Тази статия е за града. За острова вижте Хвар.

Хвар (на хърватски: Hvar; на италиански: Lesina; на латински: Pharia) е град в Хърватия, разположен на едноименния далматински остров Хвар, в Сплитско-далматинска жупания. На местното чакавско наречие името му се произнася като Hvor или For.

Хвар
Hvar
— Град —
Знаме
      
Хвар
Хвар
43.1714° с. ш. 16.4419° и. д.
Хвар
Страна Хърватия
ЖупанияСплитско-далматинска жупания
Площ75,5 km²
Надм. височина0 m
Население4251 души (2011)
56,3 души/km²
КметРикардо Новак
Пощенски код21 450
Телефонен код021
МПС кодST
Официален сайтwww.hvar.hr/portal
Хвар в Общомедия

Градът се намира в залив в югозападната част на острова. Населението през 2011 г. е 4251 души[1]

Хвар има дълга история. Първите му заселници са илирите. През 385-384 г. пр.н.е. тук идват гръцки колонисти, а около III в. пр.н.е. става владение на Римската империя.[2]

През 1278 г. местното население поисква помощ от Венецианската република за защита от постоянните пиратски нападения и според сключеното споразумение венецианците построяват нова крепост, защитни стени и различни обществени сгради. Хвар се превръща във важен търговски, икономически, политически и културен център на острова като се разпростира извън крепостните стени по околните хълмове.

През XVI в. отново настъпват смутни времена с непрестанните нападения на османците. През 1571 г. Хвар е обсаден от турския флот и понася големи щети, но крепостните стени спасяват населението. Няколко месеца след това нападение в началото на 1572 г. ново бедствие поразява Хвар – избухва епидемия от чума, която покосява две трети от жителите му.[2]

На 1 октомври 1579 г. рано сутринта градът пострадва сериозно при избухване на барута в крепостта, възпламенил се от паднала мълния[3] и много от запазените до днес стари сгради датират именно от възстановяването им след тази експлозия.

През 1776 г. венецианците преместват базата си от Хвар в Котор и от този момент градът започва да запада.[4]

С настъпването на края на Венецианската република през 1797 г. Хвар за кратко е притежание на Наполеонова Франция, а в началото на XIX в. е присъединен към Хабсбургската монархия, което бележи нов разцвет. Между 1919 и 1921 г. Хвар е окупиран от Италия, след което става част от новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словенци. След Втората световна война е присъединен към Югославия, от 1991 г. е част от независима Хърватия.

 
Хвар

Хвар има богати културни традиции в областта на литературата, архитектурата, живописта и скулптурата, музиката. През XVI и XVII в. в града живеят и творят такива бележити хърватски творци като Ханибал Луцич, Петар Хекторович, Винко Прибоевич, Микша Пелегринович и др. Театърът на Хвар, построен през 1612 г., е сред най-старите в Европа.

Забележителности

редактиране
  • Катедралата Св. Стефан, построена XVI—XVII в.;
  • Крепостта от XVI в., издигната след експлозията от 1579 г., която разрушава старото укрепление;
  • Градските стени, построени от венецианците през XIII в., впоследствие многократно реконструирани;
  • Крепостта на Наполеон, построена от французите през 1811 г. извън града на един от близките хълмове. Днес се използва като обсерватория;
  • Францисканският манастир от XV в.

Източници

редактиране
  1. POPULATION BY AGE AND SEX, BY SETTLEMENTS, 2011 CENSUS
  2. а б Povijest Hvara // Архивиран от оригинала на 2016-10-28. Посетен на 2018-07-28.
  3. Hvar Kroz Stoljeća (Hvar Through the Centuries), Novak, Grga. Historijski Arhiv – Hvar (Historical Archives of Hvar) (in Croatian).
  4. Ring, Trudy; Salkin, Robert M.; La Boda, Sharon (1996) [1995]. Robert M. Salkin; Sharon La Boda, eds. International Dictionary of Historical Places (Vol 3: Southern Europe) (2nd ed.). Taylor and Francis. pp. 331–334