324 г. пр.н.е.
година
<< | 4 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
324 (триста двадесет и четвърта) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития
редактиранеВ Македонската империя
редактиране- Александър Велики е в Кармания и нарежда на сатрапите да разпуснат наемниците.[1]
- През март Александър се завръща с армията си в Суза, където се среща с Неарх и командвания от него морски флот, който генералът е успял да докара в близост до града благодарение на системата реки, които текат там.[2] Организирани са пищни тържества и петдневна церемония, по време на която Александър и деветдесет и един други членове на двора му взимат за свои съпруги жени от персийската аристокрация. Самият цар се жени за две принцеси – за най-старата дъщеря на Дарий III и най-младата на Артаксеркс III. Всички бракове са сключени съобразно персийския ритуал, за да се демонстрира как завоевателите са се превърнали в управляващата класа на Персийската империя, а едновременно с това Хефестион е назначен за хиларх (велик везир).[2] Освен това 30 000 млади персийци обучени в македонския начин на водене на бой и наречени епигони се събират в Суза, за да бъдат инспектирани от Александър.
- Тези действия на Александър и страха от евентуална замяна от епигоните, подтиква голяма част от македонската войска към прояви на открито недоволство, което достига връх към средата на лятото, когато царят и войската достигат Опис. Тогава Александър обявява всеки вече негоден македонски войник за свободен да се пребере в родината и да бъде заменен с друг млад войник от дома. В резултат на това всички войници независимо от състоянието им се обединяват в настояването си да се завърнат по домовете си. Недоволството е толкова голямо, че Александър е принуден да екзекутира някои от водачите на недоволните и да подложи останалите на гневни тиради и заплахи, че ако дезертират ще бъдат заменени от завладените народи.[3]
- Македонските войници отстъпват и молят Александър за прошка, след което се провежда пищен прием в чест на помирението. Царят провежда демобилизация като 10 000 ветерани са поставени на подчинение на Кратер, за да се отправят към дома. При тяхното пристигането в Македония новият им командир е натоварен да замени Антипатър като регент в европейските владения, а последния да поведе армия от свежи новобранци към Азия.[3]
- През есента Александър и армията се местят в Екбатана. Тук отново се състоят продължителни тържества, по време на които умира Хефестион. Царят понася тежко смъртта му и се отдава на дълъг период на траур и екстравагантни планове за погребението.[4]
- През зимата Александър води експедиция срещу каситите в Загрос и подчинява поне част от тях.[4]
В Гърция
редактиране- В Олимпия, пред 20 000 души, е прокламиран декрет от името на Александър, който нарежда гръцките градове да възстановят правата и позволят на изпратените от тях в изгнание или прогонените да се завърнат.[5]
- Атина основава колония на Адриатическото крайбрежие.[6]
В Римската република
редактиранеРодени
редактиране- Антиох I Сотер, втори владетел от династията на Селевкидите (умрял 261 г. пр.н.е.)
Починали
редактиране- Хефестион, македонски благородник, най-близък приятел, генерал, телохранител, организатор и вероятно любимият на Александър Велики (роден 360 г. пр.н.е.)
Източници
редактиране- ↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 534
- ↑ а б „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 840
- ↑ а б „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 841
- ↑ а б „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 842
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 534
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 900