанас Самандов – 15 февруари 2008 г.-1 юли 2009 г.
  • Бригаден генерал Андрей Боцев 12 март 2010 – 1 юли 2011 (заместник-началник на СВ)
  • Генерал-майор Димитър Димитров – 12 март 2010 – 1 септември 2010 (първи заместник-началник на СВ)
  • Бригаден генерал Нейко Ненов – 1 септември 2010 – 17 октомври 2012 (първи заместник-началник до 1 юли 2011 след това заместник-командир)
  • Бригаден генерал Красимир Кънев 1 ноември 2012 г.-28 април 2014
  • Бригаден генерал Любчо Тодоров 30 юни 2014 г. – 16 февруари 2015
  • Бригаден генерал Михаил Попов – 2015 – 8 март 2017
  • Бригаден генерал Валери Цолов – 21 април 2017 – 1 септември 2021
  • Бригаден генерал Николай Караиванов – 1 септември 2021 г. – 28 декември 2023 г.
  • Бригаден генерал Пламен Йорданов – 28 декември 2023 г.

Заместник-началници

редактиране

Заместник-началник по материално-техническото осигуряване

редактиране
  • Полковник Йонко Тотев Ранков до 4 ноември 1999 г. началник на управление „Материално-техническо осигуряване“ на Главния щаб на Сухопътните войски
  • Генерал-майор Никола Максимов до 7 юли 2000 г. заместник-началник на Главния щаб на Сухопътните войски по материално-техническото осигуряване

Заместник-началник по ресурсите

редактиране
  • Генерал-майор Петко Драгоев (22 април 1997 – 7 юли 2000) първи заместник-началник на Главния щаб на Сухопътните войски по ресурсите
  • Генерал-майор Илия Станков (7 юли 2000 – 6 юни 2002), заместник-началник на Главния щаб на Сухопътните войски по ресурсите
  • Генерал-майор Кольо Бъчваров (6 юни 2002 – 3 май 2004) заместник-началник на Главния щаб на Сухопътните войски по ресурсите.
  • Бригаден генерал Стоян Генков (1 юни 2006 – 12 октомври 2007), помощник-началник на щаба на Сухопътните войски по ресурсите
  • Полковник Добрин Сарачев (5 февруари – 1 април 2008 г.) помощник-началник на щаба на Сухопътните войски по ресурсите.

Заместник-началник по операциите

редактиране
  • Генерал-майор Тодор Тодоров 7 юли 2000 – 6 юни 2002, заместник-началник на Главния щаб на Сухопътните войски по операциите
  • Генерал-майор Иван Добрев (6 юни 2002 – 4 май 2005), заместник-началник на Главния щаб на Сухопътните войски по операциите

Заместник-началник по подготовка на войските

редактиране
  • Полковник Христо Кузманов Андреев до 1 септември 1998 г. и.д. за 1 година, началник на управление „Подготовка и бойно използване на войските“ в Главния щаб на Сухопътните войски
  • Генерал-майор Богдан Тодоров до 6 юни 2002 началник на управление „Подготовка и бойно използване на войските“ в Главния щаб на Сухопътните войски.
  • Генерал-майор Цанко Доленски (до 25 април 2003) заместник-началник на Главния щаб на Сухопътните войски по подготовка на войските.
  • Генерал-майор Кирчо Куртев (25 април 2003 – 1 юни 2006), заместник-началник на Главния щаб на Сухопътните войски по подготовка на войските
  • Бригаден генерал Стефан Василев (1 юни 2006 – 15 февруари 2008), помощник-началник на щаба на Сухопътните войски по подготовката
  • Бригаден генерал Нейко Ненов (до 21 април 2008) помощник-началник на щаба на Сухопътните войски по подготовката
  • Генерал-майор Димитър Димитров 1 юли 2009 – 12 март 2010, първи заместник-началник на щаба по подготовката на Сухопътните войски
  • Бригаден генерал Андрей Боцев 1 юли 2009 – 12 март 2010, заместник-началник на щаба по подготовката на Сухопътните войски

Източници

редактиране