315 г. пр.н.е.

<<		4 век пр.н.е.						>>

00	99	98	97	96	95	94	93	92	91
90	89	88	87	86	85	84	83	82	81
80	79	78	77	76	75	74	73	72	71
70	69	68	67	66	65	64	63	62	61
60	59	58	57	56	55	54	53	52	51
50	49	48	47	46	45	44	43	42	41
40	39	38	37	36	35	34	33	32	31
30	29	28	27	26	25	24	23	22	21
20	19	18	17	16	15	14	13	12	11
10	09	08	07	06	05	04	03	02	01

315 (триста и петнадесета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Събития

В Гърция и елинистичния Изток

Антигон атакува изненадващо Вавилон и прогонва от него Селевк, който търси и намира убежище при Птолемей.^[1]
Лизимах, Касандър и Птолемей поставят ултиматум пред Антигон, след като той навлиза с войска в Сирия, с който те изискват от него да върне Вавилония на Селевк, да предаде цяла Сирия на Птолемей, да предаде частта от Фригия с излаз към Хелеспонта на Лизимах и да предаде Кападокия и Ликия на Касандър.^[1]
При град Тир Антигон прокламира, че събрание на неговите войници е осъдило Касандър за редица прегрешения като най-важното от което е убийството на Олимпия и задържането на Александър IV Македонски и майка му Роксана, след което го е обявило за регент на малолетния цар и че ако Касандър не се подчини ще бъде третиран като враг. В същата тази прокламация Антигон обявява бъдещето на гръцките градове като свободни, автономни и без гарнизони.^[2]
По примера на Антигон и Птолемей прави подобна прокламация към гръцките градове.^[2]
Антигон дава решителната си подкрепа за формирането на Несиотския съюз (кондеферация на Цикладските острови) и изпраща агенти, пари и войници в Гърция, за да вдигнат въстание срещу Касандър.^[3]
Антигон сключва съюз със своя бивш противник генерал Полиперхон, когото назначава за стратег на Пелопонес.^[2]

В Сицилия

Агатокъл атакува Месина.^[4]

В Римската република

Консули са Луций Папирий Курсор (за IV път) и Квинт Публилий Филон (за IV път).
Римляните завладяват Сатикула, но претърпяват поражение от самнитите при Лаутуле, след което победителите извършват набези в южен Лациум.^[4]
Град Сора дезеритра и преминава на страната на самнитите.^[4]

Родени

Аркесилай, гръцки философ, основател на втората или средната академия или фазата на академичния скептицизъм (умрял 240 г. пр.н.е.)

Починали

Квинт Авлий Церетан, римски политик

Източници

↑ ^а ^б „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 46
↑ ^а ^б ^в „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 47
↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 48
↑ ^а ^б ^в „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 662

[CambridgeHellenistic-1] а ^б „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 46

[CambridgeHellenistic1-2] а ^б ^в „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 47

[CambridgeHellenistic2-3] „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 48

[CambridgeHellenisticRome-4] а ^б ^в „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 662

[1]

[2]

[3]

[4]