Административно деление на Италия

Административното деление на Италия има три нива: региони, провинции и общини.

Региони

Според чл. 116 от конституцията на Италианската република страната се дели на 20 региона (на италиански: regioni, реджони, ед. ч. regione, реджоне), 5 от които имат специален автономен статут. Регионите (и административните им центрове) са:

Административно деление на Италия

1. Вале д’Аоста (Аоста) – Население – 126 000 души
2. Пиемонт (Торино) – Население – 4 401 000 души
3. Лигурия (Генуа) – Население – 1 610 000 души
4. Ломбардия (Милано) – Население – 9 642 000 души
5. Трентино-Южен Тирол (Тренто) – Население – 1 007 000 души
6. Венето (Венеция) – Население – 4 832 380 души
7. Фриули-Венеция Джулия (Триест) – Население – 1 222 000 души
8. Емилия-Романя (Болоня) – Население – 4 276 000 души
9. Тоскана (Флоренция) – Население – 3 677 000 души
10. Умбрия (Перуджа) – Население – 884 000 души
11. Марке (Анкона) – Население – 1 553 000 души
12. Лацио (Рим) – Население – 5 561 000 души
13. Абруцо (Л'Акуила) – Население – 1 324 000 души
14. Молизе (Кампобасо) – Население – 320 000 души
15. Кампания (Неапол) – Население – 5 811 000 души
16. Пулия (Бари) – Население – 4 076 000 души
17. Базиликата (Потенца) – Население – 591 000 души
18. Калабрия (Катандзаро) – Население – 2 007 000 души
19. Сицилия (Палермо) – Население – 5 030 000 души
20. Сардиния (Каляри) – Население – 1 666 000 души

Автономни региони със специален статут

Автономните региони имат свои парламенти – регионални съвети, и правителства – джунти, имащи пълномощия по въпросите на местното самоуправление.

• Вале д’Аоста
• Трентино-Южен Тирол
• Фриули-Венеция Джулия
• Сицилия
• Сардиния

Провинции и метрополни градове

Всеки регион се дели на провинции (на италиански: province, провинче, ед. ч. provincia, провинча), 107 на брой. Само регионът Вале д'Аоста не се дели на провинции, а провинциалното управление е поверено на регионалното правителство.

Управлението на провинциите има за задача:

• Опазването на природата, на водните и енергийни ресурси и на културните богатства.
• Строителството и поддържането в изправност на провинциалните пътища.
• Ръководството на транспорта, на здравеопазването и на чистотата в отделните провинции.

Гражданите на провинциите избират провинциален съвет, парламент, контролиращ административно и политически провинциалното правителство, и президент на провинцията, който представя дадената провинцията и назначава членовете на провинциалния съвет (на итал: giunta provinciale), правителството на провинциите.

Метрополни градове

Метрополните градове (на итал: città metropolitane) са 14 и представляват „териториални образувания с обширна площ“, които заместват едноименните провинции.

Закон 56 от 7 април 2014 г. (законът на Делрио) определя десетте метрополни града на регионите с обикновен статут, чиито територии съвпадат с тези на предходните провинции: столицата Рим, Торино, Милано, Венеция, Генуа, Болоня, Флоренция, Бари, Неапол и Реджо Калабрия.

Към тях се добавят и четирите метрополни града на регионите със специален статут: Каляри, Катания, Месина и Палермо.

Метрополните градове, подобно на италианските провинции, са образувания от второ ниво, управлявани от органи, избирани между кметовете и съветниците от общините, включени в самия метрополен град.

Органи на метрополните градове са:

• кметът (sindaco metropolitano), който по закон е и кмет на главния град на региона. Въпреки това статутите на метрополните градове столица Рим, Милано и Неапол предвиждат директното избиране с всеобщи избори на кмета и съветниците, в случай че парламентът приеме закон, определящ гласоподаването.
• съветът (consiglio metropolitano), избиран от кметовете и съветниците от принадлежащите към метрополния град общини.
• съветът на кметовете (conferenza metropolitana), състояща се от кмета на метрополния град и от кметовете на неговите общини.

Общини

Всяка провинция се дели на общини (на италиански: comuni, комуни, ед. ч. comune, комуне), 8000 на брой.

Общината е най-малката административна единица и има пряко съотношение с жителите си. Общинското управление има за задача да се грижи за общинските интереси и да поощрява развитието на общината в стопанско и културно отношение. Управлението на общините отговаря за:

• Функционирането на обществените служби.
• Използването на ресурсите на общинската територия.
• Стопанското развитие на дадената община.

На всеки пет години гражданите избират общински съвет, който контролира дейността на общинското правителство, и кмет на общината (на италиански: sindaco, синдако, мн. ч. sindaci, синдачи), който назначава и председателства общинската джунта, правителството на общините.