Щерьо Юнана
Щерьо Канаксов, известен като Щерьо Юна̀на и Щерю Влаха, е български революционер от арумънски произход, гевгелийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Щерьо Юнана | |
| български революционер | |
.JPG) | |
| Роден |
1879 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Биография
редактиране
Роден е в арумънското село в Паяк планина Ливада, тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО и става четник, а по-късно десетар при Апостол войвода (към 1902 година[1]), който действа в Ениджевардарско. През 1906 година е изпратен от Апостол Петков за войвода във влашкото село Ливада, което след Илинденско-Преображенското въстание се разпокъсва между румънската и гръцката пропаганда в Македония, а войводите Нешо Ливадски и Тано Джамбаза се оказват негодни за революционна дейност. Щерьо Юнана ръководи 10 членна чета само от власи, но постепенно и той изпада в сепаратизъм, заради което Апостол Петков го обезоръжава и праща в Свободна България.[2]
| Чета на Щерьо Юнана, 4 октомври 1907 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Щерю Канаксов | Ливада | Гевгелийска | 30 години |
| 2. | Никола Минималчев | Велес | 21 години, убит при село Опила | |
| 3. | Ангел Димитров | Кюстендил | 19 години | |
| 4. | Миле Динев | Енидже Вардар | 18 години, убит при село Опила | |
| 5. | Лазар Стоянов | Храсна | Мелнишка | 21 години |
| 6. | Силян Николов | Сливен | 19 години | |
| 7. | Иван Георгиев | Кариоца | Ениджевардарска | 20 години |
| 8. | Рачо Гаврилов | Габрово | 26 години | |
| 9. | Митре Николов | Ливада | Гевгелийска | 30 години, ранен на 9 ноември 1907 г. |
| 10. | Георги Костов | Ливада | Гевгелийска | 20 години, убит на 3 ноември 1907 г. при Опила |
| 11. | Иван Георгиев Политика | Петгаз | Ениджевардарска | 35 години |
| 12. | Тодор Димитров | Дерекьой | Малкотърновска | 21 години |
| 13. | Харалампи Атанасов | Кюстендил | 19 години, завръща се от границата[3] | |
През 1907 година е преместен от Задгранично представителство на ВМОРО за районен войвода в Кривопаланечко с чета от 13 души.[4] Тогава негов четник е Христо Димитров - Бегчето.[5] През ноември 1907 година с цялата си чета е обграден в село Опила и всички загиват в подпалената от турците къща.[6][7]
Бележки
редактиране- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.204
- ↑ Шалдевъ, Христо. Ичко Димитровъ - Гюпчевъ // Илюстрация Илиндень 8 (28). Илинденска организация, октомврий 1930. с. 5.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 15.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 193.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 542.