341 г. пр.н.е.

<<		4 век пр.н.е.						>>

00	99	98	97	96	95	94	93	92	91
90	89	88	87	86	85	84	83	82	81
80	79	78	77	76	75	74	73	72	71
70	69	68	67	66	65	64	63	62	61
60	59	58	57	56	55	54	53	52	51
50	49	48	47	46	45	44	43	42	41
40	39	38	37	36	35	34	33	32	31
30	29	28	27	26	25	24	23	22	21
20	19	18	17	16	15	14	13	12	11
10	09	08	07	06	05	04	03	02	01

341 (триста четиридесет и първа) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Събития

Статуя на Демостен.

В Гърция и Тракия

Ескалира териториялния спор между промакедонския град Кардия и атински заселници. Филип II Македонски се застъпва за града и се обръща към Атина с желание спорният въпрос да бъде решен чрез арбитраж, но атиняните не приемат тази молба. Вместо това те дават най-малко мълчаливото си съгласие на своя военачалник Диопейт да действа със силите си край Тракийския Херсонес.^[1]
Филип изпраща малък отряд от наемници в Кардия, за да пазят мира. През това време Диопейт напада с войската си близката част на Тракия, унищожава реколтата и отвежда в робство населението на две селища. Пратеник, който пристига при военачалника да моли за освобождението на хората е пленен и измъчван.^[1]
Атина и Демостен инициират създаването на голяма антимакедонска коалиция с участие на градовете от Южна Гърция, но на първо място с Халкида. Филип започва военни операции по съвременното българско черноморско крайбрежие, за да прекъсне доставянето на богатата зърнена реколта от поречието на реките Марица и Дунав към Гърция посредством големите търговски флоти, които отплават от Черно море. Демостен използва заплахата надвиснала над потока от зърно и търговския маршрут, за да привлече Византион за атинската кауза.^[2]
Демостен произнася третата и четвъртата си „Филипика“.^[3]
През тази година Филип подчинява одрисите и царете им Терес II и Керсеблепт.^[3]

В Сицилия

Сиракузците, командвани от Тимолеон, побеждават картагенската войска в битка при река Кримисос.^[4]

В Римската република

Консули са Гай Плавций Венон (за II път) и Луций Емилий Мамерцин Привернат.
Kонсулът Плавций побеждава латинския бунт ръководен от Привернум и Анциум.^[5]
Мирният договор между римляните и самнитите е подновен.^[4] Като последствие от това действие, сидицините и кампаните веднага се съюзяват с разбунтувалите се латини и волски.^[4]

Източници

↑ ^а ^б „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 773
↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 774
↑ ^а ^б „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 896
↑ ^а ^б ^в „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 660
↑ Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 67

[CambridgeHellenistic-1] а ^б „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 773

[CambridgeHellenistic1-2] „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 774

[CambridgeHellenistic2-3] а ^б „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 896

[CambridgeHellenisticRome-4] а ^б ^в „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 660

[Venning-5] Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 67

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]