Авксенти Георгиев

деец на ВМОК

Авксенти Георгиев Борозанов е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Авксенти Георгиев
деец на ВМОК
Роден
1869 г.
Починал
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Семейство
СъпругаЕкатерина Симидчиева
ДецаБорис Борозанов
Ученици в Солунската българска гимназия 1888 – 1889 г. Първи ред: Христо Гюрков от Щип, Константин Вълканов от Песочница, Иван Васков от Велес, Стоян Неделчев от Мелнишко, Втори ред: Александър Маджаров от Охрид, Велко Думев от Воден, Вангел Калеичев от Владово, Димитър Ляпов от Бобища, Трайче Антов от Скопие, Филип Георгиев от Лерин, Георги Палашев от Велес, Трети ред: Авксенти Георгиев от Куманово, Михаил Кратовалиев от Скопие, Йордан Илиев от Велес, Димитър Михов Попов от Горни Порой, Наум Темчев от Загоричани, Апостол Тръпчев от Воден, Христо Занешев от Воден, Тръпче Димитров Шаламанов от Воден, Александър Параспуров от Щип, Димитър Тодоров от Велес

Биография

редактиране

Роден е в Куманово, тогава в Османската империя. Завършва в 1890 година с петия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] Съпруг е на Екатерина Симидчиева,[2] с която има син - Борис Борозанов. Присъединява се към Македоно-одринската организация и е привърженик на Борис Сарафов. През 1900 година е учител и председател на околийския революционен комитет в Куманово. След Кумановската афера от ноември-декември 1900 година, заподозрян от властите, бяга в България, заради което е критикуван от Никола Каранджулов и на Седмия македоно-одрински конгрес от януари 1901 година.[3][4]

Георгиев е виден деец на македонската емиграция в България. На Деветия македоно-одрински конгрес през юли-август 1901 година е делегат и кандидат от сарафистката листа.[5] Представител е на Кумановското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.[6] Участва като делегат от Кумановското благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[7]

  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 90.
  2. Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 34.
  3. Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 151.
  4. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Съставител Цочо Билярски, Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, с. 250.
  5. Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 33.
  6. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
  7. НБКМ-БИА C VIII 38