Царев двор или Царедвор (на македонска литературна норма: Царев Двор) е село в община Ресен, Северна Македония.

Царев двор
Царев Двор
— село —
Центърът на Царев двор
Центърът на Царев двор
North Macedonia relief location map.jpg
41.0439° с. ш. 21.0064° и. д.
Царев двор
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Ресен
Географска област Горна Преспа
Надм. височина 867 m
Население 605 души (2002)
Пощенски код 7315
Телефонен код 047
МПС код ВТ
Царев двор в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в сърцето на Горна Преспа на 5 км южно от град Ресен, през него минава река Източница.[1]

ИсторияРедактиране

В XIX век Царев двор е село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1875 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Царидвор (Tzaridvor) е посочено като село със 125 домакинства и 200 жители мюсюлмани и 120 българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Царедворъ има 1025 жители, от които 650 българи християни, 350 българи мохамедани и 25 турци.[4]

По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер. От селото през въстанието загиват Коте Андонов, Никола Кокарев, Таневица Стоевска и четникът Ристе Нунев.[5]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Царедвор има 760 българи екзархисти и работи българско училище.[6]

Царев двор е сред най-богатите села на областта и се намира на шосейния път Битоля – Корча. През 1910 година със 750 лири местните българи построяват нова училищна сграда на два етажа, с осем стаи и салон.[1]

По време на Балканската война 6 души от Царев двор се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] По време на войната в селото влизат сръбски части. На 14 ноември сръбските власти арестуват българския учител в селото Никола Мильовски и свещеника Харалампи Георгиев, както и свещеника от Езерани Насте Пейчинов и ги заплашват с убийство, ако не се обявят за сърби. Когато българските първенци отказват ги пребиват от бой и ги затварят. Най-жестоко е пребит Мильовски.[8]

През войната селото е окупирано от сръбски части и остава в Сърбия след Междусъюзническата война.

Според преброяването от 2002 година селото има 605 жители, от които:[9]

Националност Всичко
македонци 520
албанци 0
турци 81
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 4

ЛичностиРедактиране

 
Щерьо Димитров
Родени в Царедвор

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 42.
  2. Јовановски, Владо. Населбите во Преспа. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 315.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
  5. Илюстрация Илинден, бр.145-146, стр.32
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 886.
  8. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 33.
  9. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  10. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 401, л. 77