Отваря главното меню
Буква A a
Latin alphabet Aa.svg
Латиница
   Aa Bb Cc Dd  
Ee Ff Gg Hh Ii Jj
Kk Ll Mm Nn Oo Pp
Qq Rr Ss Tt Uu Vv
  Ww Xx Yy Zz  

A е първата буква от латинската азбука. Използва се практически във всички азбуки на латинска основа.[1] Буквата идва от гръцката буква алфа (Α, α), финикийската алеф, и етруската А.[2][3][4] Обозначава най-вече гласният звук [æ], но понякога и други варианти на този звук, например [ɑː] или [ɑːr]. Ползва се в състава на диграфи (например в латинския език – ae, а по-късно в транскрипцията – æ) или се снабдява с диакритични знаци.

ИсторияРедактиране

За буквата А се предполага, че произлиза от египетските йероглифи и протосемитското писмо. Към 1600 пр. Хр. във финикийската азбука се появява буква наречена буква А. Нейното име е родствено от древните гърци.

 
Египетски йероглиф
„волска глава“
 
Протосемитска
„волска глава“
 
Финикийския алеф
 
Гръцката алфа
 
Етруската A
 
Римското A

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране