Христо Коцев Гюрков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Христо Гюрков
български революционер
Роден
Починал
28 март 1959 г. (91 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Семейство
ДецаЙордан Гюрков
Панче Гюрков
Христо Гюрков в Общомедия

Биография

редактиране
 
Ученици в Солунската българска гимназия 1888 - 1889 г. Първи ред: Христо Гюрков от Щип, Константин Вълканов от Песочница, Иван Васков от Велес, Стоян Неделчев от Мелнишко, Втори ред: Александър Маджаров от Охрид, Велко Думев от Воден, Вангел Калеичев от Владово, Димитър Ляпов от Бобища, Трайче Антов от Скопие, Филип Георгиев от Лерин, Георги Палашев от Велес, Трети ред: Авксенти Георгиев от Куманово, Михаил Кратовалиев от Скопие, Йордан Илиев от Велес, Димитър Михов Попов от Горни Порой, Наум Темчев от Загоричани, Апостол Тръпчев от Воден, Христо Занешев от Воден, Тръпче Димитров Шаламанов от Воден, Александър Параспуров от Щип, Димитър Тодоров от Велес
 
Снимка на Учредителния конгрес на Съюза на българските учители в Отоманската империя. Между учителите са Георги Попхристов, Сребрен Поппетров, Евтим Спространов, Иван Нелчинов, Георги Баждаров, Добрев, Христо Гюрков и други

Христо Гюрков е роден на 2 март 1868 година в Щип, тогава в Османската империя. В 1890 година завършва българската гимназия в Солун и става учител в Тетово, Скопие, Щип и на други места. Влиза във ВМОРО. В 1897 година при Винишката афера е задържан и измъчван от властите. В 1904 година е касиер на Щипския околийски революционен комитет.[1]

В началото на август 1909 година участва в учредителния конгрес на Съюза на българските учители в Отоманската империя.

Към 1912 година е преподавател в Скопското българско свещеническо училище.[2]

След Междусъюзническата война емигрира в България. В 1914 година е назначен за учител в село Върбово, Станимашко.[2]

Баща е на революционерите Йордан Гюрков[3] и Панче Гюрков.[4][5]

  1. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 114.
  2. а б Държавен вестник // 1914. Посетен на 21 април 2024 г.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 39 - 40.
  4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 122.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 193.