Чанакчиево (вилает Истанбул)

Чанакчиево или Чанакча или Чанакчи (на турски: Çanakça) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Истанбул.

Чанакчиево
Çanakça
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Истанбул
Надм. височина 75 m
Население 2543 души (2010)

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 10 километра северно от Чаталджа.

ИсторияРедактиране

В периода на кърджалийското време в селото се заселват българи от странджанските села Факия, Горно Ябълково, Долно Ябълково, Дерекьой, както и от Панагюрище, Дупница, Кюстендил, Чирпанско и Родопите.[1]

В 19 век Чанакчиево е българско село в Османската империя.[2] В 1830 година то има 100 български къщи, в 1878 – 170, а в 1912 – 250.[3]

През учебната 1908 – 1909 година в Чанакча функционира българско начално училище, в което се обучават 95 ученици от двата пола.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Чанакчиево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Българското население на Чанакчиево се изселва след Междусъюзническата война в 1913 г. От тях 18 семейства (100 души) са настанели в Бургаска околия, 27 семейства (127 души) в Ямболска околия, а 180 семейства в бившото турско село Бидикли, Софлийско.[6]

ЛичностиРедактиране

Родени в Чанакчиево
  •   Димитър Стаматов Момчилов (1881 - 1944), български юрист[7]
  •   Михаил Анастасов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Симеон Георгиев, 2 рота на 14 воденска дружина[8]
  •   Стоян Жеков, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 1 рота на 5 одринска дружина[9]
  •   Петър Стоянов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 8 костурска дружина[10]
Починали в Чанакчиево
  •   Александър Николов Стоянов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 5 ноември 1912 година[11]
  •   Стоян Георгиев, български военен деец, майор, загинал през Балканската война на 5 ноември 1912 година[12]

БележкиРедактиране

  1. Райчевски, С. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV – XX век, С., Изд. „Отечество", 1994, с.121.
  2. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 300.
  3. Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 346.
  4. История на българите в документи, Съставители Величко Георгиев и Стайко Трифонов, т. I, ч. II, София 1996, с. 239.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 887.
  6. Милетич, Л. Разорението на тракийските българи през 1913 г. (фототипно издание), С., 2003, с.313 – 316. ISBN 954-9308-14-6
  7. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив: От фонд No. 381 до фонд No. 599. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1986. с. 149 - 150.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 67.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 259.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 677.
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 14
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 129