Уикипедия

Чунцин

Чунцин (на китайски: 重慶; пинин: Chóngqìng) е един от четирите градове на централно подчинение в КНР в Китайската народна република. Като такъв, той има статут на провинция и е подчинен пряко на централното правителство. Намира се в централната част на Китай и е най-големият по площ от четирите китайски административни единици от тази категория. През 2009 г. на територията на целия град на централно подчинение са живели 32,75 млн. души; при това основната част от тях са извън урбанизираната зона. БВП по данни от 2004 г. възлиза на 266,5 млрд. юана или 8540 юана на глава от населението.

Чунцин
重庆市
— град —
29.55° с. ш. 106.5069° и. д.
Чунцин
Страна Китай
Площ82 300 km²
Надм. височина237 m
Население32 054 159 души (2020)
389 души/km²
КметУан Хундзю
Пощенски код400000–409900
Телефонен код23
МПС код渝 A, B, C, F, G, H
Официален сайтwww.cq.gov.cn
Чунцин в Общомедия

История

редактиране

Градът съществува от древни времена, като придобива регионално значение още по времето на държавата Ба, на която известно време е столица. По това време той е известен под името Дзянджоу (на китайски: 江州).[1] По-късно става владение на Цин Шъхуан по време на династията Цин, а след това и на императорите от династията Хан. Преименуван е по времето на Южните и северните династии, първо на префектура Чу (楚州), после на префектура Ю (渝州), а при Северна Сун е прекръстен на префектура Гун (恭州).[2] В днешно време, Чунцин понякога все още бива наричан Ю за кратко, особено що се касае до историческия му център.[1] Днешното си име получава през 1189 г., когато император (тогава още принц) Гуандзун от династията Сун описва церемонията по коронясването си на крал и император като „двоен празник“ (на традиционен китайски: 雙重喜慶, на опростен китайски: 双重喜庆, на пинин: shuāngchóng xǐqìng – „чунцин“ накратко). С това префектура Ю е преобразувана във фу Чунцин.

През 1362 г. разбунтувалият се селянин Мин Юджън срещу династията Юен основава краткотрайната държава Дася (大夏) в Чунцин.[3] По време на династията Мин през 1621 г. друга мимолетна държава – Далян (大梁) е основана от Шъ Чунмин в Чунцин.[4] През 1644 г. с падането на династията Мин Чунцин заедно с останалите части на Съчуан попада под контрола на Джан Сиенджун, който избива голяма част от населението в района. По-късно провинцията е покорена от манджурите, а при династията Цин имиграцията към Чунцин и Съчуан като цяло е поощрявана от императора.[5]

 
Улица в Чунцин, ок. 1944 г.

През 1890 г. в града отваря врати британско генерално консулство.[6] На следващата година градът става първото вътрешно търговско пристанище, достъпно за чужденци.[7] През следващите години в града отварят консулства на САЩ, Германия, Франция и Япония.[8][9][10][11]

По време на и след Втората китайско-японска война (1937 – 1946) Чунцин е превърнат във временна столица на режима на генералисимус Чан Кайшъ. Той се премества от през 1938 г. след падането на Ухан и официално обявява града за столица на 6 септември 1940 г.[12] Съюзниците влизат във войната в Азия през декември 1941 г., а Джоузеф Стилуел, който е заместник-командир на действията в Югоизточна Азия, се базира в града. Това придава на града голямо значение във войната.[13] Самият Чан Кайшъ си сътрудничи тясно със Стилуел.[14] От 1938 до 1943 г. градът страда от продължителни бомбардировки от японските военновъздушни сили, на които се противопоставят единствено китайски сили.[15][16] Планинският релеф на града благоприятства изграждането на бомбени убежища, в които се спасяват хиляди хора. В хода на войната много заводи и учебни заведения са преместени от Източен Китай в Чунцин, като по този начин градът се трансформира от вътрешно пристанище в силно индустриализиран град. В края на ноември 1949 г. националистическото правителство се оттегля от града в полза на комунистите.[17]

На 14 март 1997 г. Чунцин е обявен за град на централно подчинение и е образуван муниципалитет Чунцин, включващ града и още 43 бивши окръзи и наброяващ вече над 30 милиона души. Муниципалитетът поема главна роля в китайските усилия за развиване на западните части на страната и за координиране на преселването на жителите от района на мащабния проект Три клисури. През август 2020 г. градът е ударен от голямо наводнение, което убива стотици хора.[18]

География

редактиране

Чунцин се намира в преходната област между Тибетското плато и равнините по коритото на река Яндзъ. Максималната дължина на муниципалитета в посока изток-запад е 470 km, а дължината му в посока север-юг е 450 km.[19] Граничи с провинциите Хубей на изток, Хунан на югоизток, Гуейджоу на юг, Съючуан на запад и северозапад и Шънси на север.[20]

Чунцин покрива голяма площ, на която се намират реки и планини. Районът е наклонен от север на юг към долината на река Яндзъ и се характеризира с резки възвишения с различна височина.[21] Карстовите образувания (каменни гори, пещери и долини) са широко разпространени в областта и привличат голям брой туристи. Река Яндзъ протича от запад на изток, преломявайки хребета У на три места и образувайки известните Три клисури – Цютан, Уся и Силин.[22] Река Дзялин се влива в Яндзъ при Чунцин.[23]

Климат

редактиране

Климатът е субтропичен и се характеризира с чести мусони. Нощните валежи през късна есен или ранно лято са чести – факт, често отразяван в литературата.[24] Летата са дълги и сред най-горещите в Китай. Зимите са къси и меки, макар влажни и облачни. Местоположението на града в Съчуанския басейн го прави изключително облачен – средното количество слънчеви часове годишно възлиза на 1055 часа, което е малко дори за Северна Европа. Чунцин е обвит в мъгли в продължение на повече от 100 дни годишно, поради което често е наричан „Мъгливия град“ (雾都).[25] Тези метеорологични условия обаче се оказват благоприятни при защитата на града срещу японските сили по време на Втората китайско-японска война.

   Климатични данни за Чунцин  
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 18,8 24,6 34,0 36,5 38,9 39,8 42,0 43,0 41,9 35,1 29,2 21,5 43,0
Средни максимални температури (°C) 10,3 12,9 17,7 23,0 27,2 29,4 33,0 33,2 28,3 21,7 17,1 11,5 22,1
Средни температури (°C) 7,9 10,0 13,8 18,6 22,6 25,1 28,3 28,3 24,1 18,6 14,2 9,2 18,4
Средни минимални температури (°C) 6,2 8,0 11,2 15,4 19,3 22,1 24,8 24,7 21,2 16,5 12,3 7,7 15,8
Абсолютни минимални температури (°C) −1,8 −0,8 1,2 2,8 10,8 15,5 19,2 17,8 14,3 6,9 0,7 −1,7 −1,8
Средни месечни валежи (mm) 19,7 23,3 43,2 95,2 145,9 192,6 186,0 137,9 105,8 85,8 48,3 24,3 1108
Средно количество слънчеви часове 20.6 29.7 64.9 93.6 109.4 97.7 158.6 167.0 106.6 50.4 35.9 20.4 954.8
Източник: China Meteorological Administration,[26][27] Weather Atlas (uv)[28]

Население

редактиране

Муниципалитетът има население от 32,8 милиона души към юли 2010 г. От тях, 23,3 милиона са земеделци.[29] 3,9 милиона живеят в урбанизираните райони на Чунцин. Градът е мултикултурен и в него има над 23 отделни малцинствени култури.

Население по години
1949 1979 1983 1997[* 1] 2000 2005
1 003 000 6 301 000 13 890 000 28 753 000 28 488 200 27 980 000
2008 2012 2015
28 390 000 28 846 170 30 170 000

Икономика

редактиране
 
Изглед от Чунцин привечер.
 
Монорелсов път в Чунцин.

Чунцин се урбанизира бързо. Всеки ден населението на града се увеличава с около 1300 души, които добавят общо към 100 млн. юана към местната икономика. Поради географската си отдалеченост, Чунцин е важна военна база и място за оръжейни разработки.[30] Макар промишлеността на града да е разнообразна, износът му е сравнително малък, именно поради местоположението му. Вместо това, повечето заводи произвеждат стоки за местния пазар: хранителни продукти, химикали, автомобили, текстилни изделия, машинно оборудване, спортна екипировка и електроника.

Третият най-голям център за автомобилопроизводство се намира в Чунцин, както и най-големият за производство на мотоциклети. Към 2007 г. общата му годишна продукция е 1 милион коли и 8,6 милиона мотоциклети.[31] Муниципалитетът е и голям производител на желязо, стомана и алуминий. Селското стопанство също има голям дял. Отглеждат се главно ориз и плодове (портокали). Добиват се въглища, природен газ и над 40 вида минерали. Залежите на въглища възлизат на около 4,8 млрд. метрични тона, докато тези на природен газ – 270 млрд. m3 (над 1/5 от общите газови залежи на Китай). Голямо е и находището на стронций. Има планове за развиване на сектора на информационните технологии в града.[32] Градът е инвестирал много в инфраструктурни проекти с цел привличане на инвестиции.[31][33]

Номиналният БВП на Чунцин през 2011 г. достига 1001 млрд. юана, регистрирайки годишен растеж от 16,4%. Въпреки това, общото му икономическо представяне изостава след източните крайбрежни градове. Така например, БВП на глава от населението (22 909 юана) в града е под средния за страната. Все пак, китайското правителство полага големи усилия, за да преобразува Чунцин в голям икономически, търговски и финансов център в региона и да използва муниципалитета му като платформа за по-нататъшно развиване на западните региони на Китай.[34]

Транспорт

редактиране

След административната промяна на града през 1997 г. транспортната му инфраструктура започва бързо да се развива. С построяването на железопътни линии и магистрали на изток и югоизток, Чунцин се превръща във важен икономически център на горното течение на река Яндзъ. Към октомври 2014 г. на територията на муниципалитета има 31 моста над реката, включително дузина в центъра на града.[35]

Градският транспорт включва метро, монорелсов път и автобусни линии. Метрото обслужва четири линии. В Чунцин работи единственият в Китай въздушен трамвай, главно като туристическа атракция. Това е едно от най-важните пристанища във вътрешността на страната. Достъпът на големи товарни кораби е възможен благодарение на близкия язовир Три клисури. Пътната мрежа в града винаги е била тясна и ограничена до малки превозни средства, поради естеството на терена, големите реки и голямата гъстота на населението, особено в центъра. За разлика от повечето китайски градове, в Чунцин рядко могат да се видят мотоциклети, скутери и велосипеди, поради изключително хълмистия релеф на района. Въпреки това, такива се произвеждат в големи бройки в града.[36]

Най-голямото летище на Чунцин, Дзянбей, се намира в район Юбей. То предоставя директни полети до Китай, Югоизточна Азия, Близкия Изток, Северна Америка и Европа. Разположено е на 21 km северно от центъра на града.[37] Освен това то е хъб на няколко китайски авиолинии. Разполага с три успоредни писти. Освен него, около града са изградени още четири по-малки летища.

Побратимени градове

редактиране

Бележки

редактиране
  1. ↑ * Населението на града през 1997 г. нараства вследствие разрастване на административните му граници.

Източници

редактиране
  1. ↑ а б Kim Hunter Gordon, Jesse Watson. Chongqing & The Three Gorges. 2011. ISBN 978-7-5022-5215-1. с. 38 – 40.
  2. ↑ Chongqing's History with the State of Ba // Chongqing Municipal Government, 6 декември 2007. Архивиран от оригинала на 2012-06-30. Посетен на 2 юли 2012.
  3. ↑ Ming Yuzhen Information // Архивиран от оригинала на 7 февруари 2016. Посетен на 2 юли 2012.
  4. ↑ Political Frontiers, Ethnic Boundaries, and Human Geographies in Chinese History. 3 юли 2003. ISBN 9780203987957. Посетен на 2 юли 2012.
  5. ↑ The last Qing (Manchu) Dynasty 1644 – 1912 of China // Архивиран от оригинала на 7 ноември 2016. Посетен на 19 август 2015.
  6. ↑ UK Consulate Page // Cq.xinhuanet.com, 30 декември 2004. Архивиран от оригинала на 2013-08-23. Посетен на 10 декември 2013.
  7. ↑ Chongqing Opens Itself To Foreigners // Mitchellteachers.org. Архивиран от оригинала на 19 април 2012. Посетен на 10 декември 2013.
  8. ↑ French Consulate Page // Cq.xinhuanet.com, 30 декември 2004. Архивиран от оригинала на 2013-08-23. Посетен на 10 декември 2013.
  9. ↑ Japanese Consulate Page // Архивиран от оригинала на 2012-07-09. Посетен на 10 декември 2013.
  10. ↑ US Consulate Page // Архивиран от оригинала на 23 юли 2012. Посетен на 10 декември 2013.
  11. ↑ German Consulate Page // Архивиран от оригинала на 2013-08-23. Посетен на 10 декември 2013.
  12. ↑ Danielson, Eric N. Revisiting Chongqing: China's Second World War Temporary National Capital // Journal of the Royal Asiatic Society Hong Kong Branch 45. 2005. с. 175.
  13. ↑ Chongqing – The Famous City in the Second World War : Photo Annals of Vanishing Sceneries(Book)
  14. ↑ Archived copy // Архивиран от оригинала на 21 август 2016. Посетен на 19 август 2015. Chiang Kai-shek & Stilwell, Joseph
  15. ↑ 揭秘重庆空战：抗战期间出动飞机2159次 – 中国军网 // Посетен на 15 ноември 2020.
  16. ↑ Gustavsson, Hakans. Håkans Aviation page – Sino-Japanese Air War 1939 // Посетен на 15 ноември 2020.
  17. ↑ WWII Era History of Chongqing // .needham.k12.ma.us, 23 октомври 1944. Архивиран от оригинала на 2013-06-06. Посетен на 10 декември 2013.
  18. ↑ Chongqing flooding considered among worst city has ever seen // China Daily, 21 август 2020. Архивиран от оригинала. Посетен на 28 август 2020.
  19. ↑ Location of Chongqing // En.cq.gov.cn. Архивиран от оригинала на 2012-06-30. Посетен на 10 декември 2013.
  20. ↑ Archived copy // Архивиран от оригинала на 24 октомври 2016. Посетен на 6 август 2015. Chongqing's bordering provinces
  21. ↑ Chongqing Topography. Mountains in Sichuan and Chongqing // Fodors.com. Архивиран от оригинала на 2013-12-13. Посетен на 10 декември 2013.
  22. ↑ The Three Gorges Corp // Ctg.com.cn. Архивиран от оригинала на 13 декември 2013. Посетен на 10 декември 2013.
  23. ↑ Yangtze River // Chinese National Tourism Office, US Chinese Embassy. Архивиран от оригинала на 2015-04-02. Посетен на 31 март 2014.
  24. ↑ Archived copy // Архивиран от оригинала на 16 август 2016. Посетен на 19 август 2015. Bashan Poems
  25. ↑ Chongqing Municipality // IES Global. Архивиран от оригинала на 2010-10-11. Посетен на 17 юли 2011.
  26. ↑ Index // China Meteorological Administration. Архивиран от оригинала на 23 септември 2017. Посетен на 9 ноември 2018.
  27. ↑ 中国地面国际交换站气候标准值数据集 （1971 – 2000年） // China Meteorological Administration, май 2011. Архивиран от оригинала на 2013-09-21. Посетен на 23 май 2011. (на китайски)
  28. ↑ Monthly weather forecast and climate – Chongqing, China // Weather Atlas. Посетен на 12 юни 2020.
  29. ↑ China's Chongqing starts household registration reform // Xinhua News, 2 юли 2010. Архивиран от оригинала. Посетен на 12 август 2010.
  30. ↑ Chongqing Municipality(重慶市) // The Australia-China Chamber of Commerce and Industry of New South Wales. Архивиран от оригинала на 7 март 2016. Посетен на 31 януари 2009.
  31. ↑ а б Critical Eye on Chongqing – Pillar of the West // China Business Review. Архивиран от оригинала. Посетен на 31 януари 2009.
  32. ↑ China Business News : HP Foxcom Setup Laptop Plants in Chongqing // The China Perspective. Архивиран от оригинала на 2011-07-16. Посетен на 14 март 2011.
  33. ↑ Chongqing Investment Zone Profiles // Allroadsleadtochina.com, 30 май 2007. Архивиран от оригинала на 2008-12-07. Посетен на 14 март 2011.
  34. ↑ Innovative City in West China Chongqing // Jon Sigurdson and Krystyna Palonka of Stockholm School of Economics, EIJS. Архивиран от оригинала на 3 март 2016. Посетен на 1 февруари 2009.
  35. ↑ Chongqing Urban Bridges Архив на оригинала от 2013-05-12 в Wayback Machine.
  36. ↑ Bicycles rare in Chongqing Архив на оригинала от 2012-10-12 в Wayback Machine.
  37. ↑ CJIA Stats // Theairdb.com. Архивиран от оригинала на 13 май 2012. Посетен на 10 декември 2013.
  38. ↑ Официален сайт на община Сливен

Външни препратки

редактиране
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Чунцин&oldid=12209076“.