Христо Далчев
Христо Атанасов Далчев е български юрист и общественик от Македония.
| Христо Далчев | |
| български юрист | |
 Семейство Далчеви в Цариград, 1909 г. Христо Далчев с баща си Атанас Далчев, съпругата си Виктория Димшова и децата Любомир Далчев и Атанас Далчев | |
| Роден |
1872 г.
|
|---|---|
| Починал | 1949 г.
|
| Учил в | Истанбулски университет |
| Политика | |
| Депутат | |
| (1908 – 1912) | |
| Семейство | |
| Деца | Атанас Далчев Любомир Далчев Борис Далчев |
| Христо Далчев в Общомедия | |
Биография
редактиранеДалчев е роден в 1872 година в българския южномакедонски град Кукуш, който тогава е в Османската империя.[1] Започва работа като прошенописец в съда в Кукуш. През 1892 година се записва във Висшето юридическо училище в Цариград, което завършва през 1896 година. По време на престоя си в Цариград се сближава със Симеон Радев.[2]
От септември 1896 година преподава турски език в Солунската българска мъжка гимназия[3] и работи като адвокат. Едновременно с това Далчев работи и като секретар по кореспонденцията на турски език в Солунската българска община. През 1897 година издава учебник по български език, предназначен за турци.[4] Като адвокат Далчев многократно защитава в османските съдилища активисти на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
През 1903 година е арестуван от турските власти и затворен в Бялата кула.[5]
След Младотурската революция в 1908 година е избран за депутат в Османския парламент от Сяр от Народната федеративна партия (българска секция). В парламента Христо Далчев защитава културно-образователните и икономически права на македонските и тракийските българи.[6][7] През ноември 1909 година протестира през османския министър на вътрешните работи по повод настаняването на мюсюлмански бежанци от Босна в български области.[8]
През 1910 – 1912 година Далчев се включва активно в дейността на обществено-културната организация Българска матица. През април 1910 година, на Първия събор на Българска матица, Далчев е избран за председател на нейния управителен съвет, а на следващата година – за председател на нейния църковно-училищен отбор.[9] През март 1911 година заедно с Тодор Павлов е представител на Екзархията в комисията, образувана от представители на различните патриаршии, която има за задача да защитава училищните привилегии на християнското население.[10]
През май 1911 година Христо Далчев подкрепя инициативата за създаване на легална политическа партия на българите в Османската империя – проект, който пропада поради засилването на политическото напрежение и избухването на Балканската война.[11]
След Междусъюзническата война Далчев емигрира в България и се установява в Дедеагач, а по-късно в София.
Женен е за прилепчанката Виктория Димшова, с която имат трима сина: поета Атанас Далчев, скулптура Любомир Далчев и архитекта Борис Далчев, и две дъщери: Надежда и Цветанка.
Умира през 1949 г. в София.[12]
Родословие
редактиране| Атанас Далчев | Тинка Тенчова (1852 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Далчев (1872 – 1949) | Виктория Матеева Димшова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Любомир Далчев (1902 – 2002) | Атанас Далчев (1904 – 1978) | Борис Далчев (1910 – 1986) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Магдалена Далчева | Стефан Далчев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Борис Далчев (р. 1993) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
редактиране- "Такрир подаден от българските депутати: Далчев, Дорев, Павлов, Влахов и арм. Вахан Папасиян до Отоманския парламент", публикувано във в. „Вести“, брой 129(юли), Цариград, 1909 година в „Библиотека Струмски“
- „Реч на българския депутат Христо Далчев“, публикувано във в. „Вести“, брой 52, Цариград, 1909 г.
- „Мемоар на българските депутати против поведението на Младотурския режим към българското население“, публикувано във в. „Дебърски глас“ брой 10, София, 1910 година
- „Законопроектът за спорните църкви в парламента“, публикувано във в-к „Вести“, бр. 74 и 77, София, февруари – март 1910 г.
Бележки
редактиране- ↑ Хюсеин Мевсим, основавайки се на документи от Османския парламент и Висшето юридическо училище в Цариград, приема, че Хр. Далчев е роден в Женско - Мевсим, Хюсеин. Атанас Далчев в Солун и Истанбул, Пловдив, 2021, с. 43, 48, 85
- ↑ Мевсим, Хюсеин. Атанас Далчев в Солун и Истанбул, Пловдив, 2021, с. 43-49.
- ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878 – 1913. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 176.
- ↑ Мевсим, Хюсеин. Атанас Далчев в Солун и Истанбул, Пловдив, 2021, с. 51-54, 58-59, 65-67.
- ↑ Мевсим, Хюсеин. Атанас Далчев в Солун и Истанбул, Пловдив, 2021, с. 54-55.
- ↑ Отоманскиятъ парламентъ за положението въ Македония. Солунъ, Издание на Съюза на Българските Конституционни Клубове въ Европейска Турция, Печатница на Самарджиевъ и Карабелевъ, 1909. с. 5-26.
- ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878 – 1913. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 280.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 34, 21 ноември 1909, стр. 3.
- ↑ Жечев, Николай. „Българска матица в Цариград“, Македонски преглед, г. XV, 1992, кн.1, с. 54, 59.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 34, 6 март 1911, стр. 4.
- ↑ Симеонов, Стоян. Из борбите на македонските българи. Два документа за основаването на легална политическа партия в Турция в навечерието на Балканската война, Македонски преглед, година ХІІ (1940), кн. 1, с. 82-83.
- ↑ София помни. Парцел 48.