<< 4 век пр.н.е. >>
00 99 98 97 96 95 94 93 92 91
90 89 88 87 86 85 84 83 82 81
80 79 78 77 76 75 74 73 72 71
70 69 68 67 66 65 64 63 62 61
60 59 58 57 56 55 54 53 52 51
50 49 48 47 46 45 44 43 42 41
40 39 38 37 36 35 34 33 32 31
30 29 28 27 26 25 24 23 22 21
20 19 18 17 16 15 14 13 12 11
10 09 08 07 06 05 04 03 02 01

324 (триста двадесет и четвърта) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

 
Походите на Александър Велики.

В Македонската империя

редактиране
  • Александър Велики е в Кармания и нарежда на сатрапите да разпуснат наемниците.[1]
  • През март Александър се завръща с армията си в Суза, където се среща с Неарх и командвания от него морски флот, който генералът е успял да докара в близост до града благодарение на системата реки, които текат там.[2] Организирани са пищни тържества и петдневна церемония, по време на която Александър и деветдесет и един други членове на двора му взимат за свои съпруги жени от персийската аристокрация. Самият цар се жени за две принцеси – за най-старата дъщеря на Дарий III и най-младата на Артаксеркс III. Всички бракове са сключени съобразно персийския ритуал, за да се демонстрира как завоевателите са се превърнали в управляващата класа на Персийската империя, а едновременно с това Хефестион е назначен за хиларх (велик везир).[2] Освен това 30 000 млади персийци обучени в македонския начин на водене на бой и наречени епигони се събират в Суза, за да бъдат инспектирани от Александър.
  • Тези действия на Александър и страха от евентуална замяна от епигоните, подтиква голяма част от македонската войска към прояви на открито недоволство, което достига връх към средата на лятото, когато царят и войската достигат Опис. Тогава Александър обявява всеки вече негоден македонски войник за свободен да се пребере в родината и да бъде заменен с друг млад войник от дома. В резултат на това всички войници независимо от състоянието им се обединяват в настояването си да се завърнат по домовете си. Недоволството е толкова голямо, че Александър е принуден да екзекутира някои от водачите на недоволните и да подложи останалите на гневни тиради и заплахи, че ако дезертират ще бъдат заменени от завладените народи.[3]
  • Македонските войници отстъпват и молят Александър за прошка, след което се провежда пищен прием в чест на помирението. Царят провежда демобилизация като 10 000 ветерани са поставени на подчинение на Кратер, за да се отправят към дома. При тяхното пристигането в Македония новият им командир е натоварен да замени Антипатър като регент в европейските владения, а последния да поведе армия от свежи новобранци към Азия.[3]
  • През есента Александър и армията се местят в Екбатана. Тук отново се състоят продължителни тържества, по време на които умира Хефестион. Царят понася тежко смъртта му и се отдава на дълъг период на траур и екстравагантни планове за погребението.[4]
  • През зимата Александър води експедиция срещу каситите в Загрос и подчинява поне част от тях.[4]
  • В Олимпия, пред 20 000 души, е прокламиран декрет от името на Александър, който нарежда гръцките градове да възстановят правата и позволят на изпратените от тях в изгнание или прогонените да се завърнат.[5]
  • Атина основава колония на Адриатическото крайбрежие.[6]

В Римската република

редактиране

Починали

редактиране

Източници

редактиране
  1. „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 534
  2. а б „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 840
  3. а б „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 841
  4. а б „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 842
  5. „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 534
  6. „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 900