325 г. пр.н.е.

<<		4 век пр.н.е.						>>

00	99	98	97	96	95	94	93	92	91
90	89	88	87	86	85	84	83	82	81
80	79	78	77	76	75	74	73	72	71
70	69	68	67	66	65	64	63	62	61
60	59	58	57	56	55	54	53	52	51
50	49	48	47	46	45	44	43	42	41
40	39	38	37	36	35	34	33	32	31
30	29	28	27	26	25	24	23	22	21
20	19	18	17	16	15	14	13	12	11
10	09	08	07	06	05	04	03	02	01

325 (триста двадесет и пета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

СъбитияРедактиране

Походът на Александър и войската му през пустинята в Гедрозия (гравюра от 1898 – 1899 г.).

В Македонската империяРедактиране

Александър Велики решава да приключи с кампанията си на изток и назначава Питон за сатрап на голяма част от покорените земи покрай Инд.^[1]
През юли Неарх достига с флота Патала, която е център на приготовленията на Александър Велики за завръщането му на запад. Градът, който се намира на делтата на река Инд е превърнат в мощна крепост с добро пристанище. Царят разделя войската си на няколко отделни части и я изпраща на запад по различни пътища. Александър с част от силите си избира път по крайбрежието, който трябва да бъде предварително разузнат от флота.^[1]
Александрър поема с по-голямата част от войската си на запад през Гедрозия като по пътя подчинява някои племена и им назначава сатрапи.^[2]
Около настъпването на зимата и след тежък поход Алексансдър и армията достигат столицата на Кармания, където царят организира атлетически и музикален фестивал и разбира, че Неарх и флота са акостирали в Хармозея, който е главния пристанищен град на провинцията.^[3] След това те продължават придвижването си на запад.

В СицилияРедактиране

Агатокъл е заточен.^[4]^{[notes 1]}

В Римската републикаРедактиране

Консули са Луций Фурий Камил (за II път) и Децим Юний Брут Сцева.
Римляните водени от консула Брут нападат вестините като наказание за съюза им със самнитите.^[5]
Фурий ръководи кампанията в Самниум, но се разболява и е заменен от избрания за Диктатор Луций Папирий Курсор, който постига победа и принуждава самнитите да търсят и получат временно примирие.^[5]

ПочиналиРедактиране

Аминта, македонски войник и сатрап на Александър Велики

Бележки:

↑ Годината е приблизителна.

ИзточнициРедактиране

↑ ^а ^б „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 834
↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 835
↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 838
↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 901
↑ ^а ^б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 69

[5] Годината е приблизителна.

[CambridgeHellenistic-1] а ^б „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 834

[CambridgeHellenistic1-2] „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 835

[CambridgeHellenistic2-3] „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 838

[CambridgeHellenistic4-4] „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 901

[Venning-6] а ^б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 69

[1]

[2]

[3]

[4]

[notes 1]

[5]