Александър Мутафов

български художник, един от първите български маринисти

Александър Наков Мутафов е български художник, един от първите български маринисти.[1]

Александър Мутафов
български художник, един от първите български маринисти
Роден
Починал
25 ноември 1957 г. (78 г.)
Националност България
Кариера в изкуството
АкадемияХудожествена академия в Торино
Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен
Учителипроф. Джакомо Гросо
проф. Лео фон Льофц
Направлениеживопис
Известни творби„Орфей“, „Рибар“
Наградисребърен медал от Парижкото изложение през 1937 г.
Народен художник (1952)
Семейство
БащаНако Мутафов
Братя/сестриВасил Мутафов

БиографияРедактиране

Роден е в Шумен в семейството на опълченеца в Руско-турската освободителна война, Нако Мутафов. Семейството се мести във Варна и там Александър прекарва детството си и учи във варненската мъжка гимназия. Морето вдъхновява момчето за първите му художествени опити, а голямо влияние за изграждането на стила му изиграват срещите му с големите български художници от началото на 20. век, Антон Митов, Николай Павлович, Иван Мърквичка и други.[2]

Между 1899 и 1902 г. Мутафов следва в художествената академия в Торино при проф. Джакомо Гросо, а от 1902 до 1909 г. в Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен при проф. Лео фон Льофц. При завръщането си в България работи като учител по рисуване в Дупница и София до 1920 г., когато е назначен в Художествената академия в София като преподавател, а от 1921 г. професор по практическа и конструктивна перспектива.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 г. е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Носител е на бронзов медал.[3] По време на Първата световна война, Мутафов е назначен за военен художник-кореспондент на Четвърта пехотна преславска дивизия, която действа в Добруджа. По-късно по негова молба е преместен във Варна към Черноморския флот. Рисува голям брой ескизи и малоформатни рисунки с акварел и туш, които днес са притежание на Националния военноисторически музей. Сред тях по-известни са­ „Нощният бой над село Балабанча“, „Настъплението на 7-и пехотен полк“, „Преславци в бой“, „Опълченци“, „След мобилизацията“.[2]

През следващото десетилетие Мутафов окончателно ориентира творческите си търсения към морските пейзажи и композициите, пресъздаващи живота на моряците и рибарите, и така е един от първите български маринисти. Активен участник е в Българския народен морски сговор.[4] За изкуството си Мутафов казва:[5]

Бих искал хората да обикнат, да разберат морето, което цял живот рисувам, да бъдат неспокойни, силни и свободни като неговата стихия, като голяма вълна.

Работи основно с маслени бои, акварел и пастел, оставя къщо офорти и ескизи. Придържа се към реализма в рисунъка. Сред по-известните му платна от този период са „Море“ (1922), „Рибар“ (1923), „Миноносци в открито море“ (1934), „Песента на морето“ (1934), „Кът от Созопол“ (1935), „Злокобният залив“ (1936), „Голямата вълна“ (1938), „Надигаща се буря“ (1939), „Зима над Черно море“ (1943).[1]

Александър Мутафов е един от съоснователите на дружеството „Родно изкуство“ и участва във всичките му изложби. Участва в изложбите на дружество „Съвременно изкуство“, в общите художествени изложби на СБХ и в много изложби, представящи българското изобразително изкуство зад граница. Прави 15 самостоятелни изложби: в София, Варна, Стара Загора, Пловдив и Прага.[1]

Признание и наградиРедактиране

Носител е на сребърен медал от Парижкото изложение през 1937 г. за картината си „Синята лодка“.[5]

През 1939 година на същото изложение печели златен медал с картината „Голямата вълна“

Удостоен е със званието Народен художник (1952), а две години по-късно е награден с орден „Червено знаме на труда“.[1]

КолекцииРедактиране

 
Ателието, превърнато в къща музей на Александър Мутафов в новия град на Созопол

Творби на Мутафов са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, галериите в Пловдив, Хасково, Сливен и други градове на страната, Музея на Възраждането във Варна, както и частни колекции в България и чужбина. Около 60 негови произведения се съхраняват в ателието му в Созопол, построено през 1937 година и превърнато след смъртта на художника в къща музей.[1]

ЛитератураРедактиране

  • Атанас Божков, Александър Мутафов. София: Български художник, 1954

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д е Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987.
  2. а б „Морето и войната с очите на художника“ (разказ за живота на А. Мутафов), Генка Явашчева, в-к „Българска армия“, бр. 6, 2008 (мъртъв линк).
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 474.
  4. Вълканов, Вълкан. Морска история на България. София, „Албатрос“, 2000. ISBN 954-751-008-8. с. 127.
  5. а б „Варна – спомени с четка и обектив“ за изложбата на Александър Мутафов и Райко Жеков, Варна, 2005 г.

Външни препраткиРедактиране