Щерю Влахов
Щерю Влахов, известен и с псевдонима Сербезов, е български революционер от влашки произход, деец на Вътрешната македонска революционна организация, физически убиец на Тодор Александров.[1]
| Щерю Влахов | |
| български революционер | |
| Роден |
1884 г.
|
|---|---|
| Починал | 15 септември 1924 г.
|
Биография
редактиране
Щерю Влахов е роден през 1884 година в Просеник, тогава в Османската империя. Участва като доброволец в Македоно-одринското опълчение през Балканските войни в четата на Георги Занков, в 1 рота на 11 сярска дружина и в Сборната партизанска рота на МОО[2] През Междусъюзническата война е в четата на Славчо Пирчев. Ранен е леко в сражение със сръбски войски край с. Лопатица, Прилепско и е лекуван от д-р Георги Чкатров.[3]
След 1919 година участва във възстановяването на ВМРО в Петричко. Става околийски войвода в Горноджумайско, но влиза в конфликт с председателя на околийското окръжно тяло Аргир Манасиев и Михаил Монев, близки до Тодор Александров. Щерю Влахов открито говори срещу убийствата на комунисти и войводата Стефан през 1923 година по нареждане на Михаил Монев, който обвинява Влахов в шпионаж в полза на комунистите. В края на август 1924 година Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изършват убийството на Тодор Александров в Пирин. Основната теза е, че двамата изпълняват поръчение на Алеко Василев и Георги Атанасов, а според други убийството е спонтанен израз на страховете на Щерю Влахов да бъде елиминиран без присъда.[4] Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изпращат писмо на Серския конгрес, в което заявяват „Убихме Тодор, понеже той искаше нас да убие, както уби нашите достойни другари Стефо, Сърцето и др. Готови сме да се явим пред един конгрес да отговаряме“. По-късно са намерени писма, които двамата са изпратили на Алеко Василев веднага след убийството на Тодор Александров.[5]
След убийството Щерю Влахов и Динчо Вретенаров се укриват в колиба в Припечене до началото на Горноджумайските събития. По това време четата на Щерю Влахов, начело със секретаря му Атанас Джолев се намира в Горна Джумая. Предвождана от Милан Постоларски, четата обгражда Припечене на 15 септември, а Щерю Влахов и Динчо Вретенаров се самоубиват, след което труповете им са изхвърлени в Струма.[6]
Бележки
редактиране- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 79.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 129.
- ↑ Николов, Борис. Спомени на войводата Славчо Пирчев, Известия на държавните архиви, кн. 50, 1985, с. 329-330.
- ↑ Гаджев, Иван. „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 396 – 397
- ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 168 - 174.
- ↑ Гаджев, Иван. „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 535 – 551