<< 4 век пр.н.е. >>
Sundial cr.jpg
00 99 98 97 96 95 94 93 92 91
90 89 88 87 86 85 84 83 82 81
80 79 78 77 76 75 74 73 72 71
70 69 68 67 66 65 64 63 62 61
60 59 58 57 56 55 54 53 52 51
50 49 48 47 46 45 44 43 42 41
40 39 38 37 36 35 34 33 32 31
30 29 28 27 26 25 24 23 22 21
20 19 18 17 16 15 14 13 12 11
10 09 08 07 06 05 04 03 02 01

330 (триста и тридесета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Съдържание

СъбитияРедактиране

 
Останки от Персеполис.

В Македонската империяРедактиране

  • Александър Велики побеждава по-малочислените сили на Ариобарзан, което му позволява да завладее персийската столица Персеполис, която е плячкосана, а царския дворeц на Дарий I и Ксеркс I e опожарен.[1]
  • Дарий III е убит по нареждане на Бес, който се самопровъзгласява за нов цар под името Артаксеркс V в Бактрия.[2]
  • Александър нахлува в Хиркания, за да се справи с остатъците от армията на Дарий, но не среща съпротива, а местните сатрапи се предават на милостта му. По пътя си царя се помиря и с гръцките наемници в персийксата армия, които са присъединени към македонската войска. След това Александър се насочва към Арея, където приема капитулацията на сатрапа Сатибарзан и го оставя като управител на провинцията.[2]
  • Александър решава да нахлуе в Бактрия от запад, но когато царя напуска Арея Сатибарзан въстава и нарежда малкия македонски гарнизон да бъде избит. Това принуждава Александър да се върне и назад, за да смаже бунтовниците. Това той постига бързо, но Сатибарзан успява да избяга при Бес. Александър поставя друг персиец, с име Аршак, за сатрап на провинцията и се насочва на юг, където завладява Дрангиана с нейната столица Фрада[3]
  • Във Фрада е разкрита конспирация срещу Александър, в която е въвлечен и Филота, който е обвинен в бездействие след като е узнал за подготвяното убийство на царя. На Филота е устроен съд като присъдата е издадена от присъстващите войници пред Александър. След края на процеса военачалника е измъчван в опит той да уличи и баща си в съучастничество, след което екзекутиран. Измъкнатата при тези обстоятелства информация, макар и далеч от достатъчна за истинско обвинение, е използвана срещу Парменион и той е убит в Екбатана след получаване на тайни инструкции от Александър.[4]

В ГърцияРедактиране

  • Атина отказва да се присъедини към каузата на Спарта.[5]
  • След като постига споразумение с тракийските бунтовници, Антипатър се придвижва на юг с 40 000 войници. При Мегалополис той разбива след ожесточен бой по-малката армия на спартанския цар Агис III, който е ранен и умира. Това слага край на кампанията срещу разбунтувалите се гърци. Тяхната съдба е оставена да бъде решена от синедриона на Коринстския съюз, който налага наказание парично обезщетени на Елида и ахейците. Спарта, която не е член на съюза, е принудена да изпрати делегация, която да пледира пред Александър като междувременно дава петдесет спартанци за заложници.[5]

В Римската републикаРедактиране

РодениРедактиране

ПочиналиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 817
  2. а б „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 818
  3. „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 819
  4. „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 820
  5. а б „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 854
  6. „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 661