Христо Вълчев
Христо Димитров Вълчев е български военен деец, генерал-майор, участник в Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата (1913), като командир на 10-и артилерийски полк, и в Първата световна война (1915 – 1918), като командир на 6-а артилерийска бригада.
Христо Вълчев | |
български генерал | |
Звание | Генерал-майор |
---|---|
Служи на | България |
Род войски | Артилерия |
Военно формирование | 4-ти арт. полк 2-ри арт. полк |
Командвания | 10-и арт. полк (БВ) Соф. креп. арт. полк 6-а арт. бр. (ПСВ) |
Битки/войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
Награди | Вижте по-долу |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | 8 октомври 1867 г. (стар стил)
|
Дата и място на смърт | неизв.
|
Биография
редактиранеХристо Вълчев е роден на 8 октомври 1867 г.[1] в Етрополе, Османска империя. На 12 ноември 1885 г. постъпва на военна служба. Взема участие в Сръбско-българската (1885) като доброволец в Ученическия легион, а през 1866 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище.[2]. На 24 април 1887 г. завършва училището в 8-и випуск, произведен е в чин подпоручик и зачислен в 4-ти артилерийски полк. На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик, на 2 август 1894 г. в чин капитан. Служи в Софийския артилерийски склад.
През 1894 година, като капитан от 4-ти артилерийски полк е командирован в Генералщабната академия в Брюксел, Белгия, но през 1896 е откомандирован поради заболяване.[3] През 1900 г. командва рота от 4-ти артилерийски полк, през 1903 г. е произведен в чин майор и на 31 декември 1906 в чин подполковник. През 1909 г. подполковник Вълчев е назначен за началник отдел във 2–ри артилерийски полк, служи и като интендант на полка, а през 1911 за председател на домакинската комисия при 4–и артилерийски полк.
По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) подполковник Вълчев командва 10-и артилерийски полк, като на 18 май 1913 е произведен в чин полковник. През януари 1915 година е назначен за командир на Софийския крепостен артилерийски полк. По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Вълчев командва 6-а артилерийска бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия, след което служи в Главната реквизиционна комисия. Достига до чин генерал-майор.
Военни звания
редактиране- Подпоручик (27 април 1887)
- Поручик (18 май 1890)
- Капитан (2 август 1894)
- Майор (1903)
- Подполковник (31 декември 1906)
- Полковник (18 май 1913)
- Генерал-майор
Награди
редактиране- Царски орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата
- Царски орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата
- Народен орден „За военна заслуга“ V степен на обикновена лента
- Орден „За заслуга“ на обикновена лента
Бележки
редактиране- ↑ Според някои източници е роден на 19 април 1866 (Марков, И., „Осми випуск на Софийското военно училище“, София, 1937, Печатница на Военно-издателския фонд, приложение №4, стр. 3), а според трети на 8 октомври 1868 (Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 71)
- ↑ Марков, И., „Осми випуск на Софийското военно училище“, София, 1937, Печатница на Военно-издателския фонд, приложение №4, стр. 3
- ↑ Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 71
Източници
редактиране- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 156.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Марков, Иван. Осми випуск на Софийското военно училище. София, Печатница на Военно-издателския фонд, 1937.