Паки
Паките (Cuniculus) са род едри неотропични бозайници от монотипното семейство Пакови (Cuniculidae), разред Гризачи. Представени са от три вида.
Паки | ||||||||||||||||||||||
![]() Равнинска пака (C. paca) | ||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Miller & Gidley, 1918 Brisson, 1762 | ||||||||||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Паки в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Разпространение и местообитания Редактиране
Представителите на рода са три вида, чиито ареал обхваща територии от южната част на Мексико до северната част на Аржентина. Срещат се в разнообразни местообитания като тропични влажни гори, широколистни умерени гори, блатисти местности обрасли с мангрова растителност. Срещат се и крайградски паркове. Cuniculus taczanowskii е високопланински вид, който обитава и открити планински местности на надморска височина до 3000 метра.[1]
Видове Редактиране
- Cuniculus paca – Равнинска пака
- Cuniculus taczanowskii – Планинска пака
- Cuniculus hernandezi
Описание Редактиране
По форма на главата пака наподобяват на морски свинчета. Тялото обаче е по-едро с дължина 50 – 77 cm, а опашката е 13 – 23 cm. Тежат около 6 – 14 kg, което ги нарежда сред най-едрите съвременни гризачи. Задните крайници са големи, а предните са малки. Тялото е конусообразно и така наподобяват на копитните мишевидни елени. Отстрани притежават по 4 – 7 хоризонтални надлъжни линии ипетна и ивици по хълбоците. Имат четири пръста на предните си крака и пет на задните си крака (от които две са къси и едва докосват земята). Ноктите са здрави и приличат на малки копита. Липсва полов диморфизъм. На свобода достигат до 13-годишна възраст.
Поведение Редактиране
Пака обитават местности, където винаги има в близост водоизточник. Те са добри плувци. Гмуркат се, когато застрашени и могат да останат под вода до 15 минути. Обикновено се движат по вече утъпкани пътеки и създават нови, когато старите са нарушени. Обикновено са активни сутрин и следобед. Живеят в дупки на дълбочина до 3 метра, които обикновено имат по два входа. Винаги обаче дупките са над нивото на сезонно заливните зони. Естествени врагове са различни местни хищници като каймани, маргай, пума, ягуар, оцелот, ягуарунди, храстово куче, боа. Представителите на рода имат резонансни камери в бузите благодарение, на които издават висок звук. Урината също служи за да маркират своята територия.
Хранене Редактиране
В дивата природа пака консумират растителна маса от подлеса и паднали плодове от дърветата. Освен основното меню в предпочитанията им влизат и пъпки, цветя, гъби и насекоми. Те играят жизненоважна роля за горите като разпръскват семена с изпражненията си. Обикновено при храненето си използват и предните си лапички. За разлика от агути имат физиологичната приспособеност да съхраняват енергия под формата на подкожни мазнини, което ги прави независими по отношение на сезонната липса на семена.
Размножаване Редактиране
Бременността трае между 114 и 119 дни и обикновено раждат по едно малко. Отбиването започва след шестата седмица, но малките следват своята майка в продължение на една година. Полова зрялост настъпва след 6 – 12 месеца при тегло от 6,5 – 7,5 килограма.
Източници Редактиране
- ↑ Grzimek, Bernhard. Grzimek's Animal Life Encyclopedia, Vol 16, Mammals V. 2nd. Farmington Hills, MI, Gale Group, 2003. ISBN 0-7876-5362-4.