Чалъкови

българско село
За българския възрожденски род вижте Чалъкови.

Чалъкови е село в Южна България. То се намира в община Раковски, област Пловдив.

Чалъкови
Village hall, Chalakovi.jpg
Общи данни
Население 1994 души[1] (15 юни 2020 г.)
129 души/km²
Землище 15,467 km²
Надм. височина 143 m
Пощ. код 4123
Тел. код 03154
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 80162
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   кмет
Раковски
Павел Гуджеров
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Димитър Николов (ГЕРБ)
Чалъкови в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Чалъкови е разположено в Горнотракийската низина на 22 км източно от град Пловдив. Землището на селото е разположено на север от река Марица, като тя се явява южната му граница.

НаименованияРедактиране

В миналото селото се е казвало Доганджа, поради това се предполага, че жителите му са отглеждали ловни соколи (на турски: doğan) за султани, паши и бейове. По-късно е било преименувано Дуванжа.[2]

През 1934 г. селото е преименувано на името на възрожденските дейци братя Чалъкови, родени в Копривщица.

ИсторияРедактиране

Сведения за съществуване на селото има в турските регистри от 1522 г. Първоначално селото се е намирало на брега на река Марица.

След Априлската епопея през 1876 г., подгонени от немотията, разорени от глад, от близки и далечни краища се заселили и някои родове в селото. Те били от Югово, Катуница, Чешнегирово, Лилково и Арбанаси. В селото живеели и два големи цигански рода - Банталиите и Гоговите.

Фатална и паметна за село Дуванжа е годината 1928, когато е силно засегнато от разрушителното Чирпанско земетресение. Селото е епицентър на втория трус, известен като Поповишкото или Пловдивското земетресение. Тогава северозападният край на селото пропада с 3 метра и се образува яма. След това възстановяването на селото започнало на север от реката. Селото е посетено от цар Борис III, който отпусна заеми за строеж на къщи и стопански сгради. На 30 септември същата година е осветено новото място на селото. Четиридесет от новоизградените къщи са със средства дарени от английския консул в Бургас - Кендел.[2]

През 1931 г. била завършена църквата „Свети мъченик Георги Победоносец“ и се създава читалището.

През 1956 г. селото е наводнено от придошлите води на река Марица. През 1956 г. е издигнат Паметникът на загиналите през Втората световна война - Никола Славов, Георги Запрянов, Борис Стайков. През 1959 г. е построена втората сграда на училището. През 1961 г. са открити Здравен и Родилен дом. През 1975 г. е завършена канализацията на селото.[2]

Културни и природни забележителностиРедактиране

Основните културни учреждения, намиращи се на територията на селото са

Редовни събитияРедактиране

Всяка година в селото се организира събор на 6 май Гергьовден.

ДругиРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. а б в Чапански, Н., „Живото наследство на община Раковски“, 2014, ISBN 978-954-92778-3-8.
 
Карта на обектите в град Раковски и общината