Франческо ди Фердинандо де Медичи (1594 – 1614)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Франческо де Медичи.
Франчèско ди Фердинàндо де Мèдичи (на италиански: Francesco di Ferdinando de' Medici; * 14 май 1594, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 17 май 1614, Пиза, пак там) от фамилията Медичи, е принц от Великото херцогство Тоскана и 4-ти княз на Капестрано, барон на Карапеле, синьор на Кастел дел Монте, Офена и Буси, военен.
| Франческо ди Фердинандо де Медичи | |
|---|---|
| принц, 4-ти княз на Капестрано | |
.jpg) Анонимен, Портрет на Франческо де Медичи, 1614, Уфици, Флоренция | |
| Управление | 1611/1613 – 1614 |
| Наследил | Козимо II де Медичи |
| Наследник | Карло де Медичи |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал |
Пиза, Велико херцогство Тоскана |
| Погребан в | Параклиси на Медичите, Базилика Сан Лоренцо (Флоренция) |
| Други титли | барон на Карапеле, синьор на Кастел дел Монте, Офена и Буси |
| Религия | Католицизъм |
| Семейство | |
| Династия | Медичи |
| Баща | Фердинандо I де Медичи |
| Майка | Кристина Лотарингска |
| Брак | няма |
| Потомци | няма |
| Герб | .svg) |
| Франческо ди Фердинандо де Медичи в Общомедия | |
Произход редактиране
Той е вторият син на Фердинандо I де Медичи (1549 – 1609), кардинал и 3-ти Велик херцог на Тоскана (1587 – 1609), и на съпругата му Кристина Лотарингска (1565 – 1636). Негови дядо и баба по бащина линия са Козимо I де Медичи, първи Велик херцог на Тоскана (1537 –1574), и Елеонора ди Толедо, а по майчина – херцог Карл III Лотарингски и Клод дьо Валоа, втората дъщеря на френския крал Анри II и Катерина де Медичи.
Има четирима братя и четири сестри:
- Козимо II (1590 – 1621), 4-ти Велик херцог на Тоскана (1609 – 1621), от 1608 г. съпруг на Мария Магдалена Австрийска, ерцхерцогиня на Австрия, от която има 5 сина и 3 дъщери
- Елеонора (1591 – 1617)
- Катерина (1593 – 1629), от 1617 г. съпруга на Фердинандо Гондзага, херцог на Мантуа и Монферат
- Карло (1595 – 1666), принц от Велико херцогство Тоскана и от 1615 г. кардинал и епископ
- Филипо, нар. Филипино (1598 – 1602)
- Лоренцо (1599 – 1648), испански гранд с обръщението „дон“, военен и дипломат
- Мария Магдалена (1600 – 1633), инвалид
- Клавдия (1604 – 1648), от 1621 г. съпруга на Федерико Убалдо дела Ровере, херцог на Урбино, и от 1626 г. – на Леополд V, ерцхерцог на Предна Австрия.
- Семейството на Франческо
-
херцог Фердинандо I де Медичи, баща
-
Кристина Лотарингска, майка
-
Козимо II, брат
-
Елеонора, сестра
-
Катерина, сестра
-
Карло, брат
-
Филипино, брат
-
Лоренцо, брат
-
Клавдия, сестра
-
Мария Магдалена, сестра
-
Клавдия, сестра
-
херцог Козимо I де Медичи, дядо по бащина линия
-
Елеонора ди Толедо, баба по бащина линия
-
херцог Карл III Лотарингски, дядо по майчина линия
-
Клод дьо Валоа, баба по майчина линия
_Oil_on_wood_by_Angelo_Bronzino_-_Galleria_degli_Uffizi_-_Florence.jpg)
Биография редактиране
През 1612 г. е номиниран за принц на Капестрано, барон на Карапеле (баронството включва територията на Санто Стефано ди Сесанио, Калашо, Рока Калашо, Кастелвекио Калвизио и Карапеле Калвизио), господар на Офена, Кастел дел Монте и земята на Буси. Той носи титлата „принц на Капестрано“ до смъртта си.[1][2]
Предвиден за кариерата на дипломат, Франческо предпочита да се посвети на военното изкуство. На 15 г. постъпва в армията. Командва войските, изпратени от Тоскана през 1613 г., за да помогнат на Фердинандо Гондзага срещу херцога на Савоя Карл Емануил I, но не участва във военните действия, тъй като между двамата претенденти е сключен мир, преди той да достигне Херцогство Мантуа.[1]
След като прави поклонение в Лорето до Светата хижа, умира в Пиза малко след завръщането си, на 17 май 1614 г., от остра чревна болест.[3] Има предположение, че е бил петнист тиф.[4] Погребан е в семейната гробница - Параклиса на Медичите в базиликата „Сан Лоренцо“. Върху надгробната плоча, според желанието на починалия, е издълбан надписът „Принц на Капестрано“ (на лат. Princeps Capestrani). В негова памет са написани редица епитафии от няколко автори, в които се прославя неговата девственост, смелост и великодушие.[5]
През 1857 г., по време на първоначално изследване на телата на Медичите, тялото му е намерено, както следва: „... на черепа той носеше филцова шапка; той беше облечен в бяла сатенена дреха, с времето станала жълтеникава, с подобно голямо наметало, стигащо до коленете, и с дантелени ръкави около китките. Чорапите бяха от плетена коприна, чехлите от кожа.“[6] Изследването на останките показва, че през живота си принцът е страдал от заболявания на костната система, като артрит и остеохондроза.[7]
.JPG)
Франческо де Медичи в изкуството редактиране
Оцелели са детски портрети на Франческо от Тиберио Тити от 1597 г. в Галерия „Уфици“[8] и от Кристофано Алори от 1598 г. в Палатинската галерия в Палацо Пити. На последния той е изобразен заедно с по-голямата си сестра Катерина.[9] Портрет на принца като възрастен от неизвестен художник от Флорентинската школа по живопис в колекцията на Галерия „Уфици“ е нарисуван малко преди смъртта му през 1614 г.[7] Образът на Франческо е запазен и върху бронзов медальон от Гийом Дюпре от 1613 г.[10]
Източници редактиране
- ↑ а б Bacciotti E. Il fiorentino istruito calendario per l'anno 1852. Firenze: Tipografia di Niccola Fabbrini, 1851. с. 213
- ↑ De Rubertis Ach. Varietà storiche e letterarie. Pisa: Nistri-Lischi, 1935. с. 108
- ↑ Grimaldi F. Pellegrini e pellegrinaggi a Loreto nei secoli XIV—XVIII. Foligno: Accademia fulginia, 2001. с. 655.
- ↑ Il «Progetto Medici»: studio antropologico e paleopatologico dei Granduchi // www.paleopatologia.it. Архивиран от оригинала на 2016-08-22. Посетен на 16 декабря 2015. (на италиански)
- ↑ Oettinger Ed.-M. Bibliographie biographique universelle dictionnaire des ouvrages relatifs a l’histoire de la vie publique et privée des personnages célèbres de tous les temps et de toutes les nations depuis le commencement du monde jusqu’a nos. Paris: A. Lacroix et C., 1866. Vol. I. с. 69
- ↑ Sommi Picenardi G., Esumazione e ricognizione delle Ceneri dei Principi Medicei fatta nell'anno 1857. Processo verbale e note, Archivio Storico Italiano Serie V, Tomo I-II, M. Cellini & c., Firenze 1888 in D. Lippi, Illacrimate Sepolture - Curiosità e ricerca scientifica nella storia della riesumazione dei Medici, Firenze, 2006
- ↑ а б Il «Progetto Medici»: studio antropologico e paleopatologico dei Granduchi // www.paleopatologia.it. Архивиран от оригинала на 2016-08-22. Посетен на 16 декабря 2015. (на италиански)
- ↑ Caneva C. Il corridorio vasariano agli Uffizi. Firenze: Banca Toscana, 202. с. 238.
- ↑ Butazzi, Grazietta. I principi bambini abbigliamento e infanzia nel seicento (итал.) // Antichità viva : журнал. 1984. N. XXIII. с. 64.
- ↑ Guillaume Duprè. Francesco di Ferdinando de Medici (1594—1614), principe di Capestrano. Medaglia uniface 1613 // www.artemideaste.com. Посетен на 18.9.2016. (на италиански)
- Comune Capestrano // Comune-di-Capestrano.it. Архивиран от оригинала на 2014-08-15. ((it))
- Francesco di Ferdinando de Medici (1594 – 1614), prince of Capestrano // Dea-Moneta.com. ((en))
- Documents dels Mèdici: Francesco de Mèdici Архив на оригинала от 2014-12-05 в Wayback Machine.
- genealogy.euweb.cz
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Медичи, Франческо (1594—1614)“
в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |