339 г. пр.н.е.

<<		4 век пр.н.е.						>>

00	99	98	97	96	95	94	93	92	91
90	89	88	87	86	85	84	83	82	81
80	79	78	77	76	75	74	73	72	71
70	69	68	67	66	65	64	63	62	61
60	59	58	57	56	55	54	53	52	51
50	49	48	47	46	45	44	43	42	41
40	39	38	37	36	35	34	33	32	31
30	29	28	27	26	25	24	23	22	21
20	19	18	17	16	15	14	13	12	11
10	09	08	07	06	05	04	03	02	01

339 (триста тридесет и девета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Събития

В Гърция и Тракия

Филип II Македонски изоставя обсадата на Византион и решава да се оттегли като отдръпва флота си от Черно море. Впоследствие вероятно царят предоговаря съюз с Перинт и Византион.^[1]
Филип се насочва към река Дунав, за да се сражава със скитите в Добруджа. Повод за конфликта става отказ на местния скитски цар Атей да позволи на македонския владетел да издигне статуя на Херакъл, който Филип счита за свой прародител, в самата делта на реката. Македонците побеждават скитите в битка, след което решават да се насочат към дома натоварени с плячка и пленници.^[2]
Преди още да са напуснали Дунавската равнина македонците са нападнати от трибалите, които успяват да откраднат плячката им и да ранят сериозно Филип, поради което той губи съзнание и войниците му първоначално го смятат за убит. Македонците са принудени да се оттеглят и да откарат царя си у дома, където да се лекува от раните си.^[2]
Докато Филип е в Тракия съперничествата в рамките на Делфийксата амфиктиония са възпламенени отново чрез спор между Амфиса и Атина. Напрежението ескалира до открит конфликт срещу Амфиса и след завръщането си в Македония Филип е назначен за върховен водач във войната. Това дава повод на царя да се отправи на поход в централна Гърция и Пелопонес като едновременно с това прави необходимото, за да не влиза в конфликт с обединените сили на Тива и Атина.^[3]

В Сицилия

Сключен е мирен договор между Тимолеон и Картаген, според който река Халикус остава граница на пуническа Сицилия.^[4]

В Римската република

Консули са Тиберий Емилий Мамерцин и Квинт Публилий Филон.
Римляните, предвождани от консула Филон, побеждават латините в Битката при Трифанум.^[5]

Източници

↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 777
↑ ^а ^б „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 778
↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 779 – 781
↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 660
↑ Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 67

[CambridgeHellenistic-1] „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 777

[CambridgeHellenistic1-2] а ^б „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 778

[CambridgeHellenistic2-3] „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 779 – 781

[CambridgeHellenisticRome-4] „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 660

[Venning-5] Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 67

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]