Христо Далчев

български юрист

Христо Атанасов Далчев е български юрист и общественик от Македония.

Христо Далчев
български юрист
Семейство Далчеви в Цариград, 1909 г. Христо Далчев с баща си Атанас Далчев, съпругата си Виктория Димшова и децата Любомир Далчев и Атанас Далчев
Семейство Далчеви в Цариград, 1909 г. Христо Далчев с баща си Атанас Далчев, съпругата си Виктория Димшова и децата Любомир Далчев и Атанас Далчев
Роден
1872 г.
Починал
1949 г. (77 г.)
Учил вИстанбулски университет
Политика
Депутат
(1908 – 1912)   
Семейство
ДецаАтанас Далчев
Любомир Далчев
Борис Далчев
Христо Далчев в Общомедия

Биография

редактиране

Далчев е роден в 1872 година в българския южномакедонски град Кукуш, който тогава е в Османската империя.[1] Започва работа като прошенописец в съда в Кукуш. През 1892 година се записва във Висшето юридическо училище в Цариград, което завършва през 1896 година. По време на престоя си в Цариград се сближава със Симеон Радев.[2]

От септември 1896 година преподава турски език в Солунската българска мъжка гимназия[3] и работи като адвокат. Едновременно с това Далчев работи и като секретар по кореспонденцията на турски език в Солунската българска община. През 1897 година издава учебник по български език, предназначен за турци.[4] Като адвокат Далчев многократно защитава в османските съдилища активисти на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

През 1903 година е арестуван от турските власти и затворен в Бялата кула.[5]

След Младотурската революция в 1908 година е избран за депутат в Османския парламент от Сяр от Народната федеративна партия (българска секция). В парламента Христо Далчев защитава културно-образователните и икономически права на македонските и тракийските българи.[6][7] През ноември 1909 година протестира през османския министър на вътрешните работи по повод настаняването на мюсюлмански бежанци от Босна в български области.[8]

През 1910 – 1912 година Далчев се включва активно в дейността на обществено-културната организация Българска матица. През април 1910 година, на Първия събор на Българска матица, Далчев е избран за председател на нейния управителен съвет, а на следващата година – за председател на нейния църковно-училищен отбор.[9] През март 1911 година заедно с Тодор Павлов е представител на Екзархията в комисията, образувана от представители на различните патриаршии, която има за задача да защитава училищните привилегии на християнското население.[10]

През май 1911 година Христо Далчев подкрепя инициативата за създаване на легална политическа партия на българите в Османската империя – проект, който пропада поради засилването на политическото напрежение и избухването на Балканската война.[11]

След Междусъюзническата война Далчев емигрира в България и се установява в Дедеагач, а по-късно в София.

Женен е за прилепчанката Виктория Димшова, с която имат трима сина: поета Атанас Далчев, скулптура Любомир Далчев и архитекта Борис Далчев, и две дъщери: Надежда и Цветанка.

Умира през 1949 г. в София.[12]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Далчев
 
Тинка Тенчова
(1852 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Далчев
(1872 – 1949)
 
Виктория
Матеева Димшова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любомир Далчев
(1902 – 2002)
 
Атанас Далчев
(1904 – 1978)
 
Борис Далчев
(1910 – 1986)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Магдалена
Далчева
 
Стефан Далчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Борис Далчев
(р. 1993)
 

Външни препратки

редактиране
  1. Хюсеин Мевсим, основавайки се на документи от Османския парламент и Висшето юридическо училище в Цариград, приема, че Хр. Далчев е роден в Женско - Мевсим, Хюсеин. Атанас Далчев в Солун и Истанбул, Пловдив, 2021, с. 43, 48, 85
  2. Мевсим, Хюсеин. Атанас Далчев в Солун и Истанбул, Пловдив, 2021, с. 43-49.
  3. Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878 – 1913. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 176.
  4. Мевсим, Хюсеин. Атанас Далчев в Солун и Истанбул, Пловдив, 2021, с. 51-54, 58-59, 65-67.
  5. Мевсим, Хюсеин. Атанас Далчев в Солун и Истанбул, Пловдив, 2021, с. 54-55.
  6. Отоманскиятъ парламентъ за положението въ Македония. Солунъ, Издание на Съюза на Българските Конституционни Клубове въ Европейска Турция, Печатница на Самарджиевъ и Карабелевъ, 1909. с. 5-26.
  7. Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878 – 1913. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 280.
  8. Дебърски глас, година 1, брой 34, 21 ноември 1909, стр. 3.
  9. Жечев, Николай. „Българска матица в Цариград“, Македонски преглед, г. XV, 1992, кн.1, с. 54, 59.
  10. Дебърски глас, година 2, брой 34, 6 март 1911, стр. 4.
  11. Симеонов, Стоян. Из борбите на македонските българи. Два документа за основаването на легална политическа партия в Турция в навечерието на Балканската война, Македонски преглед, година ХІІ (1940), кн. 1, с. 82-83.
  12. София помни. Парцел 48.