Царев двор или Царедвор (на македонска литературна норма: Царев Двор) е село в Община Ресен, Северна Македония.

Царев двор
Царев Двор
— село —
Центърът на Царев двор
Центърът на Царев двор
North Macedonia relief location map.jpg
41.0439° с. ш. 21.0064° и. д.
Царев двор
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Ресен
Географска област Горна Преспа
Надм. височина 867 m
Население 605 души (2002)
Пощенски код 7315
Телефонен код 047
МПС код ВТ
Царев двор в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в сърцето на Горна Преспа на 5 км южно от град Ресен, през него минава река Източница[1].

ИсторияРедактиране

В XIX век Царев двор е село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1875 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Царидвор (Tzaridvor) е посочено като село със 125 домакинства и 200 жители мюсюлмани и 120 българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Царедворъ има 1025 жители, от които 650 българи християни, 350 българи мохамедани и 25 турци.[4]

По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер. От селото през въстанието загиват Коте Андонов, Никола Кокарев, Таневица Стоевска и четникът Ристе Нунев[5].

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Царедвор има 760 българи екзархисти и работи българско училище.[6]

Царев двор е сред най-богатите села на областта и се намира на шосейния път Битоля – Корча. През 1910 година със 750 лири местните българи построяват нова училищна сграда на два етажа, с осем стаи и салон[1].

По време на Балканската война 6 души от Царев двор се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] По време на войната в селото влизат сръбски части. На 14 ноември сръбските власти арестуват българския учител в селото Никола Мильовски и свещеника Харалампи Георгиев, както и свещеника от Езерани Насте Пейчинов и ги заплашват с убийство, ако не се обявят за сърби. Когато българските първенци отказват ги пребиват от бой и ги затварят. Най-жестоко е пребит Мильовски.[8]

През войната селото е окупирано от сръбски части и остава в Сърбия след Междусъюзническата война.

Според преброяването от 2002 година селото има 605 жители, от които:[9]

Националност Всичко
македонци 520
албанци 0
турци 81
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 4

ЛичностиРедактиране

 
Щерьо Димитров
Родени в Царедвор

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.42.
  2. Јовановски, Владо. Населбите во Преспа. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 315.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 88-89.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
  5. Илюстрация Илинден, бр.145-146, стр.32
  6. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 170-171.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 886.
  8. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 33.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 401, л. 77