Хронологична таблица за откриване и изследване на Антарктика
Уикимедия списък
(пренасочване от Хронологична таблица за откриването и изследването на Антарктика)
| Години | Име на откривател, изследовател | Направени открития и изследвания |
|---|---|---|
| 1522 | Хуан Себастиан де Елкано | Откриване на остров Амстердам () в южната част на Индийския океан |
| 1618 | Адриан де Вале | Вторично откриване на остров Амстердам в южната част на Индийския океан |
| 1618 | Хавик Клаасзон ван Хилегом | Откриване на остров Сен Пол () в южната част на Индийския океан |
| 1675 | Антъни де ла Роше | Предполагаемо откриване на остров Южна Джорджия в южната част на Атлантическия океан |
| 1739 | Жан Батист Шарл Буве дьо Лозие | Откриване на остров Буве () в южната част на Атлантическия океан |
| 1772 | Ив Жозеф дьо Кергелен дьо Тремарек | Откриване на архипелага Кергелен в южната част на Индийския океан |
| 1772 | Никола Тома Марион-Дюфрен (1729 – 1772) | Откриване на о-вите Принц Едуард, в т.ч. остров Марион () и о-вите Крозе, в т.ч. остров Посесьон () в южната част на Индийския океан |
| 1775 | Джеймс Кук | Откриване на остров Южна Джорджия и малките острови Уилис и Кумер и скалите Кларк край него. Откриване на Южните Сандвичеви о-ви, в т.ч. островите Саут Туле (), остров Монтагю () и островите Кандълмас () |
| 1810 | Фредерик Хаселборо | Откриване на островите Кембъл () и Макуори (), разположени на юг от Нова Зеландия |
| 1819 | Уилям Смит | Откриване на Южните Шетлъндски о-ви |
| 1819 – 1820 | Едуард Брансфийлд | Откриване островите Елефант (вторично, ) и Кларънс (вторично, ) от Южните Шетлъндски о-ви, протока Брансфийлд, отделящ ги от Антарктическия полуостров и остров Тауер () в южната част на протока |
| 1819 – 1821 | Фадей Белингсхаузен, Михаил Лазарев | 1819: Откриване на о-вите Аненков (), на югозапад от остров Южна Джорджия. 1820: Откриване на островите Лесков (), Високи () и Завадовски () в Южните Сандвичеви о-ви. Откриване на Антарктида на 16 (28 януари) 1820, на (района на съвременния шелфов ледник Белингсхаузен). 1821: Откриване на островите Петър I () и Земя Александър I. Вторично откриване на островите Гринуич (), Ливингстън (), Робърт (), Нелсън (), Кинг Джордж (), и Смит (), Гибс (), Сноу (), Елефант и Кларънс от Южните Шетлъндски о-ви |
| 1820 | Натаниъл Палмър | Откриване на остров Тринити в южната част на протока Брансфийлд, край бреговете на Антарктическия полуостров |
| 1821 | Джордж Пауел, Натаниъл Палмър | Откриване на Южните Оркнейски о-ви (), в т.ч. островите Коронейшън и Лори |
| 1823 | Джеймс Уедъл | Откриване на море Уедъл и рекордно плаване на юг до . Изследване на Южните Шетлъндски о-ви и Южните Оркнейски о-ви |
| 1831 – 1832 | Джон Биско | Откриване на част от крайбрежието на Антарктида – Земя Ендърби (38°30’ – 60° и.д.) с връх Биско (1831). Откриване на остров Аделейд (, на североизток от Земя Александър I), о-вите Биско () и п-ов Палмер (, в южната част на Земя Греъм) |
| 1833 | Питър Кемп | Откриване на част от крайбрежието на Антарктида – Бряг Кемп (56° – 59º40’ и.д.) |
| 1838 | Жул Дюмон-Дюрвил | Откриване на островите Жуенвил () и Астролабия () и Земя Луи Филип (63°14’ – 63º58’ ю.ш., 57°02’ – 59º50’ з.д.) на Антарктическия полуостров |
| 1839 | Джон Балени | Откриване на островите Балени (близо до Южната полярна окръжност, на 163º20’ и.д.) и част от крайбрежието на Антарктида – Бряг Клари (129° – 136°15’ и.д.) и Бряг Сабрина (115°30’ – 122° и.д.) |
| 1840 | Жул Дюмон-Дюрвил | Откриване на част от крайбрежието на Антарктида – Земя Адели (136°15’ – 142° и.д.) и Бряг Клари (вторично, 129° – 136°15’ и.д.) |
| 1840 | Чарлз Уилкс, Кедвелейдер Ринголд (1802 – 1867) | Откриване на част от крайбрежието на Антарктида – Земя Уилкс (100° – 136º20’ и.д.), в т.ч. нос Кар (), залива Порпес () ледника Тотън (116º10’ и.д.), Бряг Бад (109° – 115º30’ и.д.), залива Винсенс (109º30’ и.д.), Бряг Нокс (100° – 109º и.д.) и шелфовия ледник Шакълтън |
| 1841 – 1842 | Джеймс Кларк Рос | Януари-февруари 1841: Откриване на около 1000 км от крайбрежието на Антарктида – Земя Виктория (142º и.д. – 152º з.д.), в т.ч. нос Адер (), планината Адмиралти с планинския масив Сабин (), о-вите Посешън (), островите Коулмен () и Франклин (), вулканите Еребус () и Тирър (), двата разположени на остров Рос, отделен от континента от залива Макмърдо и ледената бариера Рос. Февруари 1842: Достигане до рекордна за времето си южна ширина в море Рос – 78º04’30” ю.ш. Декември 1842: Откриване на островите Етна (), Паулета (), Дарвин () и Джеймс Рос () на североизток от Антарктическия полуостров |
| 1853 | Джон Хърд | Откриване на остров Хърд () в южната част на Индийския океан |
| 1892 – 1893 | Уилям Брус | Първи океанографски изследвания в северозападната част на море Уедъл и първо измерване на температурата на водата на различна дълбочина със специален дълбоководен обръщащ се термометър |
| 1893 | Карл Антон Ларсен | Откриване на шелфовия ледник Ларсен (64º30’ – 70º ю.ш., 62º з.д.), островите Робъртсън (), Вейер () и Кристенсен (), п-ов Язон () и Бряг Фойн (66° – 66º30’ ю.ш.) и проникване в море Уедъл до 68º10’ ю.ш. |
| 1895 | Карстен Борхгревинк | Първо стъпване на човешки крак на Антарктида в района на нос Адер |
| 1898 | Адриан Жерлаш дьо Гомери, Руал Амундсен, Фредерик Кук, Емил Раковица | Изследване на северозападното крайбрежие на Антарктическия полуостров и откриване на планината Солвей (), Брега Данко (65° ю.ш. 62° з.д.), островите Нансен (), Лиеж () и Бруклин (), протока Жерлаш, отделящ Антарктическия полуостров от архипелага Палмър и архипелага Палмър (64° ю.ш. 63° з.д.) |
| 1899 – 1900 | Карстен Борхгревинк | Първо зимуване на брега на Антарктида в района на нос Адер, изследване на ледената бариера Рос, откриване на Китовия залив и първо проникване във вътрешността на континента до 78º50’ ю.ш. |
| 1902 | Ерих фон Дригалски | Откриване на част от крайбрежието на Антарктида – Земя Вилхелм ІІ (88° – 92º и.д.), в т.ч. изгасналия вулкан Гаус (), Западния шелфов ледник и залива Посадовски (). Първо изследване на Антарктида от въздуха с балон |
| 1902 | Ото Норденшелд, Карл Антон Ларсен | Откриване и изследване на около 400 км от шелфовия ледник Ларсен (на източното крайбрежие на Антарктическия полуостров) между 64º22’ и 67º ю.ш. и откриване на Бряг Норденшелд (63º50’ – 64º40’ ю.ш.) и Бряг Оскар ІІ (64º45’ – 66º ю.ш.) |
| 1902 – 1903 | Робърт Скот, Ърнест Шакълтън, Едуард Уилсън | 1902: Проследяване и изследване на цялото крайбрежие на Земя Виктория и ледената бариера Рос. Откриване на п-ов Земя Едуард VІІ (), ледниците Кьотлиц () и Ферар (), остров Уайт () и връх Маркъм (). 1903: Откриване на ледения език Дригалски (74º30’ – 75º30’ ю.ш., 162º40’ – 164º30’ и.д.), установяване, че Земя Виктория е плато с височина около 3000 м и изясняване, че ледената бариера Рос е северния край на гигантския шелфов ледник Рос, който се простира до 80° ю.ш. на юг |
| 1903 – 1904 | Уилям Брус | 1903: Изследване на североизточната част на море Уедъл, флората и фауната на Южните Оркнейски о-ви и откриване на първата изследователска станция в Антарктика, която действа и понастоящем. 1904: Откриване на Земя Котс (76º30’ – 81º15’ ю.ш.) |
| 1904 – 1905 | Жан Батист Шарко | Изследване на около 1000 км от западното крайбрежие на Антарктическия полуостров и откриване на островите Думер () и Жубен (), архипелага Мелхиор (), п-ов Пастьор (), Бряг Лубе (66º30’ – 68º ю.ш.) и „Земя Шарко“ (остров Шарко, ), |
| 1908 – 1909 | Ърнест Шакълтън, Франсис Уайлд, Уилям Еджуърт Дейвид, Дъглас Моусън | Откриване ледника Бирдмор (), хребетите Куин Александра (83º30’ – 85º ю.ш., 161 – 171º и.д.) и Доминион (85 – 86º ю.ш., 163 – 170º и.д.) и ледника Дейвид () и достигане на 9 януари 1909 на 179 км от Южния полюс, до 88º23’ ю.ш. Достигане на 16 януари 1909 до Южния магнитен полюс (Уилям Еджуърт Дейвид, Дъглас Моусън) |
| 1909 | Жан Батист Шарко | Океанографски изследвания в море Белингсхаузен и откриване на остров Шарко () и залива Маргьорит () по западното крайбрежие на Антарктическия полуостров |
| 1911 | Хари Пенел | Откриване на Бряг Отс (156º – 166º и.д.) |
| 1911 – 1912 | Руал Амундсен | Откриване на планината Куин Мод и хребета Принц Олаф в нея, ледниците Преструд и Лив и първо достигане до Южния полюс (14 декември 1911) |
| 1912 | Робърт Скот | Вторично достигане до Южния полюс (17 януари 1912) |
| 1912 | Вилхелм Филхнер | Откриване и изследване на Брега Луитполд (28° – 35º з.д.) и втория по големина на Земята шелфов ледник Филхнер |
| 1912 – 1913 | Дъглас Моусън, Сесил Мадиган | Откриване на залива Комонуелт, нос Дейвис, остров Дейвид, Бряг Джордж V (142° – 156º и.д.) с ледниците Мерц () и Нинис (), залива Бъкли () и шелфовия ледник Кук () |
| 1912 – 1913 | Франсис Уайлд | Откриване крайбрежието на Земя кралица Мери (88º – 100º и.д.), в т.ч. шелфовия ледник Шакълтън, море Дейвис, островите Масон и Хендерсън, п-ов Мелба (98º10’ и.д.), ледниците Скот (100º и.д.), Денман и Хелън, остров Дригалски () и о-вите Хасуел |
| 1915 | Ърнест Шакълтън, Франсис Уайлд | Откриване на Бряг Керд (20° – 28º з.д.) с шелфовия ледник Станкомб-Уилс () и ледниците Алан Макдонълд и Доусън Ламбтън () |
| 1928 – 1930 | Ричард Ивлин Бърд, Лорънс Гулд, Пол Сайпъл | Ричард Ивлин Бърд: Откриване на ледника Торна (), платото Рокфелер (), Брега Скот (73°30’ – 78º ю.ш.) и Земя Мери Бърд (110º – 158°20’ з.д.), хребетите Гросенор (85°40’ ю.ш.) и Хейнс, шелфовия ледник Салзбергер и залива Салзбергер, планината Едсел Форд () и залива Блок. Първо достигане до Южния полюс със самолет (28 ноември 1929). Лорънс Гулд: Откриване на „остров“ Рузвелт (), картиране на над 300 км от източния бряг на шелфовия ледник Рос – Брега Гулд (83°30’ – 85º30’ ю.ш.), изследване и картиране на над 300 км от северния склон на планината Куин Мод и откриване на ледниците Леверет, Скот и Амундсен |
| 1928 – 1930 | Джордж Хуберт Уилкинс | Първи полет със самолет над Антарктида (20 декември 1928) и достигане до . Изследване на п-ов Земя Греъм (Антарктически полуостров), в т.ч. огромния шелфов ледник Ларсен и вътрешното плато и откриване на част от източния бряг, в т.ч. остров Хърст (). 1929 – 1930: Изследване на море Белингсхаузен, полет с хидросамолет над Западна Антарктида и откриване, че „Земя Шарко“ не е част от континента, а неголям остров |
| 1929 – 1931 | Ялмар Рисер-Ларсен | Откриване на над 2 хил. км от бреговата линия на Антарктида. 1929: Откриване на залива Амундсен (). 1930: Откриване на Земя кралица Мод (28º з.д. – 38º и.д.), Бряг принцеса Марта (3º 30` и.д. – 20º з.д.), Бряг принц Олаф (40º – 48º и.д.), нос Норвегия () и на югозапад от него Тюленовия залив. 1931: Откриване на Бряг принцеса Ранхилда (20º – 33º 30` и.д.), п-ов Рисер-Ларсен (34º и.д.) и залива Лютцов-Холм (38º и.д.) |
| 1930 – 1931 | Дъглас Моусън | 1930: Изследване и картиране на значителна част от крайбрежието на Антарктида между 59°40’ и 73° и.д. – Земя Макробъртсън. Откриване на остров Прокламейшън (), планините Скот (50º – 52º и.д.), връх Масон (), Бряг Моусън (59º40’ – 67º и.д.) и Бряг Кемп (56º – 59º40’ и.д.). 1931: Изследване на Бряг Джордж V (142° – 156° и.д.). Откриване и изследване на части от крайбрежието между 130° и 122° и.д. – Бряг БАНЗАРЕ (122º – 129º и.д.), остров Боумън (), Земя принцеса Елизабет (73º – 88º и.д.), залива Маккензи () с входните носове Дарнли и Еймъри, планината Фрамнес () и о-вите Колбек () |
| 1930 – 1931 | Клариус Антон Микелсен | Откриване на Бряг Ларс Кристенсен (67º – 70º и.д.) |
| 1930 – 1931 | Гак Галворсен | Откриване на Бряг принцеса Астрид (3º30’ – 20º и.д.) |
| 1933 – 1935 | Ричард Ивлин Бърд, Пол Сайпъл | Ричард Ивлин Бърд-1933 – 1934: Изследване крайбрежието на Земя Мери Бърд (110º – 158°20’ з.д.); 1934 – 1935: Откриване на планината Хорлик (), хребета Хал Флад и Брега Рупърт (140º – 146°20’ з.д.). Пол Сайпъл-1934: Откриване на платото Рокфелер (79 – 81º ю.ш. и 130 – 140º з.д.), ледения залив Преструд (80 – 81º ю.ш., 145 – 150º з.д.) и „острова-възвишение“ Рузвелт () |
| 1934 – 1935 | Ларс Кристенсен | Откриване на Бряг Леополд и Астрид (80° – 88º и.д.) (1934). Откриване на залива Ранвик () с вливащия се в него ледник Ранвик, залива Прюдс () и п-ов Лангнесет () (1935) |
| 1935 | Линкълн Елсуърт | Първи трансантарктически полет (23 ноември – 5 декември 1935) от остров Дънди () до Китовия залив () и откриване на платото Холик-Кеньон, хребета Етернити, Земя Елсуърт (63º – 110° з.д.) и планината Елсуърт |
| 1935 | Клариус Антон Микелсен | Откриване на „оазиса“ Вестфол () и Бряг Ингрид Кристенсен (73º – 80º и.д.) |
| 1936 – 1937 | Джон Раймил | Откриване на шелфовите ледници Уорди () и Джордж VІ (70 – 74º ю.ш., 67 – 78º з.д.) и изследване на централните части на Антарктическия полуостров |
| 1936 – 1937 | Ларс Кристенсен | Откриване на залива Холмвик (), Бряг принц Харалд (33º30’ – 38º30’ и.д.), западното крайбрежие на залива Лютцов-Холм, заливите Вествик () и Брейдвиг () и планината Сьор-Рондона (72º ю.ш., 23 – 28º и.д.) и картиране на заливите Стефансон () и Едуард VIII () |
| 1939 | Алфред Ричер | Изследване на приморската полоса на Антарктида межзу 11º30’ з.д. и 20º и.д. с ширина между 400 – 500 км. Откриване на планините Дригалски , Пайер , Хумболт, Мюлиг-Хофман (2º – 6º и.д.) и Свердрупфьолла (0º – 2º и.д.), масива Волтат , ледник Ютулстраумен и платото Ричер (5º з.д.), платото Вегенерисен (0º – 20º и.д.) и „оазиса“ Ширмахер |
| 1939 – 1941 | Ричард Ивлин Бърд, Пол Сайпъл, Глен Дайер, Ричард Блек, Артър Карол, Фин Роне | Откриване и картиране на около 1300 км от бреговата линия на Антарктида. Пол Сайпъл – 1939: Откриване на залива Ригли (129º з.д.), остров Сайпъл с връх Сайпъл (); 1940: планината Екзекютив Комити (126º з.д.). Ричард Ивлин Бърд – 1940: Откриване на Брега Хобс (131° – 140º з.д.), остров Крузен (), хребета Колер, залива Пайн Айлънд (102º з.д.), Брега Уолгрин (100° – 110º з.д.) с групата ниски планини Хъдсън, Брега Ейтс (86° – 100º з.д.) с шелфовия ледник Еймс, планините Джонс и Уолкър, остров Търстън, шелфовия ледник Пабликейшън, ледниците Командан Шарко, Конгер, Полард Рекорд, Полард Тайс, Полард Форшунг и Полард Орбукен, п-ов Бетовен. Глен Дайер – 1940: Откриване на платото Дайер (на Антарктическия п-ов) и около 60 върха, в т.ч. доминиращият връх Джексън (). Артър Карол – 1940: Откриване на залива Едит Роне, части от Брега Брайан (73° – 86° з.д.) и Брега Инглиш (72° – 76° з.д.) със залива Карол () и нос Смайли (). Ричард Блек – 1940: Откриване на около 300 км от източно крайбрежие на Антарктическия полуостров между 70° и 73° ю.ш. – Брега Блек (70°30’ – 72°55’ ю.ш.). Други участници – 1940: Откриване на ледника Уейд (), островите Долеман (), Стийл () и Уилкинс (), планината Уилкинс () и др. Фин Роне – 1940 – 1941: Изследване на целия шелфов ледник Джордж VI (между Антарктическия п-ов на изток и Земя Александър I на запад) и вторично откриване на залива Едит Роне и Брега Инглиш (72° – 76º з.д.) |
| 1946 – 1947 | Ричард Ивлин Бърд, Джордж Дуфек, Дейвид Бангер и др. | Аерофотозаснемане на бреговата полоса в сектора от 165° до 65° и.д. и изработване на карта на заснетия район. Откриване на платото Американ Хайлънд (73° – 81º и.д.), ледника Реник (160° – 161º и.д.), северната част на меридионалния хребет Юсарп (Арктик Инститют), ледника Дибъл (134º 36’ и.д.), заливите Пери (132º45’ и.д.), Полдинг (123º30’ и.д.), Хенри (120º35’ и.д.) и Винсенс (вторично, 109º и.д.), ледниците Долтън (121º40’ и.д.) и Тотън (вторично, 116º10’ и.д.), планината Принц Чарлз (62° – 68º20’ и.д.), ледника Ламберт (65° – 71º15’ и.д.), „оазисите“ Бангер () и Грирсон (). Аерофотозаснемане на бреговата полоса в сектора от 130° до 70° з.д. и изработване на карта на заснетия район. Картиране на залива Пайн Айлънд (102º з.д.), покритите с лед полуострови Кинг и Канистио, неголям шелфов ледник и залив между тях и уточняване очертанията на източната част на Брега Уолгрин. Откриване на остров Бер (110º30’ з.д.) и п-ов Мартин (114º30’ з.д.) |
| 1946 – 1947 | Владимир Воронин | Хидрографски изследвания в северната част на море Уедъл |
| 1947 – 1948 | Фин Роне, Джеймс Ласитер, К. Пирс-Бътлър | Фин Роне и Джеймс Ласитер – ноември 1947: Изследване на южната част на шелфовия ледник Ларсен. Откриване на шелфовия ледник Едит Роне (75° – 82º ю.ш., 47° – 83º з.д.), п-ов Додсън (), леденото плато Йорг и планината Хасидж. декември 1947: Откриване на още 400 км от шелфвия ледник Едит Роне, залива Гулд () и Земя Едит Роне (79° – 82º ю.ш., 35° – 82º з.д.). К. Пирс-Бътлър – 1947 – 1948: Откриване на Бряг Ласитер (72º55’ – 75º09’ ю.ш.) и п-ов Смит () |
| 1948 – 1950 | Вивиан Фукс | Топографски картирания и геоложки изследвания по западното крайбрежие на Антарктическия полуостров |
| 1950 – 1952 | Юн Евер | Норвежко-британско-шведска антарктическа експедиция: Топографски картирания и физикогеографски изследвания по крайбрежието и във вътрешността на Бряг принцеса Марта (3º 30` и.д. – 20º з.д.) |
| 1950 – 1953 | Андре-Франк Лиотер и други | Френска антарктическа експедиция: Топографски картирания и физикогеографски изследвания по крайбрежието и във вътрешността на Земя Адели |
| 1954 – 1956 | Филип Лоу, Робърт Даверс, Джон Ситън и други | Австралийска антарктическа експедиция: Топографски картирания и физикогеографски изследвания по крайбрежието и във вътрешността на Земя Макробъртсън (59° 40` – 73° и.д.). Откриване на планината Принц Чарлз (70° 30` – 73° 15` ю.ш., 62° – 68° 20` и.д.) и ледения обрив Моусън (69º и.д.) и изследване на „оазиса“ Вестфол () |
| 1955 – 1956 | Джордж Дуфек | Американска антарктическа експедиция „Операция Дипфрийз I“: Откриване на планината Пенсакола (82° – 85° ю.ш., 45° – 60° з.д.), в т.ч. четири мощни хребета, включително Форестал и Нептун. |
| 1956 | Михаил Сомов | 1-ва Съветска антарктическа експедиция: Топографски картирания и физикогеографски изследвания по крайбрежието и във вътрешността на Бряг Правда (88º – 100º и.д.). Уточняване положението и конфигурацията на шелфовия ледник Шакълтън и откриване заливите Малигинци (99º и.д.) и Миловзоров (102º и.д.) и Западния шелфов ледник със заливите Карелин (85º и.д.) и Николаев (83º 35` и.д.) и п-ов Челюскинци между тях, ледения купол Завадовски (86º 24` и.д.), ледника Таймир (83º и.д.), ледника Чугунов (163º и.д.), ледника Кисельов (102º 57` и.д.), п-ов Крилов (156º 10` и.д.), ледника Куприянов (93º 20` и.д.), ледения купол Михайлов (95º 28` и.д.) и ледения купол Новосилски (100º 35` и.д.). Създаване на полярните станции „Мирни“ (13 февруари 1956), „Пионерска“ (27 май 1956) и „Оазис“ (15 октомври 1956) |
| 1956 – 1957 | Джордж Дуфек, Пол Сайпъл, Фин Роне | Американска антарктическа експедиция „Операция Дипфрийз II“: Първо кацане на самолет на Южния полюс (31 октомври 1956) и създаване на американска полярна станция „Амундсен-Скот“ (12 февруари 1957) на полюса с началник Пол Сайпъл, станция „Бърд“ (23 декември 1956) на Земя Мери Бърд, станция „Уилкс“ (1 февруари 1957) на Брега Нокс (100° – 109° и.д.) и станция „Елсуърт“ (11 февруари 1957) на брега на залива Гулд с ръководител Фин Роне |
| 1956 – 1958 | Алексей Фьодорович Трешников | 2-ра Съветска антарктическа експедиция: Топографско заснемане и картиране на Брега Правда и на крайбрежието между 78° и 44° и.д. откриване на п-ов Сакелари (49° и.д.) и залива Алашеев (46° и.д.). Създаване на станциите „Комсомолска“ (7 март 1957, ) и „Восток“ (16 декември 1957) |
| 1957 | Чарлз Бентли | Американска антарктическа експедиция: Изследване на Земя Мери Бърд. Около 75º ю.ш. (между 117 и 112º з.д.), на 19 ноември 1957 Откриване и картиране на няколко хребета (около 75º ю.ш., между 117° и 112º з.д.) с дължина 65 – 70 км – Крери, Тони и изгасналия вулкан Такахе. Първо пресичане на платото Холик-Кеньон и откриване на равнината Бърд и върховете Джонс () и Уулард () |
| 1957 | Фин Роне | Откриване на „остров-възвишение“ Беркнер (79º ю.ш., 51º з.д.) на границата между шелфовите ледници Едит Роне на запад и Филхнер на изток |
| 1957 – 1958 | Вивиан Фукс, Едмънд Хилари, Робърт Холмс Милер | Англо-новозеландска антарктическа експедиция: Първо трансантарктическо пресичане на континента от море Уедъл до море Рос през Южния полюс (24 ноември 1957 – 19 януари 1958). Откриване на ледниците Слесър (80°10’ ю.ш., 20°30’ – 30° з.д.) и Рековери (81°15’ ю.ш., 19°30’ – 36° з.д.) и планината Шакълтън с хребета Терън () в него, ледника Роб (82°30’ – 83°10’ ю.ш., 163° – 166° и.д.) и хребета Холанд (83° ю.ш., 166° з.д.) |
| 1957 – 1958 | Джордж Дуфек | Американска антарктическа експедиция „Операция Дипфрийз III“: |
| 1957 – 1958 | Евгений Иванович Толстиков (1913 – 1987), Владимир Григориевич Корт (1913 – 1994) | 3-та Съветска антарктическа експедиция: Откриване на Съветското плато (76° – 84º ю.ш., 45° – 100º и.д.), подледените планини Гамбурцев и долината МГГ (55° – 80º и.д.). Достигнане до Полюса на относителната недостъпност (23 декември 1957). Първи трансконтинентален полет мо маршрут станция „Мирни“ – Южен полюс – станция „Макмърдо“ (24 октомври 1958). Аерофотозаснемане и картиране на крайбрежието между 110° и 116° и.д. Откриване на ледниците Воейков, Кучин, Обручев, Томилин и Матусевич, върховете Каврайски и Обручев, о-ви Полярна авиация, о-ви Спътници и планината Лазарев |
| 1958 – 1959 | Джордж Дуфек, Дейвид Тайри, Уилям Чепмен | Американска антарктическа експедиция „Операция Дипфрийз IV“: Откриване на планината Тил (85º ю.ш., 90º з.д.), масива Форд, обрива Хавала (84º45’ ю.ш., 95° – 100º з.д.) и планината Уитмор с връх Силиг () |
| 1958 – 1960 | Александър Гаврилович Дралкин | 4-та Съветска антарктическа експедиция: Откриване на подледената равнина Шмидт (70° – 75º ю.ш., 90° – 120º и.д.) и Руските планини (70° – 72º ю.ш., 16° – 21º и.д.) |
| 1959 – 1961 | Е. С. Короткевич, Владимир Игоревич Бардин | 5-а Съветска антарктическа експедиция: Детайлно изследване и картиране на Земя кралица Мод между 16º и.д. и 4º з.д, в т.ч. масива Волтат, планините Мюлиг-Хофман и Свердрупфелла и откриване на редица хребети в тях |
| 1959 – 1962 | Дейвид Тайри, Джон Пирит | Американска антарктическа експедиция „Операции Дипфрийз 60, 61 и 62“: Изследване на меридионалния вулканичен хребет Екзекютив Комити (126° з.д.). Изучаване на подледения релеф на Западна Антарктида между 130° и 140° з.д., подледената равнина Бърд и вътрешните райони на Земя Елсуърт. Изследване на хребета Сентинел (около 85° з.д.) и откриване на най-високата точка на Антарктида – връх Винсън (4982 м, |
| 1961 – 1962 | В. М. Дриацки | 6-а Съветска антарктическа експедиция: Отделяне в отделни морски басейни на южните части на Атлантическия и Индийския океан между 0° и 113° и.д. на следните морета: море Лазарев, море Рисер-Ларсен, море Космонавти, море Дружество и море Моусън |
| 1964 | Михаил Сомов | 9-ва Съветска антарктическа експедиция: Откриване на Източната подледена равнина и подледената планина Вернадски |
| 1996 – 1997 | Бьорге Оуслан | Първо трасантарктически пеши поход от море Уедъл до море Рос от 15 ноември 1996 до 17 януари 1997 |
Източници
редактиране- Краткая географическая энциклопедия. Том 5. Справочные данные, стр. 405 – 407.
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
- Т. 3. Географические открытия и исследования нового времени (середина ХVII – ХVIII в.) Архив на оригинала от 2011-05-17 в Wayback Machine., М., 1984 г., стр. 277 – 278, 280 – 281, 284 – 286.
- Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХIХ – начало ХХ в.) Архив на оригинала от 2011-05-17 в Wayback Machine., М., 1985 г., стр. 26 – 30, 305 – 322.
- Т. 5. Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985) Архив на оригинала от 2011-05-17 в Wayback Machine., М., 1986 г., стр. 9 – 37.