Шилка[1][2][3] или Свети Тодор планина[4] (на гръцки: Ταρτάνα или Άγιο Πνεύμα, катаревуса: Άγιον Πνεύμα, Агион Пневма) е ниска планина в Драмско, Гърция, част от Боздаг (Фалакро).[5]

Шилка
Άγιο Πνεύμα
41.3558° с. ш. 23.9674° и. д.
Местоположение на картата на Драмско
Общи данни
Местоположение Гърция
Част отБоздаг
Най-висок връхШилка
Надм. височина1631 m
Подробна карта

Описание редактиране

Планината е разположена в северозападната част на Драмско. На изток е отделена от същинския Боздаг (Фалакро), към който обикновено е причислявана, от Волашкия проход (990 m) и река Каменица (Ница), приток на Места. На север през Ливадищкия проход, село Ливадища (Ливадаки) и река Милорема граничи с Бесленския рид. На юг е отделен от планинския масив Щудер (Агиос Павлос) от река Калина (Ружденската река, на гръцки Ксиропотамос) и Ружденския проход (Гюреджишкия проход, 820 m). На запад граничи със Зърновското поле (540 m).[5]

Река Бела вода (Ксиропотамос, Гликонери) я разделя на северен и южен дял.

Скалите на планината са кристални варовици и мрамор.[5]

Европейската пътека Е6, идваща от Долно Броди (Като Вронду)-Старчища (Перитори)-Куманич (Дасото)-Зърнево (Като Неврокопи), пресича Шилка към Волак (Волакас). Изкачването до върха може да стане или от Зърнево (570 m) или от Волак (820 m) по Е6 за около 4 часа.[5]

Етимолигия на името редактиране

Според Йордан Иванов името произхожда от шило и топонимична наставка.[6]

Върхове
Име Име Височина Местоположение
Шилка Ταρτάνα, Άγιο Πνεύμα 1631 m[5] на главното било
Голяма Голица Αγαθάγγελος, Μεγάλη Γκόλιστα, Μεγάλη Γκόλτσα 1029 m[5] в З част, веднага И от Зърнево
Свети Тодор Άγιοι Θεόδωροι 1246 m – 1155 m[5] в З част, СИ над Зърнево
Свети Петър Άγιος Πέτρος 1431 m[5] Ю от главния връх Шилка
Кувандивач Άρμενα, Καλέ, Κουβάντιβατς 1567 m[5] в И част, СЗ над Волак
Βασιλικό Βουνό 1100 m[5] в ЮИ част, СИ над Руждене
Γλυκόριζα 1230 m[5]
Γρανίτης 1360 m[5] в Ю част, С над Руждене
Έλκη 1213 m[5] в И част, веднага З над Волак
Голяма падина Ιατρού Σαμαρά, Γκολιάμα Παντίνα 1261 m[5]
Кади бунар Καντί Μπουνάρ 1462 m[5]
Барчина Κόντρα, Μπαρτσίνα 1160 m[5]
Казар Тубар Μακρυπλαγιά, Καζάρ Τουμπάρ 1278 m[5] в Ю част, С над Руждене
Μεσαία Ράχη 1302 m[5] в С част, над Ливадища
Весеник Νίκη, Κυδωνιές, Γιούσενικ, Βεσενίκ 1262 m[5] в СИ част
Οχυρό 1029 m[5]
Папуци Παπούτσι, Πατούτσι 1143 m[5] в ЮИ част, СИ над Руждене
Свети Илия Προφήτης Ηλίας 1119 m[5] в Ю част, веднага С над Руждене
Συνταγματάρχου Μαρκάκη 1071 m[5]
Тръна Τράνα 1367 m[5] СЗ над Волак
Камено Καμένο 804 m[5] в СЗ част
Бран Κάστρο, Μπραν Λόφος 680 m[5] в СЗ част
Μαυριάνη 733 m – 703 m[5]
Орта баир Μεσοβούνι, Ορτά Μπαΐρ 976 m[5] между двата дяла
Ράχη Ταρτάνας 887 m[5]
Малка Голица Στρατιώτης Σουπαλίδης, Μικρή Γκόλιστα 700 m[5]
Усоя Ταγματάρχου Δολκεράκη, Ουσόγια 973 m[5] в ЮЗ част, ЮИ над Зърнево и СИ над Елес

Бележки редактиране

  1. Кънчов, Васил. Пѫтуванье по долинитѣ на Струма, Места и Брѣгалница (pdf) // Министерството на Народното Просвѣщение, 1894 – 1896. с. 328 – 329, 235, 238.
  2. Онлайн карта BgMountains.
  3. Влаховъ, Георги Д. Карта България. Съставена по най-новитѣ карти на Сръбския, Българския и Руския Генерални Щабове съ допълнителни изменения на съобщенията по свѣдения, дадени отъ г. г. Окрѫж. Инженери, чрѣзъ Министерството на Обществ. Сгради и пр. Статистическитѣ свѣдения сѫ взети отъ Дирекцията на Статистиката по послѣднитѣ и нови прѣброявания. София, Лит. Рах. Нисимовъ & Иванъ Празе, 1904.
  4. Дървинговъ, П. Пиринъ и борбата въ неговитѣ недра. София, К. Чинкова печатница и словолитня, 1904. с. 28 – 29.
  5. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 358. (на гръцки)
  6. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 222.