Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хаджилар.

Хаджилар или Иджилар или Иджиларе или Яйджилар (на гръцки: Ξυλοκερατιά, Ксилокератия, до 1927 Γιατζηλάρ, Ядзилар[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Кукуш, в област Централна Македония с 504 жители (2001).

Хаджилар
Ξυλοκερατιά
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Кукуш
Географска област Солунско поле
Надм. височина 78 m
Население 504 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото се намира западно от Али Ходжалар (Микрокамбос) в дъното на Солунското поле, югозападно от град Кукуш.

ИсторияРедактиране

На ниския (1050 m) хълм Кардица, на около 3 km югозападно от Хаджилар и на 200 m от северния бряг на Горчивото езеро (Пикролимни) е открито праисторическо селище. Друго праисторическо селище е открито на 1,5 km южно от Хаджилар и на 0,75 km западно от пътя за Наръш (Неа Филаделфия) в местността Архонди Тумба. И в двете селища е открита повърхностна керамика и те са обявени в 1996 година за паметник на културата.[2]

В Османската империяРедактиране

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Яйджилар (Yaïdjilar) е посочено като село в каза Аврет хисар с 80 къщи и 316 жители българи и 95 мюсюлмани.[3] В началото на XX век Хаджилар е предимно българско село в Кукушка каза на Османската империя. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Хаджилар има 470 жители българи и 50 турци.[4]

Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[5]. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Иджилар (Idjilar) има 480 българи екзархисти и в него работи едно българско училище с един учител и 30 ученика.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 13 души от Хаджилар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В ГърцияРедактиране

След Междусъюзническата война Хаджилар попада в Гърция. През 1923-1927 година по-голяма част от българското му население се изселва в България. В 1927 година селото е прекръстено на Ксилокератия.[8] В 1928 година Хаджилар е представено като чисто бежанско със 79 бежански семейства и 330 души общо.[9]

Църквата „Свети Георги“ е обявена за защитен паметник в 1986 година.[10]

ЛичностиРедактиране

 
Дейци на ВМОРО от Кукушко. Трайко Косето Аджаларски, Мино Токлев и Доне Постоларски; Яне Лисичин Казановлия, Лазар Голов и Христо Дили-пале, 19 октомври 1904 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Родени в Хаджилар
  •   Александър (Алексо) Трайков (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина, ранен на 7 юли 1913, бронзов медал с корона[11]
  •   Ангел Христов (1881 – ?), македоно-одрински опълченец, хлебар, неграмотен, 2 рота на 9 велешка дружина[12]
  •   Ване Митрев (Митров, 1877/1882 – ?), македоно-одрински опълченец, работник, Инженерно-техническа част на МОО, 1 рота на 3 солунска дружина[13]
  •   Васил Димитров (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, ботушар, основно образование, Солунски доброволчески отряд, 4 роти на 14 воденска дружина[14]
  •   Георги (Гоце) Марков Георгиев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, неграмотен, Серска чета, 3 рота на 13 кукушка дружина[15]
  •   Д. Касанов (Касапов, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[16]
  •   Иван Митров, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина[17]
  •   Никола (Коле) Трайков (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, работник, ІІ отделение, 1 рота на 3 солунска дружина[18]
  •   Петко Гинев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 10 прилепска дружина, 3 рота на 11 серска дружина, орден „За храброст“ ІV степен[19]
  •   Трайко Ат. Трайков (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, готвач, ІV отделение, 3 рота на 13 кукушка дружина[20]
  •   Трайко Наков (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, неграмотен, четата на Крум Пчелински[21]
  •   Трайчо Кьосето, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[22]
  •   Христо Атанасов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, каменар, 1 рота на 11 серска дружина[23]
  •   Христо Стоименов Милошов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, ІV отделение, 3 рота на 13 кукушка дружина[24]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γιατζηλάρ -- Ξυλοκερατιά
  2. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 25 юни 2018.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.162-163.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 164.
  5. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 98-99.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 885.
  8. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  10. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/61706/1296/10-1-1986 - ΦΕΚ 54/Β/21-2-1986. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 22 октомври 2014.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 723.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 759.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 452.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 214.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 150.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 341.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 455.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 752.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 177.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 728.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 480.
  22. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 107.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 72.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 440.