Полтавска област (на украински: Полтавська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 28 750 km² (6-о място по големина в Украйна, 4,76% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 390 405 души[1] (10-о място по население в Украйна, 3,25% от нейното население). Административен център град Полтава. Разстояние от Киев до Полтава 333 km

Полтавска област
Полтавська область
Знаме
      
Герб
Страна Украйна
Адм. центърПолтава
Площ28 748 km²
Население1 544 085 души (2006)
53,7 души/km²
Райони25 + 5
ГубернаторВалерий Холовко (ВОО)
Официален сайтwww.adm-pl.gov.ua
Полтавска област в Общомедия

Историческа справка редактиране

С изключение на 5 града (Горишни Плавни, Глобино, Гребьонка, Карловка и Заводское), които са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1957 до 1977 г., всички останали градове с областта са утвърдени за такива преди това.

  • Полтава – 1174 г. (първо споменаване в летописните източници)
  • Миргород – 1575 г. (основан същата година като седалище но специален казашки полк)
  • Зенков – 1604 г. (първи исторически сведения)
  • Хадяч – 1634 г.
  • Кременчук – 1765 г. (основан през 1571 г.)
  • Лохвица, Пирятин и Хорол – 1781 г. (първите исторически сведения за Пирятин са от 1155 г., а за Хорол – в грамотата на Владимир Мономах от 1083 г.)
  • Лубни – 1783 г. (първо споменаване в летописните източници през 1107 г.)
  • Кобеляки – 1803 г. (още през 1647 г. Кобеляки се споменава в историческите източни като град, официално от 1803 г.)

Полтавска област е образувана на 22 септември 1937 г. На 10 януари 1939 г. два района са предадени на Кировоградска и два района на Сумска област, а на 7 януари 1957 г. шест района са предадени на Черкаска област, като по този начин Полтавска област се оформя в съвременните си граници.

През 1912 г. на левия бряг на река Ворскла (ляв приток на Днепър), в близост до село Мала Перешчепина (Новосанжарски район) е открито голямо съкровище, като се предполага, че е свързано с погребението на владетеля на Велика България хан Кубрат.

Географска характеристика редактиране

Полтавска област е разположена централна част на Украйна. На югозапад граничи с Черкаска област, на запад – с Киевска област, на северозапад – с Черниговска област, на север – със Сумска област, на изток – с Харковска област, и на юг – с Днепропетровска и Кировоградска област. В тези си граници заема площ от 28 750 km² (6-о място по големина в Украйна, 4,76% от нейната площ). Дължина от запад на изток 225 km, ширина от север на юг 188 km.[2]

Територията на областта е разположена върху древните тераси на река Днепър и нейните притоци и заема част от Приднепровската низина и крайните югозападни разклонения на Средноруското възвишение. Повърхнината ѝ е предимно равнинна с височина на североизток 170 – 200 m (максимална 202 m, 49°57′40″ с. ш. 34°29′11″ и. д. / 49.961111° с. ш. 34.486389° и. д., северно от село Бухаловка в Зенковски район), а на югозапад 60 – 100 m около поречието на Днепър. На изток равнината е слабо хълмиста, дълбоко разчленена от речни долини, оврази и суходолия, а на запад е плоска.[2]

Климатът е умерено континентален. Средна януарска температура от -5,5 °C до -7,6 °C, средна юлска 20 – 21,7 °C. Годишната сума на валежите варира от 430 до 560 mm, с максимум на валежите през летния период. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 157 – 172 денонощия.[2]

Цялата територия на областта попада във водосборния басейн на река Днепър, която протича по югозападната ѝ граница с част от долното си течение. На територията на областта в Днепър отляво се вливат реките: Сула, Псьол (с притока си Хорол), Ворскла и Орел. В пределите на областта попадат части от Кременчугското (долния ляв бряг) и Днепродзержинското водохранилища (горния ляв бряг) изградени на река Днепър.[2]

Около 70% от територията на областта се заемат мощните и обикновените мало- и среднохумусни черноземи. В районите около течението на Днепър са развити осолени почви и солоди. По долините на реките Сула, Псьол и Ворскла са разпространени тъмносиви оподзолени почви. Приблизително по линията КременчукПолтава преминава южната граница на лесостепната област. Естествената степна растителност почти не се е съхранила, тъй като представляват обработваеми земеделски земи. Горите и храстите заедно с полезащитните пояси заемат 7,5% от територията на областта. В тях преобладават дъб, ясен, бряст, клен, тук-таме липа и габър, а в подлеса лешник и дива круша. По пясъчните надзаливни тераси на реките е разпространен борът с примеси от дъб, а заливните тераси са заети от ливади и пасища. Горите се обитават от лос, кошута, дива свиня, вълк, бурсук, лисица и др., а степните пространства – от пор, заек, хамстер, лалугер и др. Птиците са представени от орел, дропла, сив жерав, дива патка и гъска, пъдпъдък, сива гъска, полска и горска чучулига и др.[2]

Население редактиране

На 1 януари 2019 г. населението на Полтавска област област е наброявало 1 390 405 души (3,25% от населението на Украйна). Гъстота 648,36 души/km². Градско население 61,48%. Етнически състав: украинци 91,36%, руснаци 7,22%, беларуси 0,39%, арменци 0,17%, молдовани 0,16%, евреи 0,11% и др.[1]

Административно-териториално деление редактиране

В административно-териториално отношение Полтавска област се дели на 6 областни градски окръга, 25 административни района, 15 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение и 9 града с районно подчинение, 21 селища от градски тип и 5 градски района (3 в Полтава и 2 в Кременчук).[1]

 
Карта на административно-териториалното деление на Полтавска област
Административно-териториално деление на Полтавска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Полтава
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1. Хадяч 18 23 464 гр. Хадяч 23 464 115
2. Горишни Плавни 111 54 313 гр. Горишни Плавни 51 955 100
3. Кременчук 96 219 258 гр. Кременчук 219 258 115
4. Лубни 25 45 157 гр. Лубни 45 157 141
5. Миргород 19 39 409 гр. Миргород 39 409 103
6. Полтава 113 288 324 гр. Полтава 288 324 -
Административен район
1. Великобагачански 1000 24 606 сгт Великая Багачка 5488 83 Гоголево
2. Хадячки 1600 29 089 гр. Хадяч 115
3. Глобински 2500 43 269 гр. Глобино 9349 122 Градижск
4. Гребьонковски 600 22 368 гр. Гребьонка 10 713 188
5. Дикански 700 18 819 сгт Диканка 7662 29
6. Зенковски 1400 34 226 гр. Зенков 9514 81 Опошня (Опишня)
7. Карловски 900 33 781 гр. Карловка 14 470 55
8. Кобелякски 1800 41 800 гр. Кобеляки 9772 69 Белики
9. Козелшчински 900 19 213 сгт Козелшчина 3628 75 Новая Галешчина
10. Котелевски 800 19 539 сгт Котелва 12 122 64
11. Кременчукски 1200 39 771 гр. Кременчук 115
12. Лохвицки 1300 42 394 гр. Лохвица 11 338 173 гр. Заводское
13. Лубнински 1420 31 369 гр. Лубни 141
14. Машевски 900 19 370 сгт Машевка 3721 35
15. Миргородски 1600 31 315 гр. Миргород 103 Камишня, Ромодан
16. Новосанжарски 1300 34 077 сгт Нови Санжари 5179 36
17. Оржицки 1000 23 924 сгт Оржица 3488 183 Новооржицкое
18. Пирятински 860 31 233 гр. Пирятин 15 391 187
19. Полтавски 1300 66 907 гр. Полтава -
20. Решетиловски 1000 26 185 сгт Решетиловка 9240 39
21. Семьоновски 1300 24 908 сгт Семьоновка 6089 132
22. Хоролски 1000 34 122 гр. Хорол 12 950 107
23. Чернухински 700 11 176 сгт Чернухи 2491 220
24. Чутовски 862 22 705 сгт Чутово 6079 54 Скороходово
25. Шишацки 800 20 149 сгт Шишаки 4347 74

Източници редактиране