Щърбово (на македонска литературна норма: Штрбово) е село в Община Ресен, Северна Македония.

Щърбово
Штрбово
— село —
Викиекспедиција Преспа 190.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
40.9261° с. ш. 21.1025° и. д.
Щърбово
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Ресен
Географска област Долна Преспа
Надм. височина 982 m
Население 184 души (2002)
Пощенски код 7318, 7317
МПС код ВТ
Щърбово в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Долна Преспа, недалеч от Песпанското езеро, в подножието на планината Баба. Селото се дели на две махали – Горно и Долно село.

ИсторияРедактиране

В XV век в Щърбова са отбелязани поименно 124 глави на домакинства.[1] Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Ищербова, хас на падишаха, със 74 ханета гяури, 50 ергени гяури и 2 вдовици гяурки.[2]

Селото първоначално е в местността Шешури, след което се мести в местността Реките и накрая в местността Кукища. В ΧΙΧ век Щърбово е българско в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Щърбово има 114 жители българи християни.[3] Църквата „Свети Атанасий“ е от края на XIX – началото на XX век.[4]

В началото на ΧΧ век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Щърбово има 152 българи екзархисти.[5]

По време на Илинденското въстание на 15 август 1903 година селото е нападнато и ограбено от турски аскер и башибозук. Убити са Дойчин Котев, Дойчиница Котева, Ристо Милев, Фоти Толчев и Наум Стоянов.[6]

През декември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев и Търпо Поповски, пристигат в Преспа, за да раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население. Темчев пише:

Щърбово брои само 30 кѫщи, каменна направа. На 16 августь, прѣзъ врѣме на възстанието, то било ограбено и убити били 5 души селяни, между които една жена. Споредъ казването на селянитѣ, то не било изгорено, защото цѣлото е чифликъ на Сейфулахъ бей отъ Заваляни. Дѣдо владика слѣзе въ кулата на бея, кѫдѣто кехаята, българинъ, не знаеше какъ и съ какво повече да ни услужи. Въ една стая на кулата се прибрахме азъ и другитѣ служащи при владиката. Вечерьта кехаята ни гости съ черна топла погача и фасуль. При насъ вечераха и нѣколко души селяни. Отъ тѣхъ азъ научихъ, че прѣзъ врѣмето на възстанието надъ селото имъ станало голѣмо сражение между четитѣ и войската. Тукъ е падналъ убитъ районния войвода Никола Кокаревъ.[7]

В 1929 година югозападно от старото село, на една височинка е построена църквата „Свети Димитър“ – малък еднокорабен храм с полукръгла апсида.[8]

Днес Горно Щърбово е изоставено, а в Долно село има 62 къщи.[9] Според преброяването от 2002 година селото има 184 жители.[10]

Националност Всичко
македонци 184
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

ЛичностиРедактиране

Родени в Щърбово

БележкиРедактиране

  1. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  2. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 117. (на турски)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  4. Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 26. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  6. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание. // Илюстрация Илиндень 2 (142). Илинденска организация, Февруарий 1943. с. 15.
  7. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 93.
  8. Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 27. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
  9. Филиповски, Јонче. „Штрбово, Гордост наша“. 1998.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-12-23