229 г. пр.н.е.
година
(пренасочване от 229 пр.н.е.)
<< | 3 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
229 (двеста двадесет и девет) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития
редактиранеВ Римската република
редактиране- Консули са Луций Постумий Албин (за II път) и Гней Фулвий Центумал.
- Започва Първата илирийска война. След оплакване на търговци, римска военноморска експедиция е изпратена срещу илирийското крайбрежие и близките до него острови, за да прогони пиратите. Създадена е постоянна военноморска база на остров Корфу. Римски гарнизони са поставени в различни селища по илирийското крайбрежие включително в Аполония.[1]
В Гърция
редактиране- Тесалия се вдига на бунт срещу македонците и в нея нахлуват етолийците.[2]
- Царят на Македония Деметрий II умира, а неговият племенник Антигон става регент на неговия малолетен син Филип, който по това време е на десет годишна възраст.[2]
- Антигон възстановява македонския контрол над местностите Тесалиотида, Хистиотида и Перебия, но етолийците запазват Фтиотида.[2]
- Арат Сикионски е избран девети път за стратег на Ахейския съюз.[2]
- Беотия и Фокида стават съюзници на Ахейския съюз.[2]
- Аргос, Ермиони (Hermione), Флиунт и Егина се присъединяват към Ахейския съюз.[2]
- Спарта отнема Тегея, Мантинея и Орхомен ит етолийците. Спартанският цар завладява крепостта със спорна собственост Атенеум, която се издига на границата с Аркадия.[3]
- Арат Сикионски отвръща на удара с неуспешни атаки на Тегея и Орхомен.[3]
- Ахейският съюз обявява война на Спарта. Започва Клеоменовата война.[2][notes 1]
- Атина обявява своята независимост. С помощта на Арат Сиконски започват преговори с Диоген, който командва македонските гарнизони в Пирея, Мунихия, Саламин и Сунион и е постигнато споразумение тези селища и крепости да бъдат предадени на атиняните срещу плащане от 120 таланта.[4]
В Испания
редактиране- Хамилкар Барка е убит докато се сражава с оретаните. Неговите войници избират за свой нов командващ Хасдрубал Красивия, който е зет на Хамилкар и втори по ранг командир преди смъртта му. Назначението му за командващ картагенските сили в Иберия е потвърдено и от властите в Картаген.[1]
Родени
редактиране- Луций Емилий Павел Македоник, римски политик и държавник (умрял 160 г. пр.н.е.)
Починали
редактиране- Хамилкар Барка, картагенски пълководец и държавник, баща на Ханибал (роден 277 г. пр.н.е.)
- Деметрий II Македонски, владетел на Древна Македония (роден 276 г. пр.н.е.)
Бележки:
- ↑ Войната е обявена или през тази година или в началото на следващата.
Източници
редактиране- ↑ а б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 92
- ↑ а б в г д е ж „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 507
- ↑ а б „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 456
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 455