39 г. пр.н.е.
година
(пренасочване от 39 пр.н.е.)
<< | 1 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 9 | 8 | 7 | 6 | 5 | 4 | 3 | 2 | 1 |
39 (тридесет и девета) година преди новата ера (пр.н.е.) е обикновена година, започваща в петък, събота или неделя, или високосна година, започваща в събота по юлианския календар.
Събития
редактиранеВ Римската република
редактиране- Консули на Римската република са Луций Марций Цензорин и Гай Калвизий Сабин. Суфектконсули стават Гай Кокцей Балб и Публий Алфен Вар.
- Марк Агрипа е назначен за квиндецимвир.[1]
- През лятото:
- Договор от Мизен. Сключеният между Секст Помпей и членовете на триумвирата пакт гарантира на първия власт над Сицилия, Корсика, Сардиния и бъдеща такава над Ахея, правото на консулство в отсъствие през 37 г. пр.н.е. и жречески сан, в замяна на което той се задължава да вдигне морската си блокада на Италия и оттегли войниците си, да подсигури доставки на зърно. На всички заточени и прогонени, с изключение на убийците на Юлий Цезар, поради връзките си със Секст е позволено да се завърнат по домовете си, но на тези които са били проскрибирани се връща една четвърт от конфискуваното им имущество.[2]
- Марк Антоний и Октавия Младата отпътуват за Изтока и се установяват в Атина.[3]
- Публий Вентидий Бас разбива Квинт Лабиен и партите в Тавърските планини. Лабиен е заловен и убит в Киликия[3]
Родени
редактиране- Антония Старата, първата дъщеря на Марк Антоний и Октавия (умряла преди 25 г.)
- 30 октомври[1] – Юлия Старата, единственото дете на Гай Юлий Цезар Октавиан (умряла 14 г.)
Починали
редактиране- Квинт Лабиен, римски военачалник
Източници
редактиране- ↑ а б Lindsay Powell. „Marcus Agrippa: Right-hand Man of Caesar Augustus“. Pen and Sword, 2015. стр. 24
- ↑ Lindsay Powell. „Marcus Agrippa: Right-hand Man of Caesar Augustus“. Pen and Sword, 2015. стр. 44 – 45
- ↑ а б „The Cambridge Ancient History. Vol. X The Augustan Empire“, Cambridge University Press, 1996. стр. 21