Христос Спасител Възнесение Господне (Видин)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Христос Спасител.
„Христос Спасител Възнесение Господне“ е християнска църква в пристанищния град Видин на Дунав, част от Никополската епархия на Римокатолическата църква. Църквата е енорийски храм.
| „Христос Спасител Възнесение Господне“ | |
 | |
 | |
| Вид на храма | римокатолическа църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Видин |
| Религия | Римокатолицизъм |
| Епархия | Никополска |
| Изграждане | 2007 – 2020 г. |
| Статут | етап на довършителни работи |
| Сайт | www.catholic-vidin.eu |
| „Христос Спасител Възнесение Господне“ в Общомедия | |
История на енорията редактиране
Католическите корени във Видин водят началото си още от XIV в. когато Унгария за кратко завладява Видинско и през следващите години се прави опит за масово налагане на католицизма в региона. Създават се диоцез на територията на Видинското царство и францискански манастир.[1] Също цар Срацимир е включил представители на католическата фамилия Кнежевичи-Парчевичи в кръга на своето висше болярско обкръжение. Единият от синовете на основателя на фамилията по българските земи – Парчия Кнежевич е Андрей Парчевич. Той е бил пратеник на видинския владетел в двора на унгарския крал Лайош I, докато вторият син Николай Парчевич, който е продължител на фамилията в България, взел участие в Черноменската битка против турската инвазия още през 1371 г. По-късно Николай Парчевич се преселва с в Чипровец.[2] Петър I Парчевич е негов син. Той взема активно участие в опитите на видинския принц Константин да възвърне владенията на баща си Срацимир по време на династичните междуособици около турския трон в самото начало на XV век. Известният католически епископ от XVII в. Петър Парчевич е наследник – пето поколение на Петър I Парчевич през родовия клон Черкичи-Парчевичи.
Старата енория във Видин е основана през 1895 г. Отец Станислав Петров е първият свещеник назначен в енорията. През 1896 г. пасионистът Петър Джурович открива във Видин Католическо приватно германско-френско училище. Броят на енориашите е твърде неустойчив, а като численост с ясно изразена тенденция към намаляване през първата половина на XX в. През 1922 г. католиците във Видин са 200. След 20 години през 1943 г. те са 50.[3] По това време енорист е унгарецът отец Хруза[1] и в града е имало малка католическа църква[4]. След 9 септември 1944 г., духовниците-чужденци са изгонени от България и поради липсата на енорист, енорията престава да съществува.
През 2011 г. 271 души от Видинско са се самоопределили като католици.
На 7 май 2016 г. в града епископът на Никополската епархия Петко Христов провъзгласи декрета за възобновяване на енорията. Богослужението е предстоятелствано от епископ Христов, в съслужие с енорийския свещеник на Видин отец Пламен Гечев, и отците Ярослав Барткиевич, Венци Николов и Паоло Кортези.[5] По същото време в енорията се заселват няколко семейства от Италия.[1]
- Енористи
- отец Станислав Петров (1895-)
- отец Пламен Генов (2011-)
История на храма редактиране
Изграждането на църквата започна през 2007 г. като частна инициатива. Храмът се строи единствено със средства на г-н Борислав Лоринков. Църквата има 1100 кв. м. разгъната площ и се намира в индустриалната част на града. Междувременно за службите се използва параклис в града, посветен на Свети Емет - мъченик от Видин от 3 век.
Храмов празник – 7 май.
Бележки редактиране
- ↑ а б в Католическа енория – Видин, архив на оригинала от 7 януари 2018, https://web.archive.org/web/20180107174831/http://www.catholic-vidin.eu/2017/11/20/%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%81-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5/, посетен на 7 януари 2018
- ↑ Русла Трад, Чипровските родове Парчевич, Пеячевич, Кнежевич и Томагионович, сп. Българска наука
- ↑ Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.
- ↑ Отец Пламен Гечев: Прошката е това, което прави християнството голямо
- ↑ Църквата в България, Радио „Ватикана“