Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За древния цар вижте Факия (Израил).

Факия е село в Югоизточна България. То се намира в община Средец, област Бургас.

Факия
Общи данни
Население 444 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 73,17 km²
Надм. височина 194 m
Пощ. код 8340
Тел. код 05555
МПС код А
ЕКАТТЕ 76039
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Средец
Иван Жабов
(ГЕРБ)
Факия в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Факия е разположено в Странджа планина, на 17 км от границата с Турция. През селото минава Факийска река.

ИсторияРедактиране

Зародило се още в дълбока древност, село Факия се слави с богатата си история.

По сведения на Руджер Йосип Бошкович през 1762 година селото се е състояло от 88 къщи на българи-християни и е било независимо от друго село или град, като е плащало директно на султана данък в размер на 700 килета (около 15 тона) ечемик годишно [1].

В селото са строени четири църкви, но е запазена само най-новата, „Свети Димитър“, изградена през 1891 година.

Във Факия са живели няколко поколения на прочутия Бимбелов род, за който се смята, че произлиза от Момчил войвода. За Момчил – цар на Родопите, хайдутин и любим народен герой, песните разказват, че бил толкова юначен, че можел да пренесе натоварено с дърва магаре през бурна река, а когато се смеел, изгасял десет свещи с един дъх. Бимбелови били така известни и почитани, че дори султан Селим позволил на един от тях привилегията да стои с шапка в присъствието на държавни владетели. През времето на османското владичество Факия е известно под името Омур Факих (Умур Факи) или само като Факи.

През месец юли 1829 г., по времето на Руско-турска война (1828-1829), Факия, заедно с Карабунар (гр.Средец) са превзети от войските на генерал-адютант Граф Пален, действал в състава на армията на Граф Дибич Забалкански [2]. Според руския дипломат Феликс Петрович Фонтон [3], който през тази война също на два пъти посетил селото, то е било богато и многолюдно през 1829 г. Но през месец март 1830 г. то вече е било безлюдно, тъй като всички жители се изселили в Бесарабия заедно с оттеглящата се руска армия. Според Атанас Радойнов [4], изселниците от Факия са 28 семейства с 219 души, които основават село Першотравнево, Петровска община, Великомихайловски район на Одеска област в Украйна.

През 1837 г. през селото преминава известният френски пътешественик и изследовател д-р Ами Буе, който пише [5], че по това време Факия е българо-турско село с около 160 къщи и 600 жители. След проведения през 1878 г. Берлински конгрес, Факия влиза в територията на Източна Румелия. След Съединението на България селото е било включено в Елховска околия на Сливенски окръг.

НаселениеРедактиране

 
Женски зимен костюм от с. Факия, 19 век

Населението на Факия спада към етнографската група тронки. В езиково отношение селото спада към групата на западните говори, по-конкретно македонските, макар да се намира на километри от Черно море. Това е така, тъй като в миналото е имало миграция на населението от запад. Според една от теориите, село на име Факия е имало в днешно Кюстендилско, но около 10 век цялото село е било преместено от тогавашния български цар Петър I, с цел да охранява границата, тъй като е било войнишко село. Според другата теория, тази миграция се е осъществила преди около 500 години. При всяко положение, движение на хора от западния дял на България към сегашното местоположение на селото има, едно доказателство за което е специфичният говор на Факия.

От извършеното през 1885 г. преброяване на населението на Източна Румелия е видно, че по това време село Факия се е състояло от 152 къщи и 5 дюкяна. В него са живеели 702 души, от които 364 мъже и 338 жени. По етноси това население е било разделено така: 669 българи (343 мъже и 326 жени), 20 гърци (12 мъже и 8 жени) и 8 турци (5 мъже и 3 жени). За сравнение – същото преброяване на населението показва, че в Карабунар (гр.Средец) е имало 149 къщи и 8 дюкяна и население от 759 души.


Културни и природни забележителностиРедактиране

 
Костюм на Еньова булка, 19 век

В селото е имало казарма. До остатъците от бившата казарма има възвишение, наричано от местните хора „Калето“.

В село Факия има много исторически забележителности. Една от тях са останките от руски и германски танкове (някои от тях все още функциониращи). В широколистната гора по пътя за с. Долно ябълково има разкопки на римски гробници, но всичко е разграбено от иманярите. Въпреки това има какво да се види, защото останките от многобройните римски гробници са удивителни.

На юг от селото се намира местността Друмът. Както подсказва името, там е бил прокаран път от българския цар Петър I със запазена дължина около 2 километра. В днешно време той може да бъде наблюдаван и без извършване на разкопни работи.

Има училище, което се намира в самото начало на селото.

ОблеклоРедактиране

Факия има много специфични народни носии – тъмносиньо мъжко облекло и гъсто бродирани богато украсени сукмани и престилки в наситени червени и оранжеви тонове. Запазени са много традиции и обичаи.

Редовни събитияРедактиране

Всяка година в петъка и съботата около Кръстовден (деня, в който е осветена черквата „Свети Димитър“) в село Факия има панаир, на който се провеждат борби. Също така и всяка година се празнуват Лазаровден, Еньовден и се провеждат кукерски игри.

Бошкович описва как е станал свидетел на празненство във Факия в началото на юни 1762 година: въпреки продължителните дъждове и образувалата се кал, някои от селянките са се събрали да пеят и танцуват с „много бавни движения, държейки се стегнато за ръце и вървейки така ту напред, ту назад“.

ЛичностиРедактиране

  • Крали Бимбалов (р. 1934) – български борец, олимпийски медалист.
  • Стоян Парашкевов – журналист и активен деятел на БЗНС Пладне. Осъден на 10 години от Народния съд. Упражнявал е силно влияние върху стотици свои съзатворници чрез голямата си култура и лично поведение.
  • Стоян Генков (р. 1953) – български офицер, бригаден генерал


ИзточнициРедактиране

  1. Руджер Йосип Бошкович, „Дневник на едно пътуване“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1975, с. 33
  2. ganfayter.livejournal.com
  3. www.promacedonia.org
  4. www.obshtinasredets.bg
  5. www.kroraina.com

Външни препраткиРедактиране