307 г. пр.н.е.
година
<< | 4 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
307 (триста и седма) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития
редактиранеВ Гърция
редактиране- Деметрий I Полиоркет е изпратен от баща си Антигон I Монофталм да превземе град Атина, където е посрещнат като божествен освободител. Деметрий Фалерски, който управлява града от десет години, е прогонен в изгнание. Олигархичното управление на Атина, поддържано от Касандър, е заменено с демократично такова под патронажа на Антигонидите.[1]
- Касандър предприема успешно настъпление срещу позициите на Птолемей I в Гърция и бързо ограничава гарнизоните му до единствено Коринт и Сикион.[2]
В Сицилия и Африка
редактиране- Тиранът на Сиракуза Агатокъл има значителни успехи в картагенската част от остров Сицилия и успява да вдигне блокадата на Сиракуза с помощта на етруски съюзници. Това му позволява да се завърне в Африка с подкрепления, но въпреки това силите му не надхвърлят 13 500 войници и 10 000 либийци, на които трудно може да се разчита. Тъй като картагенците предпочитат да не влизат в открито сражение, а да изчакат пълното изтощение на врага си зад своите укрепления, Агатокъл е принуден да предприеме атака срещу стените на техния лагер. Нападението му завършва с пълен неуспех и загуба на около 3000 души, което съчетано с преминаването на либийците на картагенска страна слага край на кампанията му в Африка. Агатокъл напуска картагенската територия тайно с малка група сподвижници като изоставя остатъците от армията си по безскрупулен начин. Разгневените войници убиват двамата негови синове, които тиранът също не взима със себе си.[3]
- Картагенците и изоставените войници сключват споразумение, с което последните се съгласяват да се евакуират от позициите си срещу плащане на 300 таланта и да изберат или да преминат на служба на Картаген, или да бъдат заселени в град Солус в Сицилия.[3]
В Римската република
редактиране- Консули са Апий Клавдий Цек и Луций Волумний Флама Виолент.
- Самнитите превземат Сора и Каиация, но са победени от проконсула Квинт Фабий Максим Рулиан при град Алифе.[4][5]
- Римляните провеждат военна кампания срещу салентините.[5]
- Започва строителството на Виа Валерия.[5]
Източници
редактиране- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 55
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 58
- ↑ а б „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 399 – 400
- ↑ Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 73
- ↑ а б в „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 663