Административно деление на Италия

система в Италия

Административното деление на Италия съгласно член 114 от Конституцията на Италианската република се състои от общини, провинции, столични (метрополни) градове, региони и Държава.[1]

Общините, провинциите, столичните градове и регионите са автономни органи със собствени устави, правомощия и функции съгласно принципите, установени от Конституцията. [1]

РегиониРедактиране

  Основна статия: Региони на Италия

Към март 2021 г. Италия е разделена на 20 региона (на италиански: regioni, реджони, ед. ч. regione, реджоне). Според чл. 116 от конституцията на Италианската република 5 от тях: Фриули-Венеция Джулия, Сардиния, Сицилия, Трентино-Алто Адидже и Вале д'Аоста имат специален статут и се ползват с особена автономия по географски, исторически или езикови причини.[1]

Регионите и административните им центрове са:

 
Региони на Италия
  1.   Вале д'Аоста (Аоста) – Население към 31 декември 2019 г. – 125 035 души[2]
  2.   Пиемонт (Торино) – 4 311 217 души
  3.   Лигурия (Генуа) – 1 5224 826 души
  4.   Ломбардия (Милано) – 10 027 602 души
  5.   Трентино-Южен Тирол (Тренто) – 1 078 069 души
  6.   Венето (Венеция) – 4 879 133 души
  7.   Фриули - Венеция Джулия (Триест) – 1 206 216 души
  8.   Емилия-Романя (Болоня) – 4 464 119 души
  9.   Тоскана (Флоренция) – 3 692 555 души
  10.   Умбрия (Перуджа) – 870 165 души
  11.   Марке (Анкона) –1 512 672 души
  12.   Лацио (Рим) – 5 755 700 души
  13.   Абруцо (Л'Акуила) – 1 293 941 души
  14.   Молизе (Кампобасо) – 300 516 души
  15.   Кампания (Неапол) – 5 712 143 души
  16.   Пулия (Бари) – 3 953 305 души
  17.   Базиликата (Потенца) – 552 254 души
  18.   Калабрия (Катандзаро) – 1 894 110 души
  19.   Сицилия (Палермо) – 4 875 290 души
  20.   Сардиния (Каляри) – 1 611 621 души

Автономни региони със специален статутРедактиране

  Основна статия: Автономен регион със специален статут

Автономните региони имат свои парламенти – регионални съвети, и правителства – джунти, имащи пълномощия по въпросите на местното самоуправление.

Провинции и Метрополни градовеРедактиране

  Основни статии: Провинции на Италия и Метрополни градове на Италия

Всеки регион се дели на провинции (на италиански: province, провинче, ед. ч. provincia, провинча). Само Регион Вале д'Аоста не се дели на провинции, а провинциалното управление е поверено на регионалното правителство.

Провинциите не са единственото подразделение непосредствено след региона, тъй като има други административни или статистически единици, или общо 107 териториални подразделения:[3]

От 1 януари 2015 г. чрез Закон №56 от 7 април 2014 г. (Закон Делрио) 14 от провинциите са заменени от Метрополни градове. Според закона територията на 10 метрополни града в регионите с обикновен статут съвпада с тази на предходните провинции.[4]

Провинциите се управляват от Провинциален съвет (на италиански: Consiglio provinciale, Консильо провинчале), съставен от Президент на провинцията (на италиански: Presidente della provincia, Президенте дела провинча) и от различен брой Общински съветници (на италиански: Consiglieri provinciali, Консилиери провинчали) в зависимост от населението на провинцията.

Метрополни градовеРедактиране

Метрополните градове (на италиански: città metropolitane, читà метрополитане) са 14 и представляват „териториални единици с обширна площ“, които заместват едноименните провинции. Закон 56 от 7 април 2014 г. (Закон Делрио) определя 10-те метрополни града на регионите с обикновен статут, чиито територии съвпадат с тези на предходните провинции: столицата Рим, Торино, Милано, Венеция, Генуа, Болоня, Флоренция, Бари, Неапол и Реджо Калабрия. Към тях се добавят 4-те метрополни града на регионите със специален статут: Каляри, Катания, Месина и Палермо.[5]

Метрополните градове, подобно на италианските провинции, са единици от второ ниво, управлявани от органи, избирани между кметовете и съветниците от общините, включени в самия метрополен град.

Органи на метрополните градове са:

  • Метрополният кмет (на италиански: sindaco metropolitano), който по закон е и кмет на главния град на региона. Въпреки това статутите на Метрополните градове Столица Рим, Милано и Неапол предвиждат директното избиране с всеобщи избори на кмета и съветниците, в случай че парламентът приеме закон, определящ гласоподаването.
  • Метрополният съвет (на италиански: Consiglio metropolitano), избиран от кметовете и съветниците от принадлежащите към метрополния град общини.
  • Метрополната конференция (на италиански: Conferenza metropolitana), състояща се от кмета на метрополния град и от кметовете на неговите общини.

ОбщиниРедактиране

Всеки метрополен град и провинция се делят на общини (на италиански: comuni, комуни, ед. ч. comune, комуне), които към март 2021 г. са 7904 на брой.[6] Към 31 декември 2019 г. общините с най-голямо население са столицата Рим (2 808 293 души), последвана от Милано (1 406 242 души), Неапол (948 850 души), Торино (857 910 души) и Палермо (647 422 души).[7]

Общините съставляват третото ниво на административното деление на страната. По-големите общини могат допълнително да бъдат разделяни на по-малки единици – circoscrizioni, наричани още municipi, municipalità (муниципиуми), zone di decentramento (зони за децентрализация) или quartieri (квартали). Най-важните общини от историческа и административна гледна точка имат титлата „град“.

Начело на общината стоят Кмет (на италиански: sindaco, синдако, мн. ч. sindaci, синдачи), демократично избран на общински избори чрез всеобщо гласуване на всички жители на общината с право на глас (на възраст над 18 години) и с изпълнителни правомощия, и Общински съвет (на италиански: Giunta comunale) – колегиален орган, съставен от променлив брой общински съветници, назначавани от него да представляват политическите сили, които го подкрепят (еквивалент на Министерския съвет и на Министър председателя на държавно ниво). Кметът има 5-годишен мандат, освен ако не подаде оставка или не умре.

Общинското управление има за задача да се грижи за общинските интереси и да поощрява развитието на общината в стопанско и културно отношение. Управлението на общините отговаря за функционирането на общинските служби, използването на ресурсите на общинската територия и стопанското развитие на дадената община.

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ а б в Titolo V – Le Regioni,le Province e i Comuni. // Costituzione della Repubblica Italiana. Посетен на 27 март 2021.
  2. ↑ Italia. // Tutt'Ialia.it. Посетен на 27 март 2021.
  3. ↑ Province/Città Metropolitane per popolazione. // Tutt'Italia.it. Посетен на 27 март 2021.
  4. ↑ LEGGE 7 aprile 2014, n. 56 Disposizioni sulle citta' metropolitane, sulle province, sulle unioni e fusioni di comuni. (14G00069) (GU n.81 del 7-4-2014). // Посетен на 27 март 2021. (на италиански)
  5. ↑ Città Metropolitane. // Tutt'Italia. Посетен на 27 март 2021. (на италиански)
  6. ↑ Italia. // Tutt'Italia.it. Посетен на 27 март 2021.
  7. ↑ Comuni italiani per popolazione. // Tutt'Italia.it. Посетен на 27 март 2021.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Административно_деление_на_Италия&oldid=11044028“.