Военновъздушни сили на Русия
Военновъздушните сили на Руската федерация (на руски: Военно-воздушные силы России) представляват въздушното крило на въоръжените сили на Русия. Обособени са от съветските ВВС през 1992 година, когато е основано и министерството на отбраната на Русия.
Военновъздушни сили на Русия | |
Су-30 на ВВС на Русия | |
Информация | |
---|---|
Активна | 1992 – понастоящем |
Държава | Русия |
Преданост | Русия |
Клон | Въздушнокосмически сили |
Тип | Военновъздушни сили |
Роля | отбрана на руското въздушно пространство, разузнаване, унищожаване на неприятелски единици |
Размер | 148 000 души[1] |
Годишнини | 12 август |
Битки/войни | Първа чеченска война Война на Дагестан Източнотиморската криза Втора чеченска война Руско-грузинска война Анексиране на Крим от Русия Гражданска война в Сирия Руско нападение над Украйна |
Командири | |
Главнокомандващ | Владимир Путин |
Командващ ВКС | Виктор Афзалов |
Командващ ВВС | Сергей Дронов |
Емблеми | |
Знаме | |
Емблема | |
Кокарда | |
Използвани самолети | |
Щурмови | Су-24, Су-34, Су-25 |
Бомбардировачи | Ту-22М, Ту-95, Ту-160 |
Изтребители | Су-27, Су-30, Су-35, МиГ-29, МиГ-31 |
Прехващачи | Ил-76 |
Патрулни | Ан-30, Ан-72 |
Разузнавателни | Ил-76, Ил-80 |
Учебни | Як-130, L-39, Ту-134 |
Транспортни | Ан-12, Ан-22, Ан-24, Ан-26 и други |
Военновъздушни сили на Русия в Общомедия |
Военноморските сили имат собствена авиация – Авиация на ВМС, които използват част от опознавателните знаци на ВВС, но са отделна част в състава на въоръжените сили.
История
редактиранеСлед разпадането на СССР съветските военновъздушни сили са поделени между съставните републики. Генерал Пьотр Дейнекин, бивш заместник-главнокомандващ на ВВС на СССР, е избран да оглави руските ВВС. Русия получава по-голямата част от съветското оборудване и 80% от личния състав. Част от оборудването, като например бомбардировачите Ту-160 в Украйна, са върнати на Русия в замяна на намаляване на дълга на републиките. През 1990-те години финансовата криза в страната се отразява и на въоръжените сили.[2] В този период около 40% от авиобазите остават без поддръжка, а персоналът не получава заплати с месеци.
През 1998 година ПВО, дотогава отделна организация, е включено в състава на ВВС. Тази реорганизация става причина да бъдат съкратени 580 поделения, 134 да бъдат реорганизирани, и около 600 да сменят юрисдикцията си.[3] Преместванията засягат 95% от самолетите, 98% от вертолетите, 93% от зенитно-ракетните системи, 95% от оборудването на радиотехническите войски, 100% от останалите противовъздушни комплекси и 60% от въоръженията. Общо 600 000 тона военни материали и 3500 летателни апарата сменят местоположението си, а около 40 000 семейства се преместват в други части на страната. Близо 123 500 позиции във ВВС са съкратени, вкл. почти 1000 полковници. На 29 декември 1998 за нов главнокомандващ е избран Анатоли Корнуков. Новият щаб е преместен в Заря, близо до Балашиха, на 20 километра северно от Москва, където се намира и централното командване на противовъздушната отбрана на ОНД.
Въпреки значителното увеличаване на военния бюджет след 2000 година, руските пилоти продължават да летят по-малко от средното за НАТО и други страни. През 2007 година годишният нальот на пилотите от тактическата авиация е бил 25 часа, на 61-ва армия – 60 часа и на армейската авиация – 55 часа.[4]
През август 2007 след 15-годишно прекъсване са възстановени редовните полети на стратегически бомбардировачи.[5][6] Патрулите са с маршрут над Тихия и Атлантическия океан, към Северния полюс и в Ирландско море между Великобритания и Ирландия.[7]
През 2009 година има нова реорганизация на ВВС, с 40% съкращение на състава.[8] В същия период Русия започва модернизация на далекобойните си бомбардировачи, ремонт на част от изтребителния парк (най-вече МиГ-29) и поръчва нови самолети. През септември 2009 е активирана и източноевропейската система за ПВО и ПРО на ОНД, разположена в Русия и Беларус.[9] Системата защитава най-вече военни цели в т.нар. Съюзна държава. През юли 2010 са възстановени и редовните изтребителни патрули от европейска Русия до Далечния изток.[10]
През 2010 се увеличава и годишният нальот на пилотите – 80 часа за тактическата авиация и над 100 часа за армейската и транспортната авиация.[11]
До края на 2019 г. се очаква да бъде приет на въоръжение новият изтребител от 5-о поколение Су-57.[12]
Структура
редактиранеВъв ВВС на Руската федерация съществуват следните родове войски:
- Авиация
- Далекобойна
- Военно-транспортна
- Фронтова
- Армейска
- Зенитно-ракетни войски
- Радиотехнически войски
- Специални войски
- Части на централно подчинение на командването на ВВС:
- 132-ро централно съединение за свръзка, Балашиха (Московска област)
- 8-а специална авиационна дивизия – Чкаловски
- 2457-а авиобаза със самолети за далечно радиолокационно откриване и управление – Иваново
- 929-и държавен летателно-изпитателен център – Ахтубинск
- 4-ти център за бойно обучение и преобучение на летателния състав – Липецк
- 968-и Севастополски смесен инструктурско-изследователски авиационен полк – Липецк
- 3958-а Керченска авиационна база – Саваслейка
- 4020-а база на авиационния резерв – Липецк
- 185-и център за бойна подготовка – Астрахан
- 344-ти център за бойно обучение и преобучение на летателния състав на армейската авиация – Торжок
- 924-ти център за бойно обучение и преобучение на летателния състав на частите с безпилотни летателни апарати – Егоревск
- Руски държавен научноизследователски изпитателен център за подготовка на космонавти – Звездно градче
- Оперативно-тактическо командване на въздушно-космическата отбрана
- 1-во командване на ВВС и ПВО – Санкт Петербург
- 2-ро командване на ВВС и ПВО – Новосибирск
- 3-то командване на ВВС и ПВО – Хабаровск
- 4-то командване на ВВС и ПВО – Ростов на Дон
- 37-а въздушна армия
- Командване на военно-транспортната виация
Оборудване
редактиранеКъм 2010 година Русия разполага с общо 2795 самолета и вертолета в активна експлоатация, което прави военновъздушните ѝ сили вторите по големина в света.[13]
Самолети
редактиранеСамолет | Снимка | Произход | Тип | Вариант | На въоръжение | Бележки |
---|---|---|---|---|---|---|
Изтребители | ||||||
Су-27 | СССР | Въздушно превъзходство | Су-27С/Су-27СМ Су-27СМ3 Су-27УБ |
|||
Су-30 | Русия | Многоцелеви изтребител | Су-30 Су-30М2 |
455[13] | (Цифрата включва всички Су-27, Су-30); 4 Су-30 поръчани[14] | |
Су-35 | Русия | Многоцелеви изтребител / въздушно превъзходство | Су-35 Су-35С |
48 | 50 поръчани Су-35 (2016) | |
МиГ-29 | СССР | Многоцелеви изтребител | МиГ-29 МиГ-29УБ МиГ-29СМТ |
490[13] | ||
МиГ-31 | СССР | Изтребител-прехващач | МиГ-31 МиГ-31БМ |
400[13] | ||
1400 | ||||||
Щурмовици и леки бомбардировачи | ||||||
Су-24 | СССР | Бомбардировач | Су-24М Су-24М2 |
515[13] | ||
Су-34 | Русия | Бомбардировач | Су-34 | 100 | 55 поръчани[14] | |
Су-25 | СССР | Щурмовик | Су-25 Су-25УБ Су-25СМ Су-25Т |
280[13] | ||
800 | ||||||
Стратегически бомбардировачи | ||||||
Ту-22М | СССР | Стратегически бомбардировач | Ту-22М3 | 93[13] | ||
Ту-95 | СССР | Стратегически бомбардировач | Ту-95МС | 64[13] | ||
Ту-160 | СССР | Стратегически бомбардировач | Ту-160 | 19[13] | 14 поръчани[14] | |
173 | ||||||
Патрулни, Разузнавателни, ДРЛОУ | ||||||
Антонов Ан-30 | СССР | Военноморски патрул | Ан-30 | 1[13] | ||
Антонов Ан-30 | СССР | Разузнавателен | Ан-30 | 8[13] | ||
Антонов Ан-72 | СССР | Военноморски патрул | Ан-72 | 1[13] | ||
Ил-76 | СССР | ДРЛОУ | Бериев А-50 | 26[13] | ||
Ил-76 | СССР | Команден | Ил-76 | 1[13] | ||
Ил-80 | СССР | Команден | Ил-80 | 4[13] | ||
41 | ||||||
Въздушни цистерни | ||||||
Ил-78 | СССР | Въздушна цистерна | Ил-78 | 20[13] | ||
20 | ||||||
Транспортни | ||||||
Антонов Ан-12 | СССР | Транспортен | Ан-12 | 140[13] | ||
Антонов Ан-22 | СССР | Транспортен | An-22 | 6[13] | ||
Антонов Ан-24 Антонов Ан-26 |
СССР | Транспортен | Ан-24/Ан-26 | 76[13] | ||
Антонов Ан-30 | СССР | Транспорт | Ан-30 | 2[13] | ||
Антонов Ан-72 | СССР | Транспортен | Ан-72/Ан-74 | 39[13] | ||
Антонов Ан-124 | СССР | Транспортен | Ан-124 An-124-150 |
2[13] | 20 поръчани[14] | |
Антонов Ан-140 | Русия | Транспортен | Ан-140 | 0[13] | 1 поръчан | |
Илюшин Ил-62 | СССР | Транспортен | Ил-62 | 3[13] | ||
Илюшин Ил-76 | СССР | Транспортен | Ил-76МД | 175[13] | 2 поръчани | |
Let L-410 Turbolet | Чехословакия | Транспортен | L-410 | 7[13] | ||
Туполев Ту-134 | СССР | Транспортен | Ту-134 | 11[13] | ||
Туполев Ту-154 | СССР | Транспортен | Ту-154 | 4[13] | ||
Яковлев Як-40 | СССР | Транспортен | Як-40 | 1[13] | ||
466 | ||||||
Учебни и учебно-боеви | ||||||
Яковлев Як-130 | Русия | Учебен | Як-130 | 50 | 5 поръчани[14] | |
Aero L-39 Albatros | Чехословакия | Учебен | L-39 | 527[13] | ||
Туполев Ту-134 | СССР | Учебен | Ту-134 | 3[13] | ||
33 |
4000 самолета
Вертолети
редактиранеВертолет | Снимка | Произход | Тип | Вариант | На въоръжение | Бележки |
---|---|---|---|---|---|---|
Вертолети | ||||||
Камов Ка-28 | СССР | Транспортен | Ка-28 | 2[13] | ||
Камов Ка-29 | СССР | Транспортен | Ка-29 | 21[13] | ||
Камов Ка-50 | СССР | Щурмови | Ка-50 | 15[13] | ||
Камов Ка-52 | Русия | Щурмови | Ка-52 | 10[13] | Използва се от специалните части, още 20 поръчани[14] | |
Камов Ка-60 | Русия | Многоцелеви вертолет | Ка-60 | 5[13] | 195 поръчани[14] | |
Мил Ми-2 | СССР | Лек щурмови и транспортен | Ми-2 | 280[13] | ||
Мил Ми-6 | СССР | Тежък транспортен | Ми-6 | 6[13] | ||
Мил Ми-8 Мил Ми-17 |
СССР | Среден транспортен | Ми-8 Ми-8МТВ-5 Ми-8АМТШ Ми-17 |
183[13] | ||
Мил Ми-24 Ми-35 |
СССР | Щурмови | Ми-24В Ми-24ПН Ми-35 |
365[13] | ||
Мил Ми-26 | СССР | Тежък транспортен | Ми-26 | 30[13] | ||
Мил Ми-28 | Русия | Щурмови | Ми-28Н | 50[13] | 40 поръчани[14] | |
Камов Ка-226 | Русия | Транспортен | Ка-226Т | 3[13] | ||
Казан Ансат | Русия | Учебен | Ансат-У | 0[13] | 40 поръчани | |
970 |
970 вертолета
Източници
редактиране- ↑ The International Institute For Strategic Studies IISS. The Military Balance 2010. 2010. ISBN 9781857435573. с. 227, 228.
- ↑ Austin & Muraviev, The Armed Forces of Russia in Asia, Tauris, 2000, p.235
- ↑ General Heikki Nikunen, The Current State of the Russian Air Force Архив на оригинала от 2012-03-01 в Wayback Machine.
- ↑ Routledge/IISS, IISS Military Balance 2007, стр.200
- ↑ BBC NEWS, ',Russia restarts Cold War', 17 август 2007, patrols // BBC News, 17 август 2007. Посетен на 1 юни 2011.
- ↑ Russia restores Soviet-era strategic bomber patrols – Putin −2 Russian News & Information Agency
- ↑ BBC NEWS, RAF intercepted Russian planes, 30 април 2008 // BBC News, 30 април 2008. Посетен на 1 юни 2011.
- ↑ Russian Military Aircrew Numbers Tumble // Aviationweek.com, 16 декември 2009. Посетен на 1 юни 2011.[неработеща препратка]
- ↑ 18 септември 2009 // Asbarez.com, 10 февруари 1995. Посетен на 1 юни 2011.
- ↑ John Pike. Russian fighter jets make first ever nonstop flight across Russia to Far East // Globalsecurity.org. Посетен на 1 юни 2011.
- ↑ Радиостанция „Эхо Москвы“ / Передачи / Военный совет / Суббота, 14.08.2010: Александр Зелин // Echo.msk.ru. Посетен на 1 юни 2011.
- ↑ В России началось серийное производство истребителей Су-57 // ТАСС, 29 юли 2019. Посетен на 21 октомври 2019.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас „World Air Forces 2010“. Страница 23. Flightglobal.com, 31 юли 2011.
- ↑ а б в г д е ж з www.milaviapress.com, архив на оригинала от 20 август 2017, https://web.archive.org/web/20170820044946/http://www.milaviapress.com/orbat/russia/index.php, посетен на 14 август 2011
- ↑ The Military Balance 2010. стр.222, 223
- ↑ Составляющие противоракетнои ереси // Архивиран от оригинала на 2011-08-22. Посетен на 2011-08-19.
Вижте също
редактиранеВъншни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно Военновъздушни сили на Русия
- Официален сайт