Хаса̀ново, още Хаса̀ново село, Аса̀ново, Аса̀ново село или Сан село (на гръцки: Μεσοχώρι, Месохори, катаревуса: Μεσοχώριον, Месохорион, до 1927 година Χασάνοβο, Хасаново,[1] на турски: Hasan Oba, Хасан Оба), е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

Хасаново
Μεσοχώρι
— село —
Изглед към Хасаново от Орта Оба
Изглед към Хасаново от Орта Оба
Гърция
40.8844° с. ш. 21.5119° и. д.
Хасаново
Западна Македония
40.8844° с. ш. 21.5119° и. д.
Хасаново
Леринско
40.8844° с. ш. 21.5119° и. д.
Хасаново
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЛерин
Географска областПелагония
Надм. височина642 m
Население252 души (2021 г.)
Хасаново в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено на 17 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина) между Асанов и Мечов рид на Нидже в близост до река Сакулева (Сакулевас) в Леринското поле, на два киломера от границата със Северна Македония. Землището на селото е 16 квадратни километра.

В Османската империя

редактиране
 
Гробищната църква в Хасаново, 1916 г.

В началото на XIX век Хасан Оба е чисто турско село. В 1836 года чумна епидемия опустошава селото и турското му население започва да го напуска. Беговете Хасан бег, на когото е кръстено селото и Мечо бег продали голяма част от землището на селото на битолчанина Никаруш, който започнал да продава имотите на българи от околните села – Градешница, Скочивир, Живойно, Гермиян, Брод, Бач. Така във втората половина на XIX век вече по-голямата част от жителите на селото са българи. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииСаново село като българско село.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Асаново село (Assanovo-sélo) е посочено като село с 30 домакинства с 40 жители българи и 60 жители мюсюлмани.[3] В 1889 Стефан Веркович пише, че в селото има 22 български и 15 турски къщи.[4]

В началото на XX век и последните турци напускат Хасаново. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Асаново село има 540 жители българи и 50 жители турци мохамедани.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Асаново село е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак със 75 къщи.[6]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Хасаново има 600 българи екзархисти.[8]

Тахсин бей, който е каймакам на Лерин през 1906 – 1907 година и ръководи битка в селото с четата на Дзоле Стойчев, описва Хасаново по следния начин:

Селото Хасан Оба, което имаше хубава джамия и мюсюлманско гробище, беше приело форма на българско село. Бедните мюсюлмани, като не можеха да понесат българския зулум, се преселили в други големи села... Селото частично изгоря.[9]

В 1912 година при избухването на Балканската война един човек от Хасаново е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]

 
Разрушеният през Първата световна война мост край Хасаново.

През войната селото е окупирано от гръцки части и в 1913 година след Междусъюзническата война попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Асаново има 80 къщи славяни християни.[11] В 1927 година селото е прекръстено на Месохорион.[12] В 1932 година в селото 112 българофонски семейства, от които 102 с „изявено българско съзнание“. В 1945 в селото има 859 българофони, 350 от които с „негръцко национално съзнание“, 209 с гръцко и 300 с неустановено национално съзнание. По време на Гражданската война в Гърция селото пострадва значително като 150 от жителите му емигрират в Югославия. През 50-те и 60-те години на XX век много от жителите на селото емигрират отвъд океана.

Прекръстени с официален указ местности в община Хасаново на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Църни[13] Τσάρνι Мавровуни Μαυροβούνι[14] връх на ЮИ от Хасаново[13]
Лулината[13] или Стеноселска падина[15] Λουκινατα Амбелия Αμπέλια[14] местност на ЮИ от Хасаново[13][15]

Преброявания

редактиране
  • 1913 – 562 души
  • 1920 – 507 души
  • 1928 – 639 души
  • 1940 – 861 души
  • 1951 – 787 души
  • 1961 – 823 души
  • 1971 – 609 души
  • 1981 – 571 души
  • 1991 – 581 души
  • 2001 – 514 души
  • 2011 – 358 души

Личности

редактиране
Родени в Хасаново
  •   Зисо Попхристов (Ζήσης Παπαχρήστου, Зисис Папахристу), гръцки андартски революционер от трети клас
  •   Кръсте Маликов (1866 – 1952), български революционер, македоно-одрински опълченец
  •   Наум Ролос (Ναούμ Ρόλος), гръцки андартски революционер, сътрудник на капитан Вардас
  •   Петко Трайчев, кмет на селото, осъден на смърт в 1902 година при Йосифовата афера. Осъден е на смърт.[16]
  •   поп Христо (Παπαχρήστος, Папахристос), гръцки андартски революционер
  •   Цветко Иванов, деец на ВМОРО, срещу когото е извършен неуспешен атентат във Вощарани от младотурците в 1911 година[17]
  •   Цвятко Шалапанов, български революционер от ВМОРО, четник при Георги Папанчев и войвода на хасановската селска чета през Илинденско-Преображенското въстание[18]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83.
  4. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 321. (на руски)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  9. Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 213.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 415.
  11. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
  12. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  14. а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
  15. а б Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  16. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Македония и Тракия в борба за свобода: Краят на XIX - началото на XX век. Нови документи. София, Македонски научен институт, 1995. с. 138.
  17. Дебърски глас, година 2, брой 42, 1 май 1911, стр. 4.
  18. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 189.