Фотий Маниатис

гръцки духовник
Тази статия е за пловдивския и сервийски и кожански митрополит. За племенника му със същото име вижте Фотий II Константинополски.

Фотий (на гръцки: Φώτιος, Фотиос) е гръцки духовник, сервийски и кожански митрополит.[1][2]

Фотий
Φώτιος
гръцки духовник
Роден
Починал
23 март 1924 г. (83 г.)
Учил вАтински университет
Фотий в Общомедия

Биография

редактиране
 
Македонските гръцки митрополити на съвещание в Битоля, 8 юни 1911 година. Седнали от ляво надясно: Йоаким Преспански, Фотий Сервийски и Кожански, Стефан Пелагонийски, Яков Драчки и Емилиан Гревенски. Прави от ляво надясно: Варнава Главиницки, Йеротей Сисанийски, Константий Мъгленски и Неофит Еласонски
 
Ктиторският надпис от „Свети Димитър“ в Метаксас с името на митрополит Фотий, 1918 г.

Роден е с фамилията Маниатис (Μανιάτης) на 25 март 1840 година на Големия Принцов остров в семейство от Спарта. Завършва духовното училище в Халки в 1864 година. На 4 юли 1864 година е ръкоположен за дякон. Служи в Арта (1864-1866) и на Крит (1866-1867). След това е архиерейски наместник на „Успение Богородично“ в Диплокиони (Бешикташ) (1867-1868) и проповедник в Митилинската епархия (1868-1870). Продължава образованието си по богословие и филология в Атинския университет (1869 – 1873). След това служи като секретар на митрополит Прокопий Атински (1873-1874) и архиерейски наместник на „Свети Николай“ в Дзивали в Цариград (1874-1877).[1]

На 14 август 1877 година в „Свети Архангели“ в Мега Рема (Арнауткьой) е ръкоположен за титулярен иринуполски епископ и е назначен за архиерейски наместник на „Свети Архангели“. Ръкополагането е извършено от митрополит Йероним Маронийски в съслужение с митрополитите Гервасий Халдийски и от бившия йерисовски епископ Дионисий. През май 1879 година е назначен за общ проповедник на Вселенската патриаршия.[1]

В 1880 година е изпратен като проповедник в България.[1][1][3] В 1881 година е назначен за архиерейски наместник на „Въведение Богородично“ в Ставродроми (Бейоглу) в Цариград.[1]

На 14 декември[4] или 19 декември 1889 година е избран за пловдивски митрополит с 8 от 11 гласа срещу епископ Йоаникий Китроски и архимандрит Герасим Доризас.[1] По време на антигръцките вълнения в 1906 година отсъства от града и се намира в Бурса.[5][1]

След вълненията, поради невъзможност да се върне в Пловдив, дава ръководството на епархията си на племенника си Фотий Маниатис и се установява в Цариград.[1]

На 5 август 1910 година е избран за митрополит на Сервия и Кожани.[1]

На 14/27 март 1923 година подава оставка и се оттегля да живее на Егина, където умира на 23 март 1925 година.[1]

  1. а б в г д е ж з и к л Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης πρώην Σερβίων και Κοζάνης κυρός Φώτιος. (1840-1925) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 26 декември 2021 г. (на гръцки)
  2. Αποστολίδης, Κ. Μ. Ο από Φιλιππουπόλεως Σερβίων και Κοζάνης μητροπολίτης κ. Φώτιος (1840 – 1924) // Θρακικά (10). 1938. σ. 56 – 63. (на гръцки)
  3. Αποστολίδης, Κ. Μ. Ο από Φιλιππουπόλεως Σερβίων και Κοζάνης μητροπολίτης κ. Φώτιος (1840 – 1924). – Θρακικά, 10, 1938, 56.
  4. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής // Θρακικά (8). 1937. σ. 189. (на гръцки)
  5. Διατελέσαντες Αρχιερείς // Ιερά Μητρόπολις Σερβίων και Κοζάνης. Посетен на 27 декември 2021 г. (на гръцки)
Герман иринуполски епископ
(11 август 1877 – 19 декември 1889)
Йероним
Йоаким пловдивски митрополит
(19 декември 1889 – 5 август 1910)
Смарагд
Константий сервийски и кожански митрополит
(5 август 1910 – 27 март 1923)
Йоаким