Волак
Во̀лак или понякога О̀лак (на гръцки: Βώλακας, Волакас, катаревуса: Βώλαξ, Волакс) е село в Република Гърция, дем Неврокоп.
Волак Βώλακας | |
— село — | |
Поглед към Волак | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Източна Македония и Тракия |
Дем | Неврокоп |
Географска област | Боздаг |
Надм. височина | 830 m |
Население | 783 души (2021 г.) |
Демоним | олажани |
Пощенски код | 660 33 |
Телефонен код | 2523 |
Волак в Общомедия |
География
редактиранеСелото е разположено на 830 m надморска височина[1] на 36 km северно от град Драма и на 25 km югоизточно от демовия Зърнево (Като Неврокопи) в проход в планината Боздаг (Фалакро). На 10 километра от селото се намира Ски център Фалакро. Синорите на селото се простират до землищата на Бъбълец (Пирги) на юг, Руждене (Гранитис) и Зърнево на запад, Ливадища (Ливадаки) и Черешово (Пагонери) на северозапад, Горна Лакавица (Микроклисура) и Сидерово (Месовуни) на север.[2]
Етимология
редактиранеСпоред Йордан Н. Иванов Волак е алегроформа от съчетанието во̀лска лъка. Съществува същото местно име Волак, край неврокопското село Лещен. Жителското име е о̀лажа̀нин, о̀лажа̀нка, о̀лажа̀не.[3]
История
редактиранеСпоред местни предания първоначално селото е било разпръснато на махали из планината Боздаг, състоящи се от по 10 – 15 къщи, разположени край извори. Останки от тези махали според спомените на местни жители се намирали в местностите Кърмила̀та, За̀върша, Света Богородица, Ва̀раде. По-късно жителите на отделните махали се събират на мястото на сегашното село, след като стопанин, търсещ изгубения си вол, случайно намира там извор.[4]
В Османската империя
редактиранеПрез XIX век Волак е голямо, чисто българско село, числящо се към Драмската кааза на Османската империя. В 1876 година в селото съществува гръцко училище.[5]
В 1885 година в селото има 750 жители, а според сведения от 1886 година всички са екзархисти.[5] Това се потвърждава и от български сведения, според които до 1880 година във Волак няма гъркомани. Елинизмът настъпва към Волак след 1890 година, когато в Драма става митрополит Хрисостом.[2]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
„ | Волак, на СИ от Плевня 5 часа. Път неравен и стръмен. Това село е отвъд Боздаг и би трябвало да принадлежи на Неврокопската кааза. Сградено е на високо равнище, заобиколено отвсякъде с планина. Тук планината е гориста и богата с всякакви дървета, които дават главното занятие на селянете. Повечето са въгляри, дърводелци; градиво разнасят по цялата околия, до Драма. Малкото нивя, що имат, са по ниските поли на планината. Преди две години сградили ново училище, което и досега си е без учител. В църквата „Св. Илия“ чете се смесено. Числото на къщите е 180, чисти българе.[6] | “ |
В края на XIX век Васил Кънчов пише, че селото има 160 - 170 къщи българи.[7] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои 1130 българи християни.[8] Според гръцката статистика, през 1913 година във Волак (Βόλακκας, Волакас) живеят 894 души.[9]
След Илинденското въстание в началото на 1904 година почти цялото село с изключение на няколко къщи минава под върховенството на Българската екзархия - във Волак и Кобалища остават общо около 25 патриаршистки къщи.[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Волак има 960 българи екзархисти и 320 българи патриаршисти гъркомани. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 67 ученици.[11]
Около 1906 година, според доклада на генералния инспектор на гръцките училища в Македония Димитриос Сарос, в селото има 970 жители, от които 625 българи екзархисти, 331 гърци и 14 турци. Според гръцкия подконсул в Кавала Николаос Маврудис турците в селото са 108. Според него църковната борба между екзархисти и патриаршисти от 1896 година е взела доста жертви. Властите дават църквата за последователно ползване на двете партии, а сградата на училището е разделена наполовина. Селото е посетено от митрополит Хрисостом Драмски, който се опитва да върне екзархистите към Патриаршията.[5]
В гръцкото училище във Волак след 1902 година преподават гъркоманите от Просечен Нако и Димитър Бояджиеви - организатор на гръцкия комитет в селото до 1905 г. След 1905 година преподават Димитриос Франдзис от Лесбос и жена му Евангелия Франдзи, отровена от българки.[12]
По време на учебната 1910/11 година според гръцки данни във Волак има 92 православни къщи със 113 семейства и 556 души. Смесено четирикласно училище с детска градина, в което учат 25 ученици и 30 ученички и преподават 1 учител и 1 учителка. В селото има и 70 екзархийски семейства с 353 души.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година единадесет души от Волак са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]
Български свещеници във Волак са последователно поп Георги между 1870 и 1904 година, когато е обезглавен от турци в къщата си, а син му остава инвалид след побой, поп Марин, който през 1913 година е разстрелян от гръцки войници, защото дарява пари за построяването на българската църква в селото, поп Иван Величков Янчев, който в 1913 година завършва училище за свещеници в Скопие, но през 1919 година се преселва в България, а през 1944 година е назначен за архиерейски наместник в Ивайловград. Последен български свещеник на селото е поп Димитър Божков, който до 1916 година служи във Волак на гръцки език, а след това до 1918 година на български и отново на български между 1941 и 1944 година.[14]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция.
Според Никола Янчев до Първата световна война населението говорело гръцки само в общината и полицейския участък. Едва след 1936 година при режима на Йоанис Метаксас властите започват усилена елинизаторска политика. На децата е забранено да говорят вкъщи на български, дори ако по-възрастните членове на семейството не знаят гръцки език. На празници е забранено да се пеят български песни. Сутрин преди училище се наказвали учениците, които говорят на български. В събота и неделя децата били принуждавани да посещават патриотични лекции.[2]
Към 1928 година във Волак има заселено 1 гръцко бежанско семейство на учител с 3 души – бежанци.[15][1] В 1940 година селото има 2267 души, от които 1614 мъже, което означава, че са сметнати и войниците от полка, разположен в селото.[1]
След 9 септември 1944 година, когато българската армия се оттегля в старите предели на България, Волак търпи редовни нападения от разбойническата андартска чета на Андон Чауш. На 20 февруари 1945 година селото е нападнато, убити са 7 души, 40 къщи са опожарени, а 350 души бягат в България.[16]
По време на Гражданската война в Гърция в периода 1946 – 1949 година във Волак се водят боеве между националистите и армията на ЕЛАС и са изгорени над 150 къщи.
В началото на XXI век Волак наоброява около 400 къщи. Старата българска църква „Свети Илия“ (1841) е затворена и е построена нова през 1983 година. В района на селото се намират над десет параклиса, сред които „Свети Архангел“, „Свети Константин и Елена“, „Свети Георги“ и други. Основният поминък за селото е скотовъдството и работата в мраморните кариери в района.[17]
Населението произвежда тютюн, жито, картофи, като се занимава и със скотовъдство.[1]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Бабица[18][19] | Μπάμπιστα | Певкон | Πευκών[20] | връх (1619 m) ЮИ над Волак[18][19] |
Драмски път[18][21] | Ντράμτσκιποτ | Калидромон | Καλλίδρομον[20] | пътят от Чеча през Волак за Драма[21] |
Карталка[18] | Καρστίλκα | Охирон | ’Οχυρόν[20] | връх (2035 m) ЮИ от Волак[18] |
Бряза[18] | Μπράζα | Каливия | Καλύβια[20] | връх (1462 m) ЮИ от Волак[18] |
Бартишева[22] | Μπορτσίτσεβα | Македономахос Армен | Μακεδονομάχος ῎Αρμεν[20] | местност СИ от Волак[22] |
Бари[18][23] | Μπάρες | Агиу Пневматос | ῾Αγίου Πνεύματος[20] | |
Боково пладнище[18] | Μπόκοβα Πλάνιστα | Оксиес | Οξυές[20] | място за лятно пладнуване на добитъка[21] И от Волак[18] |
Дърмен[18] | Νταρμέν | Милорема | Μυλόρρεμα[20] | местност И от Волак[18] |
Дамуз | Νταμούζ | Хирорема | Χοιρόρρεμα[20] | река |
Белен дере | Μπελὲν Ντερὲ | Врахорема | Βραχόρρεμα[20] | река Ю от Волак, ляв приток на Калина[18] |
Чирепец[18] | Τσίρεπετς | Милорема | Μυλόρρεμα[20] | река |
Кувадивач[18] | Κουβάντιβατς | Армен | Ἄρμεν[20] | връх (1570 m) СЗ от Волак[18] |
Равния[18] | Ράβνια | Хорикос Пападопулу | Χωρικὸς Παπαδοπούλου[20] | връх СЗ от Волак[18] |
Пагорска Варцина | Παγκόρσκα Βαρτσίνα | Кондра | Κόντρα[20] | |
Голяма падина[18][24] | Γκολιάμα Παντίνα | Ятру Самара | Ἰατροῦ Σαμαρᾶ[20] | равни ниви между хълмовете Ю от Волак[24][18] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 894[1] | 806[1] | 913[1] | 2267[1] | 1049[1] | 1408[1] | 1049[1] | 1043[1] | 1090[1] | 1190 | 1028 | 783 |
Личности
редактиране- Родени във Волак
- Андон Янакиев, български революционер, деец на ВМОРО
- Армен Купчу (1885 – 1905), деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония
- Георги Великов, македоно-одрински опълченец, живеещ в село Кацелово, Лазарет на МОО[25]
- Георги Карагеоргев Мавродов (Γεώργιος Καραγεώργου ή Μαυροδής), гръцки андартски деец, четник[26]
- Хаджи Георги Попиванов (1844 - 1905), български общественик, следвал в Атина, дългогодишен учител в село Просечен
- Георги Янакиев (1867/1871 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина[27]
- Димитър Иванов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Десета прилепска дружина[28]
- Димитър Маринов Мунев (1875 – след 1943), български революционер
- Димитър Николов (1864 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Тринадесета кукушка дружина[29]
- Константин Сингов (Κωνσταντίνος Σίγγος), гръцки андартски деец, четник[26]
- Консулата, четник на ВМОРО, загинал с Гоце Делчев в сражението при Баница на 4 май 1903 г.
- Кръстьо Джамбазов (1884 – ?), Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина[30]
- Кръстьо Стоянов (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[31]
- Марин Георгиев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[32]
- Петко Стоянов (1882/1883 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина[33]
- Стоян Костадинов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Първарота на Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „За храброст“[34]
- Стоян Николов Кичуков (1895 - ?), български комунист, емигрант в Петралик, Петричко, член на БКП от 1920 г., в 1925 - 1943 година живее в Асеновград, ятак през Втората световна война, в 1943 - 1944 г. лежи в Пловдивския затвор[35]
- Трифон Симидчиев (1906 – 1996), български духовник
- Христос Айдонис (p. 1963), гръцки политик
- Яне Георгиев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[36]
- Яне Костадинов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина[37]
- Починали във Волак
- Георги Япов (около 1865 – 1905), български революционер, деец на ВМОРО
Литература
редактиране- Антонова, Л. Някои поправки на данните за говора на с. Волак, Драмско. Според т. I на Български диалектен атлас. Български говори от Егейска Македония. – Бълг. ез., 1982, № 5, 436—439.
- Антонова, Л. Форми за минало несвършено време в говора на с. Волак, Драмско – Бълг.ез., 1985, № 5, 485—490.
- Антонова, Л. Форми за 1 лице сегашно време в говора на с. Волак, Драмско. – Бълг. ез., 1985, № 2, 110—114.
- Антонова – Василева, Л. Фонетичната система на говора на с. Волак, Драмско, в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр.197 – 229.
- Янчев, Никола. Село Волак – минало и настояще. Гоце Делчев, [2004].
- Митринов, Г. Фасадният надпис на камбанарията при църквата „Св. Пророк Илия“ в с. Волак, Драмско. – В: Сб. Съвременните измерения на едно научно прозрение. 150 години от рождението на Ватрослав Облак. С., 2015, с. 202-206. ISBN 978-954-362-160-6.
- Митринов, Г. В памет на краеведа Никола Яньов Янчев (1928-2912). – Македонски преглед, 2014, № 1: 160-162.
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 149. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в Антонова-Василева, Лучия. Говорът на с. Волак, Драмско (морфология на именната система). София, в: Проблеми на българския език в Македония, Македонски научен институт, 1993. с. 191.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 92.
- ↑ Антонова-Василева, Лучия. Говорът на село Волак, Драмско (Морфология на именната система), в: Проблеми на българския език в Македония, София, Македонски научен институт, 1993, с. 190.
- ↑ а б в г Καρσανίδης, Ευάγγελος Γ. Η παιδεία στην τουρκοκρατούμενη Μακεδονία: Τα σχολεία του Βώλακα Δράμας. // Yauna Takabara. Посетен на 23 ноември 2014.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 34.
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009 г. (на гръцки)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 204-205. (на френски)
- ↑ Παπάζογλου, Χρ. Η ΠΑΙΔΕΙΑ ΣΤΗ ΔΡΑΜΑ KAΙ ΤΗΝ ΠΕΡΙΟΧΗ ΤΗΣ από το 1800 και μετά // Yauna Takabara. Посетен на 23 ноември 2014.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
- ↑ Янчев, Никола. Бежанска носталгия, изд. Благоевград, 2008, стр. 30-32.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония-мит или реалност, София, 1996, стр. 277.
- ↑ Янчев, Никола. Бежанска носталгия, Благоевград, 2008, стр. 30-32
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 72.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 19. (на гръцки)
- ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 118.
- ↑ а б Dráma GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 74.
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 100.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 120.
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 24. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 815.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 281.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 501.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 206.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 674.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 160.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 677.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 367.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 210. Посетен на 2 септември 2015.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 173.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 368.