Отваря главното меню

Хронологична таблица за откриване и изследване на Арктика (IX - XVIII в.)

Хронологична таблица за откриване и изследване на Арктика (IX-XVIII в.)
Поради различните схващания за географското простиране на Арктика в настоящата таблица са включени само онези откриватели и изследователи допринесли за откриването и изследването на северните брегове на Европа (без Исландия), Азия и Северна Америка и всички архипелази и острови на север от горецитираните континенти. Над 80% от данните в тази таблица се препокриват с подобните таблици за откриването и изследването на трите континента, а останалите проценти са за експедиции предприети изцяло само във водите на Северния ледовит океан
Години Име на откривател, изследовател Направени открития и изследвания Изследванията засягат следните съвременни държави
около 870 – 890 Отер Първо зарегистрирано плаване покрай бреговете на Скандинавския и Колския полуострови Норвегия, Русия
около 900 Гунбьорн Улфсон Първо плаване към източните брегове на Гренландия Гренландия
981 – 985 Ерик Торвалдсон Откриване и изследване на южните (981) и югозападните брегове на Гренландия (982 – 983) и основаване на първи викингски селища на острова (985) Гренландия
985 или 986 Бярни Херьоулфсон Първо плаване към североизточното крайбрежие на Северна Америка Канада
до 60-те години на ХІІІ в. викингски колонисти Откриване и изследване на западните брегове на Гренландия до 74° с.ш. и залива Диско Гренландия
1320 Лука (Игнат Малигин) Плаване от Северна Двина към бреговете на Колския п-ов и Северна Норвегия Русия, Норвегия
2-та пол. на XV в. руски помори Многократни плавания към Нова Земя и начало на нейното усвояване Русия
1496 Генадий Истома Плаване от Северна Двина покрай бреговете на Колския п-ов и Северна Норвегия до Тронхайм. Първи сведения за природа на Северна Европа Русия, Норвегия
2-та пол. на XVI в. руски помори Систематически плавания към Грумант (Шпицберген) за риболов, китобой и зверобой Норвегия
1553 – 1554 Хю Уилъби, Ричард Чанслър (неизв.-1556) Първо плаване на западноевропейци покрай северните брегове на Скандинавския п-ов и достигане до Нова Земя и устието на Северна Двина Норвегия, Русия
1576 – 1578 Мартин Фробишър Три плавания съм североизточните брегове на Северна Америка с цел откриване на Северозападния проход. Откриване на югоизточната част на остров Бафинова земя – полуостровите Мета Инкогнита – на югозапад и Хол – на североизток, залива Фробишър между тях и остров Локс Ленд (62°20′ с. ш. 64°30′ з. д. / 62.333333° с. ш. 64.5° з. д.) Канада
70-те години на XVI в. Павел Нишец Ежегодни плавания към Грумант (Шпицберген) Норвегия
1580 – 1581 Чарлз Джакмън Плаване до югозападната част на Карско море Русия
80-те години на XVI в. руски помори Систематически плавания към река Об през протока Маточкин Шар и първи, конкретни сведения за Южния остров на Нова Земя, югоизточните брегове на Баренцево море и югозападните брегове на Карско море Русия
1585 – 1587 Джон Дейвис Три плавания с цел търсене на Северозападния проход. Откриване на Готхоб фиорд 64°50′ с. ш. 51°00′ з. д. / 64.833333° с. ш. 51° з. д. в (Югозападна Гренландия), протока Дейвис, п-ов Къмбърланд и залива Къмбърланд (73°20′ с. ш. 65°00′ з. д. / 73.333333° с. ш. 65° з. д.) в източната част на остров Бафинова земя (1585). Плаване покрай югозападното крайбрежие на Гренландия до 68º с.ш., откриване на залива Ексетер (66°15′ с. ш. 62°15′ з. д. / 66.25° с. ш. 62.25° з. д., на източното крайбрежие на п-ов Къмбърланд) и източното крайбрежие на п-ов Хол (югоизточната част на Бафинова земя) (1586). Плаване в Бафиновия залив до 72º 12` с.ш., изследване на залива Къмбърланд, п-ов Хол и залива Фробишър на юг от него (1587) Гренландия, Канада
1594 – 1596 Вилем Баренц, Корнелиус Най 1594: Откриване на западното крайбрежие на Северния остров на Нова Земя до 77º 15` с.ш., в т.ч. п-ов Адмиралтейство (75º с.ш.), нос Карлсен (77º с.ш.) и Оранските о-ви. Достигане до залва Шарапов Шар (70°35′ с. ш. 66°45′ и. д. / 70.583333° с. ш. 66.75° и. д.), на западния бряг на п-ов Ямал (Корнелиус Най); 1595: Достигане до остров Вайгач и протока Югорски Шар; 1596: Откриване на Мечия остров, част от западния бряг на остров Западен Шпицберген, Вуд фиорд (79º 30` с.ш.), Лифде фиорд (79º 37` с.ш.), протока Форлансунет (78º 35` с.ш.) и остров Земя Принц Карл (78º 40` с.ш.). Откриване на най-северната точка на Нова Земя Русия, Норвегия
края на XVI – началото на XVII в. руски търговци и казаци Масови систематични плавания от Архангелск към река Таз (в Мангазея) по два пътя: покрай п-ов Ямал и през полуострова по малки реки Русия
1600 – 1610 Лука Плаване на изток от устието на река Об към устието на Енисей и откриване островите Еленов (72°25′ с. ш. 77°50′ и. д. / 72.416667° с. ш. 77.833333° и. д.) и Сибиряков (72°55′ с. ш. 79°00′ и. д. / 72.916667° с. ш. 79° и. д.) и устието на река Пясина Русия
1603 – 1613 Андерс Буре Първо сравнително точно и вярно картиране на Скандинавския п-ов между 63° – 71º с.ш. и 12° – 42º и.д. и издаване на първата карта на полуострова през 1635 Русия, Норвегия
1605 Джон Канингъм (1575 – 1651) Откриване на остров Кристиан ІV (60°00′ с. ш. 43°35′ з. д. / 60° с. ш. 43.583333° з. д.), близо до югоизточното крайбрежие на Гренландия и изследване на западното крайбрежие на гигантския остров до 69º 10` с.ш. (залива Диско) Гренландия
1607 – 1608 Хенри Хъдсън 1607: Откриване на остров Ян Майен (71°00′ с. ш. 8°20′ з. д. / 71° с. ш. 8.333333° з. д.) и Земя Хъдсън, на 74º с.ш., на източното крайбрежие на Гренландия; 1608: Достигане до западното крайбрежие на Нова Земя; Норвегия, Гренландия, Русия
1610 Джонас Пул Изследване и картиране на западния бряг на остров Западен Щпицберген и откриване заливите Хорнсун (77º с.ш.) и Белсун (77º 45` с.ш.), фиордите Ван Мейен (77º 45` с.ш.), Ис фиорд и Крос фиорд (79°12′ с. ш. 11°45′ и. д. / 79.2° с. ш. 11.75° и. д.) и протока Форлансунет, отделящ остров Земя Принц Карл (78°40′ с. ш. 11°00′ и. д. / 78.666667° с. ш. 11° и. д.) от остров Западен Шпицберген Норвегия
1610 Кондратий Курочкин Достигане от устието на Енисей на изток до устието на река Пясина Русия
1610 Хенри Хъдсън, Робърт Байлот Откриване на Хъдсъновия проток, залива Унгава, цялото северно крайбрежие на п-ов Лабрадор, остров Солсбъри (63°30′ с. ш. 77°05′ з. д. / 63.5° с. ш. 77.083333° з. д.), о-вите Дигс (62°30′ с. ш. 78°00′ з. д. / 62.5° с. ш. 78° з. д.), нос Уулстенхол (62°30′ с. ш. 77°30′ з. д. / 62.5° с. ш. 77.5° з. д., северозападната точка на п-ов Лабрадор), източния бряг на Хъдсъновия залив, остров Мансел (62º с.ш.), о-вите Отава (59º 30` с.ш.), о-вите Ту Бротерс (58º 50` с.ш.), о-вите Слипер (57º 30` с.ш.), о-вите Кинг Джордж (57º 20` с.ш.), о-вите Белчер (56º 20` с.ш.) и залива Джеймс (в най-южната част на Хъдсъновия залив) Канада
1611 Якобс Май Вторично откриване на остров Ян Майен Норвегия
1612 – 1613 Томас Батън, Робърт Байлот Откриване на остров Резолюшън (61°35′ с. ш. 64°50′ з. д. / 61.583333° с. ш. 64.833333° з. д.), южното крайбрежие на остров Саутхамптън, остров Котс (62°36′ с. ш. 82°58′ з. д. / 62.6° с. ш. 82.966667° з. д.), част от западния бряг на Хъдсъновия залив между 60º 40` и 63º с.ш., в т.ч. залива Батън (58º 50` с.ш.), устията на реките Нелсън и Чърчил, южния вход на протока Рос-Уелкъм (отделящ остров Саутхямптън от континента) и остров Мансел (62°01′ с. ш. 79°47′ з. д. / 62.016667° с. ш. 79.783333° з. д.) Канада
1613 Томас Едж Откриване на островите Североизточна Земя (79°50′ с. ш. 23°00′ и. д. / 79.833333° с. ш. 23° и. д.), Едж (77°50′ с. ш. 23°00′ и. д. / 77.833333° с. ш. 23° и. д.) и Баренц (78°25′ с. ш. 21°30′ и. д. / 78.416667° с. ш. 21.5° и. д.), протока Стур фиорд (разделяш Едж и Западен Шпицберген) и протока Фримен (78°15′ с. ш. 22°10′ и. д. / 78.25° с. ш. 22.166667° и. д., разделящ Западен Шпицберген и Североизточна Земя) Норвегия
1615 – 1616 Робърт Байлот, Уилям Бафин 1615: Изследване на Хъдсъновия проток и откриване на о-вите Лоуер Савидж (61°40′ с. ш. 65°40′ з. д. / 61.666667° с. ш. 65.666667° з. д.), островите Нотингам (63°17′ с. ш. 77°57′ з. д. / 63.283333° с. ш. 77.95° з. д.), Солсбъри (вторично, 63°32′ с. ш. 76°59′ з. д. / 63.533333° с. ш. 76.983333° з. д.), Саутхамптън (вторично, 64°30′ с. ш. 84°00′ з. д. / 64.5° с. ш. 84° з. д.) и Мил (64°00′ с. ш. 78°10′ з. д. / 64° с. ш. 78.166667° з. д.), протока Фрозен Стрийт (65°40′ с. ш. 84°10′ з. д. / 65.666667° с. ш. 84.166667° з. д., между остров Саутхямптън на юг и п-ов Мелвил на север) и картиране на южния бряг на Бафинова земя; 1616: Откриване на западния бряг на Гренландия между 72 – 76º с.ш., залива Мелвил, п-ов Хейс (76 – 78º 45` с.ш.), южния вход на протока Смит, остров Елсмиър, залива Смит (76°50′ с. ш. 78°50′ з. д. / 76.833333° с. ш. 78.833333° з. д.), източния вход на протока Джонс (76°00′ с. ш. 82°00′ з. д. / 76° с. ш. 82° з. д., между Елсмиър и остров Девон), протока Ланкастър (74°10′ с. ш. 84°00′ з. д. / 74.166667° с. ш. 84° з. д.), остров Байлот (73°20′ с. ш. 78°20′ з. д. / 73.333333° с. ш. 78.333333° з. д.) и източния бряг на Бафинова земя Канада, Гренландия
1616 – 1619 руски казаци Първо изследване на бреговете мужду устиуто на река Кара и устието на Енисей Русия
1619 – 1620 Йенс Мунк Плаване в Хъдсъновия залив и вторично откриване на залива Батън и устието на вливащата се в него река Чърчил Канада
ок. 1620 руски казаци Предполагаемо плаване покрай п-ов Таймир от запад на изток Русия
1631 Томас Джеймс (1593 – 1635) Откриване на южните брегове на Хъдзъновия залив, в т.ч. залива Джеймс (вторично) и остров Чарлтън (52°00′ с. ш. 79°30′ з. д. / 52° с. ш. 79.5° з. д.) в най-южната му част Канада
1631 Люк Фокс Изследване на западния бряг на Хъдсъновия залив, откриване на остров Марбъл (62°40′ с. ш. 91°00′ з. д. / 62.666667° с. ш. 91° з. д.) и устието на река Нелсън (вторично). Откриване на п-ов Фокс (югозападната част на Бафинова земя), Басейна Фокс (отделящ Бафинова земя от континента) и протока Фокс, съединяващ Басейна Фокс с Хъдсъновия залив Канада
1634 Иля Перфилев Плаване на изток от устието на река Лена и откриване на Янския залив Русия
1634 Иван Ребров Плаване на запад от устието на река Лена и откриване на Оленьокския залив и устието на река Оленьок Русия
1636 – 1640 Елисей Юриев Буза Плаване от устието на Лена на запад към река Оленьок и на изток към реките Яна (частично преминаване по суша) и Чондон и откриване устието на река Омолой Русия
1638 Иван Ребров Завършване откриването на Янския залив и откриване на около 900 км от северното крайбрежие на Азия между устията на Яна и Индигирка, в т.ч. протока Дмитрий Лаптев (отделящ Големия Ляховски остров от континента) Русия
1640 – 1642 Иван Родионов Ерастов Плаване от устието на река Индигирка на изток и откриване устието на река Алазея Русия
1643 Василий Сичов Плаване на изток от устието на река Хатанга и откриване устието на река Анабар Русия
1643 – 1644 Михаил Стадухин Откриване на около 500 км от северното крайбрежие на Азия между устията на реките Алазея и Колима Русия
1646 Исай Игнатиев Плаване на изток от устието на Колима и откриване на Чаунския залив и остров Айон (69°50′ с. ш. 168°40′ и. д. / 69.833333° с. ш. 168.666667° и. д.) Русия
1648 Семьон Дежньов, Федот Алексеевич Попов Плаване покрай най-североизточните брегове на Азия от Чаунския залив на изток и откриване на Беринговия проток Русия
1652 Дейвид Данел Откриване и изследване на югоизточното крайбрежие на Гренландия между 64º и 65º30` с.ш., в т.ч. островите Йенс Мунк (65º 40` с.ш.), Орстед (65º 10` с.ш.) и Данеборг (65º 20` с.ш.). Изследване на югозападното крайбрежие до 66º 30` с.ш. Гренландия
1654 Гел Хамке Откриване на залива Гел Хамке на източното крайбрежие на Гренландия и остров Клаверинг (74°17′ с. ш. 21°05′ з. д. / 74.283333° с. ш. 21.083333° з. д.) в него Гренландия
1655 Брур Рейс Откриване на най-източната точка на п-ов Земя Хъдсън – нос Брур Рейс (73°31′ с. ш. 20°23′ з. д. / 73.516667° с. ш. 20.383333° з. д.) и остров Бонтеку (73°07′ с. ш. 21°22′ з. д. / 73.116667° с. ш. 21.366667° з. д.) на входа на фиорда Франц-Йосиф Гренландия
1655 Яков Василиевич Вятка Откриване на остров Крестовски (70°51′ с. ш. 160°37′ и. д. / 70.85° с. ш. 160.616667° и. д.) от Мечите о-ви Русия
1668 Захарий Гилам, Медард дьо Грозейле Откриване на залива Рупърт (51°35′ с. ш. 79°00′ з. д. / 51.583333° с. ш. 79° з. д., най-южната част на Хъдсъновия залив), устието на вливащата се в него от изток река Рупърт, а на север от нея – устието на река Истмейн (52°15′ с. ш. 78°30′ з. д. / 52.25° с. ш. 78.5° з. д.) Канада
1668 – 1688 търговски агенти на „Компанията Хъдсънов залив“ Изследване на южните брегове на Хъдсъновия залив от залива Джеймс на изток до устието на река Чърчил на запад Канада
1671 Ламберт Откриване на източното крайбрежие на Гренландия, на 79º10`с.ш. на Земя Ламберт Гренландия
1691 М. Мухоплев Откриване на остров Столбовой (74°05′ с. ш. 135°50′ и. д. / 74.083333° с. ш. 135.833333° и. д.) от Новосибирските о-ви Русия
1710 Яков Пермяков (неизв.-1712) Плаване от устието на Лена на изток към устието на Колима и откриване на Големия Ляховски остров (от Новосибирските о-ви) и един от Мечите о-ви Русия
1722 – 1723 Ханс Егеде Изследване на югозападното крайбрежие на Гренландия между 60° и 64° с.ш. и основаване на град Готхоб (1722) Гренландия
1728 Витус Беринг, Алексей Чириков, Мартин Шпанберг Преминаване през Беринговия проток, достигане в Чукотско море до 67º 18` с.ш. и откриване на остров Ратманов (Голям Диомид) в протока Русия, САЩ
1729 Клаус Порс Изследване на западното крайбрежие на Гренландия от 64º с.ш. до Северната полярна окръжност Гренландия
1730 Пьотър Гаврилович Чичагов Първо топографско картиране на крайбрежието на п-ов Таймир между устията на Енисей и Пясина – Брега Пьотр Чичагов Русия
1731 Дмитрий Павлуцки Изследване на крайбрежието на Чукотка от 178º з.д. на югоизток до нос Дежньов Русия
1732 Иван Фьодоров (неизв.-1733), Михаил Гвоздев (1700 – 1759) Изследване на Беринговия проток, в т.ч. о-вите Диомид Русия, САЩ
1734 – 1735 Степан Войнович Муравьов Топографско картиране на протока Югорски Шар, брега на Карско море на изток от него и част от западния бряг на п-ов Ямал до 73º 11` с.ш. Русия
1734 – 1737 Дмитрий Овцин, Фьодор Степанович Прянишников, Михаил Григориевич Виходцев Описание и картиране крайбрежието на Сибир между устията на Об и Енисей. 1734: Изследване на Обския залив до 70º 04` с.ш.; 1735: Изследване на Обския залив до 68º 40` с.ш. и картиране на южния и югоизточен бряг на Обския залив до 74° и.д.; 1736: Изследване на Обския залив до 72º 40` с.ш. (до северозападния край на п-ов Явай). Картиране на западния бряг на Енисейския залив и северното крайбрежие на Гиданския п-ов, в т.ч. Юрацкия залив на протежение повече от 500 км. Картиране на цялото източно крайбрежие на Обския залив до п-ов Явай и южното крайбрежие на Гиданския залив; 1737: Плаване в Карско море до 74º 02` с.ш., завиване на югоизток, откриване на протока Овцин (между остров Сибиряков на североизток и остров Еленов на югозапад) и достигане до Енисейския залив Русия
1734 – 1742 Якоб Северин (1691 – 1753) Изследване на западното крайбрежие на Гренландия от 64º до 70° с.ш. и основаване на градовете Кристиансхоб (Куасигиангуит, 1738, 68º 49`с.ш.), Якобсхавн (Илулисат, 1741, 69º 13` с.ш.) и Фредериксхоб (Паамиут, 1742, 61º 59` с.ш.) Гренландия
1735 – 1736 Питер Ласиниус (1700 – 1735), Дмитрий Лаптев Плаване на изток от делтата на река Лена до залива Буорхая – устието на река Хараулах (1735) и в море Лаптеви до 73º 16` с.ш. (1736) Русия
1736 Василий Прончищев, Семьон Челюскин, Никифор Чекин Изследване крайбрежието на Азия на запад от устието на Оленьок, устието на река Анабар, завиване на север и откриване на остров Преображение (74°39′ с. ш. 112°58′ и. д. / 74.65° с. ш. 112.966667° и. д.), източното и североизточно крайбрежие на п-ов Таймир, залива Мария Прончишчева, о-вите Петър (76°30′ с. ш. 112°40′ и. д. / 76.5° с. ш. 112.666667° и. д.), залива Фадей (76°40′ с. ш. 107°25′ и. д. / 76.666667° с. ш. 107.416667° и. д.), о-вите Фадей (77°00′ с. ш. 108°00′ и. д. / 77° с. ш. 108° и. д.), о-вите Комсомолска Правда (Самуил, 77°20′ с. ш. 107°20′ и. д. / 77.333333° с. ш. 107.333333° и. д.), залива Тереза Клавенес и достигане до 77º 55` с.ш. в източната част на протока Вилкицки Русия
1736 – 1737 Степан Малигин, Василий Селифонтов Топографско картиране на североизточното крайбрежие на Европа от устието на река Печора до устието на река Кара (1736, Степан Малигин)Описание на цялото източно, северно и западно крайбрежие на п-ов Ямал (1736, Василий Селифонтов). Плаване покрай западния бряг на п-ов Ямал, откриване на протока Малигин и остров Бели (73°15′ с. ш. 70°50′ и. д. / 73.25° с. ш. 70.833333° и. д.) и проследяване на източния бряг на Ямал (1737, Степан Малигин) Русия
1737 – 1739 А. Корнилов Първи зимувания на архипелага Шпицберген и събиране на множество сведения за природата му Норвегия
1738 – 1740 Фьодор Минин, Дмитрий Василиевич Стерлегов 1738: Проследяване и картиране на западните брегове на п-ов Таймир от устието на Енисей до 75º 15` с.ш., в т.ч. източния бряг на Енисейския залив и откриване на остров Диксон (73°30′ с. ш. 80°20′ и. д. / 73.5° с. ш. 80.333333° и. д.) и нос Североизточен; 1740: Описание на 500 км от крайбрежието на Карско море от нос Североизточен до 75° 29' с.ш. и откриване на шхерите Минин (74°45′ с. ш. 85°30′ и. д. / 74.75° с. ш. 85.5° и. д.) Русия
1739 – 1740 Дмитрий Лаптев, Иван Киндяков, Алексей Лошкин, Михаил Щербинин 1739: Картиране на залива Буор-Хая (132º и.д.) на море Лаптеви (Иван Киндяков). Картиране на 400 км от брега на Северна Азия от устието на река Яна до нос Свети Нос (72°55′ с. ш. 140°40′ и. д. / 72.916667° с. ш. 140.666667° и. д.) и от устието на Индигирка до устието на Алазея (Алексей Лошкин); 1740: Плаване на изток от устието на Колима до нос Голям Баранов (69°45′ с. ш. 164°05′ и. д. / 69.75° с. ш. 164.083333° и. д.) (Дмитрий Лаптев) Русия
1739 – 1741 Харитон Лаптев, Семьон Челюскин, Николай Чекин, Василий Медведев 1739: Плаване покрай източния бряг на п-ов Таймир до нос Фадей и откриване на залива Нордвик (73°50′ с. ш. 112°10′ и. д. / 73.833333° с. ш. 112.166667° и. д.), островите Малък Бегичев (74°20′ с. ш. 111°10′ и. д. / 74.333333° с. ш. 111.166667° и. д.), Преображение (74°42′ с. ш. 113°00′ и. д. / 74.7° с. ш. 113° и. д.), Андрей (76°50′ с. ш. 110°40′ и. д. / 76.833333° с. ш. 110.666667° и. д.), о-вите Петър (вторично, 76°30′ с. ш. 113°00′ и. д. / 76.5° с. ш. 113° и. д.) и о-вите Фадей (вторично, 77°00′ с. ш. 108°00′ и. д. / 77° с. ш. 108° и. д.) (Харитон Лаптев); 1739 – 1740: Описание на около 40 км от крайбрежието на полуострова (Василий Медведев); 1740: Описание на брега на 100 км на запад от устието на река Долна Таймира (Николай Чекин); 1741: Завършване описанието на около 500 км от брега на п-ов Таймир от устието на Пясина до устието на река Долна Таймира (Семьон Челюскин). Топографско заснемане на около 600 км от източния бряг на полуострова до о-вите Петър (Николай Чекин). Достигане на североизток по брега до 76º 42` с.ш., изследване на северния бряг на полуострова на запад от устието на Долна Таймира до нос Стерлегов (75°25′ с. ш. 88°48′ и. д. / 75.416667° с. ш. 88.8° и. д.) (Харитон Лаптев); 1741 – 1742: Изследване на източния бряг на п-ов Таймир, откриване на най-северната точка на Азия – нос Челюскин (8 май 1742, 77°43′ с. ш. 104°15′ и. д. / 77.716667° с. ш. 104.25° и. д.) и изследване брега на полуострова на югозапад от носа до 76º 42` с.ш. (Семьон Челюскин) Русия
1742 Кристофър Мидълтън Изследване на западния бряг на Хъдсъновия залив, на север от устието на Чърчил и откриване на протока Не-Алтра (между континента на северозапад и югозападната част на остров Саутхамптън на югоизток) и продължението му на север – протока Рос-Уелкъм, заливите Уейджър (65°34′ с. ш. 89°03′ з. д. / 65.566667° с. ш. 89.05° з. д.) и Репалс (66°30′ с. ш. 86°00′ з. д. / 66.5° с. ш. 86° з. д.), а на югоизток от последния вторично откриване на протока Фрозен Стрийт, разделящ п-ов Мелвил на север от остров Саутхямптън на юг. Канада
1746 Дмитрий Павлуцки Проследяване на източното крайбрежие на Чаунския залив до нос Шелагски Русия
1746 Хенри Елис Откриване на залива Честърфилд (63º 20` с.ш.) на западния бряг на Хъдсъновия залив Канада
1751 – 1752 Педер Вале Изследване на югозападното крайбрежие на Гренландия на югоизток от Фредериксхоб (Паамиут) (1751) и южното крайбрежие до 61º с.ш. (1752) Гренландия
1756 Фьодор Татаринов Първо описание на Мечите о-ви в Източносибирско море Русия
1756 – 1757 Беляев Първо топографско картиране на Канинския, Мезенския и Зимния брегове на Бяло море и остров Моржовец (66°43′ с. ш. 42°35′ и. д. / 66.716667° с. ш. 42.583333° и. д.) Русия
1759 – 1760 Етерикан Първо посещение та Големия Ляховски остров и откриване на Малкия Ляховски острови от Новосибирските о-ви Русия
1760 – 1763 Сава Теофанович Лошкин Първо заобикаряне от север на Нова Земя и два пъти зимуване на източния ѝ бряг Русия
1761 Уилям Кристофър Вторично откриване на залива Честърфилд (63º 20` с.ш.) на западното крайбрежие на Хъдсъновия залив Канада
1763 – 1764 Степан Андреев Посещение на Мечите о-ви (пет от тях) и първи географски сведения за тях Русия
1764 – 1766 Михаил Степанович Немтинов Първо посещение на архипелага Шпицберген с научна цел и картиране на залива Клонбай Норвегия
1765 – 1766 Василий Чичагов Първи два неуспешни опита за пременаване през Северния полюс от Европа до Беринговия проток. Достигане до 80º 30` с.ш. на север от Шпицберген Норвегия
1766 – 1767 Яков Яковлевич Чиракин (неизв.-1768) Завършване откриването на протока Маточкин Шар и доказване, че Нова Земя е двоен остров Русия
1768 – 1769 Фьодор Розмислов, Яков Яковлевич Чиракин Първа научна експедиция към Нова Земя и провеждане на хидрографски изследвания. Първо подробно топографско заснемане на протока Маточкин Шар и част от западното крайбрежие на Южния остров, в т.ч. п-ов Панкова Земя (73º 10` с.ш.) (1768). Откриване на залива Незнайни (73°45′ с. ш. 57°33′ и. д. / 73.75° с. ш. 57.55° и. д.) на югоизточното крайбрежие на Северния остров (1769) Русия
1769 Михаил Степанович Немтинов Топографско картиране на цялото крайбрежие на Онежкия полуостров, между устията на реките Северна Двина и Онега Русия
1769 – 1771 Иван Леонтиев, Алексей Пушкарьов Три експедиции до Мечите о-ви (70°45′ с. ш. 161°30′ и. д. / 70.75° с. ш. 161.5° и. д.) за изследване и топографско картиране Русия
1770 Иван Ляхов Посещение на Ляховските о-ви и извършване на първото им описание Русия
1771 Василий Зуев Изследване на част от крайбрежието на Байдарацка губа до устието на река Кара Русия
1771 – 1772 Николай Озерецковски 1771: Изследване на Мурманския бряг от устието на река Поной до Колския залив (69°09′ с. ш. 33°30′ и. д. / 69.15° с. ш. 33.5° и. д.); 1772: Изследване на южния и източния бряг на Чижкия (67°30′ с. ш. 46°30′ и. д. / 67.5° с. ш. 46.5° и. д.) и Индигския заливи (67°44′ с. ш. 48°35′ и. д. / 67.733333° с. ш. 48.583333° и. д.) до нос Свети Нос (67°54′ с. ш. 48°35′ и. д. / 67.9° с. ш. 48.583333° и. д.) Русия
1772 Иван Лепьохин Изследване на Мудюгския остров (64°54′ с. ш. 40°15′ и. д. / 64.9° с. ш. 40.25° и. д.), описание на три от Соловецките о-ви, достигане до Кандалакшкия залив, пресичане на най-тясната част на Бяло море, описание на остров Моржовец (66°43′ с. ш. 42°35′ и. д. / 66.716667° с. ш. 42.583333° и. д.), изследване на Кулойския залив и устието на река Мезен и проследяване на западния и северния бряг на Чешка губа (67°30′ с. ш. 46°30′ и. д. / 67.5° с. ш. 46.5° и. д.) Русия
1770 – 1772 Самюъл Хиърн Откриване на залива Коронейшън, разделящ остров Виктория от континента Канада
1773 Иван Ляхов Изследване на Новосибирските о-ви и откриване на най-големия остров в архипелага – Котелни Русия
1775 Степан Хвойнов Картиране на Големия Ляховски остров от Новосибирските о-ви и съставяне карта на целия архипелаг (1776 – 1777) Русия
1778 Джеймс Кук Плаване през Беринговия проток в Чукотско море, покрай югоизточните му брегове до нос Айси Кейп (70°20′ с. ш. 161°50′ з. д. / 70.333333° с. ш. 161.833333° з. д.) и покрай югозападни – до 179° 30` з.д. САЩ, Русия
1778 – 1779 Пьотър Иванович Григорков (1750 – 1824), Дмитрий Довожиров Първо, сравнително точно картиране на Терския бряг на Колския п-ов, в т.ч. п-ов Свети Нос и залива Свети Нос Русия
1779 Чарлз Кларк (1741 – 1779) Плаване през Беринговия проток в Чукотско море до 70º 35` с.ш. САЩ, Русия
1786 Кристиан Егеде Откриване на Гюленлевис фиорд (64°20′ с. ш. 40°50′ з. д. / 64.333333° с. ш. 40.833333° з. д.) на югоизточното крайбрежие на Гренландия Гренландия
1787 Джоузеф Билингс Три неуспешни опита за плаване от устието на Колима в Берингово море през Беринговия проток Русия
1789 Александър Маккензи Спускане по река Маккензи и достигане до Северния ледовит океан Канада
1791 – 1792 Алексей Гилев Първо описание на около 500 км от северния бряг на Чукотка от нос Дежньов до Колючинския залив (Алексей Гилев) Русия
1798 – 1799 Джузепе Ачерби Преминаване през протока Варгсун (70°22′ с. ш. 23°26′ и. д. / 70.366667° с. ш. 23.433333° и. д.), отделящ остров Сейлан (70°25′ с. ш. 23°16′ и. д. / 70.416667° с. ш. 23.266667° и. д.) от континента и протока Ролвсьосун, отделящ остров Ролвсьо (70°58′ с. ш. 24°00′ и. д. / 70.966667° с. ш. 24° и. д.) от континента, заобикаляне на п-ов Порсангер от север, достигане до остров Магерьо (71°03′ с. ш. 25°42′ и. д. / 71.05° с. ш. 25.7° и. д.) и посещение на остров Квальо (70°38′ с. ш. 23°54′ и. д. / 70.633333° с. ш. 23.9° и. д.) Норвегия
края на XVIII в. Фадеев Откриване на остров Фадеевски (сега полуостров, от Новосибирските о-ви) Русия

ИзточнициРедактиране

Т. 1. Географические открытия народов Древнего мира и средновековья (до плаваний Колумба), М., 1982 г., стр.172 – 173, 176 – 180, 213 – 216, 224 – 226.
Т. 2. Великие географические открытия (конец ХV – середина ХVІІ в.), М., 1983 г., стр. 213 – 221, 227 – 230, 256 – 259, 265 – 268, 290 – 293, 321 – 333.
Т. 3 . Географические открытия и исследования нового времени (середина ХVІІ – ХVІІІ в.), М., 1984 г., 13 – 17, 82 – 85, 91 – 99, 111 – 126, 230 – 234, 290 – 294.