Отваря главното меню
9K338 „Игла-С“.

9К38 Игла (Натовското наименование – Sa-18 Grouse) е съветски и руски преносим зенитно-ракетен комплекс, разработен в Съветският съюз. Предназначен е за поразяване на нисколетящи въздушни цели при насрещни и догонващи траектории в условията на лъжливи термални сигнали. Комплексът е приет на въоръжение през 1983 година.

„Игла“ е на въоръжение в армията на Русия, страните от ОНД, а също така от 1994 година се изнася в над 30 държави, включително България, Босна и Херцеговина, Виетнам, Сърбия, Словения, Хърватия, Черна Гора, Полша, Германия, Финландия, Индия, Ирак, Малайзия, Сингапур, Сирия, Южна Корея, Бразилия и Мексико.

Разработката на комплекса започва през 1971 година в КБ Коломна. Главните цели се състояли в това да се създаде ракета с по-добра устойчивост към контрамерки и по-висока боева ефективност отколкото комплексите от предходно поколение тип Стрела. Поради технически затруднения при разработването става ясно, че ще е необходимо повече време от очакваното и през 1978 година програмата се разделя на две части: разработката на пълната версия на Игла ще продължи, а ще се разработи опростена версия (Игла-1), с ИЧ глава основана на по-ранната Стрела-3, за да влезне на въоръжение преди завършването на пълноценната Игла.

Последният вариант, 9К338 Игла-С (по класификацията на НАТО:SA-24 Grinch) е приет на въоръжение от руската армия през 2002 г.[1]

ИзточнициРедактиране