Хасан Батър
Хаса̀н Батъ̀р или Виноградное, наричано разговорно и Самбатър (на украински: Виноградне) е село в Южна Украйна, Болградски район на Одеска област. Населението му е около 2144 души, предимно българи.
| Хасан Батър Виноградне | |
| — село — | |
  | |
 | |
  Хасан Батър  Хасан Батър | |
| Страна |  Украйна |
|---|---|
| Област | Одеска област |
| Район | Болградски |
| Надм. височина | 45 m |
| Население | 2144 души (2001) |
| Основаване | 1821 |
| Пощенски код | 68722 |
| Телефонен код | +380 4846 |
| МПС код | BH / 16 |
| Часова зона | EET (UTC+2; Лятно часово време – UTC+3) |
| Хасан Батър в Общомедия | |
География редактиране
Село Хасънбатър се намира в западната част на Болградски район. Разположено е на изток от село Пандъклия (Ореховка), на север от Голица и на юг от Саталък Хаджи. На изток от Хасанбатър е Арцизки район - село Задунаевка. Край селото тече рекичката Малък Катлабух.
История редактиране
Северно от Хасан Батър е открито селище от III-IV век, известно в археологическите изследвания като Виноградное II. Обитателите на това селище принадлежат към черняховската култура.[1]
Край южния край на Хасан Батър през втората половина на XVIII век е разположен ногайският аул Каза̀н Кула̀к, съответстващ на археологическия обект Виноградное I.[2]
В Русия редактиране
Днешното село е основано през 1821 година от преселници от българските земи на юг от Дунав.[3] Според някои автори българите в Хасан Батър се заселват през 1830 година.[4]
През 1877 година в Хасан Батър има 1 конна и 32 вятърни мелници. Общият брой на жителите е 1516 души, от които 832 мъже и 682 жени. Учениците са 27 - всичките момчета.[5] В началото на ХХ век селото има 480 къщи и 3044 жители.[6]
В Румъния редактиране
През 1918-1940 и 1941-1944 година Хасан Батър е в границите на Румъния. През 20-те години на ХХ век 70 семейства от селото се изселват в Южна Америка, най-вече в Бразилия, водени от местния учител Илия Ганев.[7][8]
Според данните от преброяването от 1930 година жителите на Хасан Батър са 4185 души, от които 4039 българи (96,51%), 60 руснаци (1,43%), 32 румънци (0,76%), 9 гърци и 4 евреи.[9] В междувоенния период в селото функционира държавна болница.[10]
В СССР редактиране
В 1945 година селото е преименувано на Виноградное. През ноември 1946 година е създаден първият колхоз.[3]
Население редактиране
- 1852 – 932 души;[11]
- 1870 – 1438 (745 мъже и 693 жени);[12]
- 1877 – 1514 души (832 мъже и 682 жени);[13]
- 1930 – 4185 души;
- 2001 – 2144 души.
Езици редактиране
Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[14]
| Роден език | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 2144 | 100.00 |
| Български | 2032 | 94.77 |
| Украински | 40 | 1.86 |
| Руски | 37 | 1.72 |
| Гагаузки | 20 | 0.93 |
| Молдовски | 11 | 0.51 |
| Цигански | 1 | 0.04 |
| Други | 3 | 0.13 |
Личности редактиране
- Родени в Хасан Батър
- Стефан Кънчев, писател, живял и творил в Бразилия
Бележки редактиране
- ↑ Суботин, Л. В., Предыстория села Городного (Чийшии) и его округи по археологическим данным, в: Чийшия: очерки истории и этнографии болгарского села Городнее в Бессарабии, Одесса 2003, с. 107.
- ↑ Шабашов, А. В., Природно-географические условия. Общие сведения о селе, в: Чийшия: очерки истории и этнографии болгарского села Городнее в Бессарабии, Одесса 2003, с. 29-30.
- ↑ а б Виноградное в: „История городов и сел Украинской ССР“, Том „Одесская область“, стр. 384.
- ↑ Шабашов, Андрей и Сергей Гизер. Названия болгарских населенных пунктов ногайского произхождения, в: Българите от Молдова и Украйна – език, литература, история, култура и образование. Международна научно-практическа конференция, София 2009, с. 102.
- ↑ Новаков, Савелий. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857-1918), Chişinău 2004, с. 234, 435.
- ↑ Державин, Н. С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 27.
- ↑ Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояше, София 1993, с. 165.
- ↑ Косиков, Жорже. Имиграцията в Бразилия. Бесарабски българи и гагаузи, София 2014, с. 102, 189, 260-262.
- ↑ Rezultatele recensământului din 1930 în judeţul Cetatea Albă, архив на оригинала от 9 април 2016, https://web.archive.org/web/20160409222105/http://dediserver.eu/hosting/ethnodoc/data/MO_Cetatea%20Alba_1930.pdf, посетен на 14 май 2010
- ↑ Judeţul Cetatea Albă
- ↑ Новаков, Савелий. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857-1918), Chişinău 2004, с. 528.
- ↑ Новаков, С.З., пос. съч., с. 406.
- ↑ Новаков, С.З., пос. съч., с. 234.
- ↑ „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 април 2018. (на украински)