Цочо Бояджиев

български философ, историк медиевист и преводач

Цочо Христов Бояджиев (25 септември 1951, Троян) е български философ, историк и преводач.

Цочо Бояджиев
български философ, историк медиевист и преводач
Роден

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Философия
Регион Западна философия
Епоха Съвременна философия
Интереси История на философията
Научна дейност
Област История
Работил в Софийски университет
Литература
Жанрове стихотворение, есе

Цочо Бояджиев е един от водещите български учени хуманитаристи, основоположник на философската медиевистика в България. Преподава история на античната и средновековната философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (Лувен) и на Европейската академия на науките и изкуствата (Виена).[1]

Автор е на редица студии и монографии, учебни помагала, съставил е няколко антологии и сборници с философски текстове. Учредител е на Института за изучаване на средновековна философия. Превежда от латински, старогръцки и немски.

БиографияРедактиране

ОбразованиеРедактиране

Цочо Бояджиев е възпитаник на Немската езикова гимназия в Ловеч (1965-1970). Завършва специалност философия в СУ „Св. Климент Охридски“ (1972-1976). Доктор по философия с дисертация на тема „Съвременното немско платонознание“ (1980). Доктор на философските науки с дисертация на тема „Ренесансът на XII век: природата и човекът“ (1990).

СпециализацииРедактиране

Професионално развитиеРедактиране

Професор във Философския факултет на СУ (от 1992). Гост-професор в Нов български университет (от 1999).

Научни интересиРедактиране

Основните му научни интереси са във философията, предшествала модерните времена, главно от Средновековието, но също и античната и ренесансова мисловност.

Членство в професионални сдруженияРедактиране

  • Директор на Института за средновековна философия и култура, София
  • Член на Международното общество за изследване на средновековната философия, Лувен
  • Редовен член на Европейската академия на науките и изкуствата, Виена
  • Член-кореспондент на Берлинското научно общество
  • Редовен член на Ерфуртската академия на науките
  • Общество за философия на средновековието и ренесанса, Берлин
  • Европейско висше училище по антична и средновековна философия (EGSAMP)

Членство в редакционни колегииРедактиране

  • издателска поредица „Bibliotheca Christiana“ (от 1991)
  • списание „Философски преглед“ (от 1992)
  • издателска поредица „Архив за средновековна философия и култура“ (от 1994)
  • издателска поредица „Studien und Texte zur Geistesgeschichte des Mittelalters“ (от 1995, Холандия/Германия)
  • списание „Християнство и култура“ (от 2003) (заедно с колегите си от Философския факултет на СУ проф. д.ф.н. Георги Каприев и проф. д.ф.н. Калин Янакиев)

Поезия и фотографияРедактиране

Стихотворения на Цочо Бояджиев са били публикувани, още когато е студент, и по-късно излизат в сборници. През 2017 г. в издателство Да излиза том с избрани стихотворения „Обратното на слънчогледа“. Бояджиев се изявява също и като фотограф, с участие в изложби.[2] През 2014 г. е отпечатан фотоалбумът (съвместно с Николай Трейман) „Пътят на човека“, а през 2016 г. – „Домът на човека“. През 2017 г. в издателство „Изток-Запад“ излиза самостоятелният му албум „Punctum“.

БиблиографияРедактиране

Научни трудовеРедактиране

  • 1985 – Неписаното учение на Платон, София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.
  • 1988 – Студии върху средновековния хуманизъм.
  • 1990 – Античната философия като феномен на културата. (второ издание, 1994 – София: Любомъдрие, 144 с. (ISBN 954-8334-03-8); немско издание, Вюрцбург 1995)
  • 1991 – Ренесансът на XII век: Природата и човекът, София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.
  • 1992 – Августин и Декарт: Размишление върху основанията на модерната култура, София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 120 с.
  • 1998 – Кръговрат на духа: Философски есета и студии от Платон до Фичино, София: ЛИК, 208 с. (ISBN 954-607-173-0)
  • 2000 – Нощта през Средновековието, София: Софи-Р, 640 с.[3], [4]
  • 2007 – Loca remotissima: студии по културна антропология на европейското средновековие, София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 448 с. (ISBN 978-954-638-144-6)
  • 2014 – Философия на Фотографията, София: Изток-запад, ISBN 9786191524617
  • 2016 – От Плитон до Висарион, София: Изток-запад
  • 2017 – Историко-философски изследвания, т.1. Античност, София: Изток-запад

(По-пълна библиографска справка вж. в Cobiss.bg)

ПоезияРедактиране

  • 1999 – Пясъчен хълм: Стихотворения 1970-1974, София: Факел, 1999 (ISBN 954-411-064-X)[5]
  • 2000 – Пастир на думи, София: Издателско ателие Аб, 2000 (ISBN 954-737-082-0)[6]
  • 2002 – Прозорец на север, София: Издателско ателие Аб, 2002 (ISBN 954-737-247-5)[7]
  • 2005 – Сбогуване с предмети и други живи същества, София: Издателско ателие Аб, 2005[8]
  • 2016 – Книга на ирониите и опрощенията, София: Да, 2016[9][10]
  • 2017 – Обратното на слънчогледа, София: Да, 2017
  • 2019 – Книга на разкаянията и утешенията, Пловдив: Жанет 45, 2019, 52 с.[11]

По-важни преводиРедактиране

  • 1991 – Бонавентура. Пътеводител на ума към Бога. За възвеждането на изкуствата към теологията. София: ИК „Критика и хуманизъм“.
  • 1992 – Марсилио Фичино. Коментар върху Платоновия „Пир, за любовта“. София: изд. ГАЛ-ИКО.
  • 1992 – Св. Августин. За природата на доброто и За благодатта и свободата на волята, София: „София Ангелова“.
  • 1992 – Хонорий Августодунски. Светилник, или свод на цялото християнско богословие. София: „Критика и хуманизъм“.
  • 1994 – Джовани Пико делла Мирандола. За съществуващото и единното. София: Семинар 333.
  • 1995 – Майстер Екхарт. Проповеди и трактати, София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 1995, 310 с. (ISBN 9789540708416)
  • 1995 – Лоренцо Вала. За свободното произволение. София: Семинар 333.
  • 1998 – Николай Кузански. За не-другото. София: „ЛИК“.
  • 1999 – Цезарий от Хайстербах. Диалог за чудесата. София: „ЛИК“.
  • 2003 – Тома от Аквино. Сума на теологията. Част I. Превод от латински Цочо Бояджиев. София: Издателство Изток-Запад, 2003, 1804 с. (ISBN 9543216177)[12]
  • 2005 – Тома от Аквино. Сума на теологията. Част II/1. Превод от латински Цочо Бояджиев. София: Издателство Изток-Запад, 2005, 1768 с. (ISBN 9543210845)
  • 2005 – Плотин. Енеади. София: Издателство Изток-Запад, 2005, 872 с. (ISBN 9543211736)
  • 2009 – Тома от Аквино. Сума на теологията. Част II/2. Превод от латински Цочо Бояджиев. София: Издателство Изток-Запад, 2009, 2504 с. (ISBN 9789543216154)
  • 2012 – Тома от Аквино. Сума на теологията. Част III. Превод от латински Цочо Бояджиев. София: Издателство Изток-Запад, 2012, 1480 с. (ISBN 9789543219704)

За Цочо БояджиевРедактиране

  • NOMINA Essentiant Res: В чест на Цочо Бояджиев. Съставител Георги Каприев. София: Изток-Запад, 2011, 750 с. (ISBN 9789543219056)

БележкиРедактиране

  1. Сайт на списание „Християнство и култура“ - редакция
  2. Тони Николов, „Разговор с Цочо Бояджиев“, в. „Култура“, бр.7 (2625), 25 февруари 2011
  3. Райчо Пожарлиев, „Философско изследване на средновековната нощ“, рец. във в. „Култура“, бр.6, 16 февруари 2001 г.
  4. Ирина Кузидова, „Nox essentiant res“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр.17, 2 май 2001 г.
  5. Георги Рупчев, „Тайната любов на професора“, рец. във в. „Стандарт“, 4 април 2000 г.
  6. Амелия Личева, „Слово, време и пространство“, рец. във в. „Култура“, бр.18, 11 май 2001 г.
  7. Амелия Личева, „Вглеждане наобратно“, рец. във в. „Култура“, бр.19-20, 17 май 2002 г.
  8. Деян Деянов, „Цочо Бояджиев: сбогуването като завръщане“, рец. във в. „Култура“, бр.16, 29 април 2005 г.
  9. Цочо Бояджиев, Извадки от „Книга на ирониите и опрощенията“, Портал за култура, изкуство и общество, 28 юли 2016 г.
  10. „Поезията е изкуството на достойната раздяла“, интервю на Ивелина Митева, „Литературен вестник“, бр. 15, 2018 г.
  11. Тони Николов, „Въдицата на паметта. За Цочо Бояджиев и „метафизическата поезия“ (Слово, четено на премиерата на „Книга за разкаянията и утешенията“ в рамките на Пролетния панаир на книгата в НДК), Портал за култура, изкуство и общество, 6 юни 2019 г.
  12. Георги Каприев, „Законополагащият градеж на Цочо Бояджиев“, рец. във в. „Култура“, бр.5, 6 февруари 2004 г.

Външни препраткиРедактиране