Александър Мутафов

български художник, един от първите български маринисти

Александър Наков Мутафов е български художник, един от първите български маринисти.[1]

Александър Мутафов
български художник, един от първите български маринисти
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Кариера в изкуството
Академия Художествена академия в Торино
Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен
Учители проф. Джакомо Гросо
проф. Лео фон Льофц
Направление живопис
Известни творби „Орфей“, „Рибар“
Награди сребърен медал от Парижкото изложение през 1937 г.
Народен художник (1952)
Семейство
Баща Нако Мутафов
Братя/сестри Васил Мутафов

БиографияРедактиране

Роден е в Шумен в семейството на опълченеца в Руско-турската освободителна война, Нако Мутафов. Семейството се мести във Варна и там Александър прекарва детството си и учи във варненската мъжка гимназия. Морето вдъхновява момчето за първите му художествени опити, а голямо влияние за изграждането на стила му изиграват срещите му с големите български художници от началото на 20. век, Антон Митов, Николай Павлович, Иван Мърквичка и други.[2]

Между 1899 и 1902 г. Мутафов следва в художествената академия в Торино при проф. Джакомо Гросо, а от 1902 до 1909 г. в Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен при проф. Лео фон Льофц. При завръщането си в България работи като учител по рисуване в Дупница и София до 1920 г., когато е назначен в Художествената академия в София като преподавател, а от 1921 г. професор по практическа и конструктивна перспектива.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 г. е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Носител е на бронзов медал.[3] По време на Първата световна война, Мутафов е назначен за военен художник-кореспондент на Четвърта пехотна преславска дивизия, която действа в Добруджа. По-късно по негова молба е преместен във Варна към Черноморския флот. Рисува голям брой ескизи и малоформатни рисунки с акварел и туш, които днес са притежание на Националния военноисторически музей. Сред тях по-известни са­ „Нощният бой над село Балабанча“, „Настъплението на 7-и пехотен полк“, „Преславци в бой“, „Опълченци“, „След мобилизацията“.[2]

През следващото десетилетие Мутафов окончателно ориентира творческите си търсения към морските пейзажи и композициите, пресъздаващи живота на моряците и рибарите, и така е един от първите български маринисти. Активен участник е в Българския народен морски сговор.[4] За изкуството си Мутафов казва:[5]

Бих искал хората да обикнат, да разберат морето, което цял живот рисувам, да бъдат неспокойни, силни и свободни като неговата стихия, като голяма вълна.

Работи основно с маслени бои, акварел и пастел, оставя къщо офорти и ескизи. Придържа се към реализма в рисунъка. Сред по-известните му платна от този период са „Море“ (1922), „Рибар“ (1923), „Миноносци в открито море“ (1934), „Песента на морето“ (1934), „Кът от Созопол“ (1935), „Злокобният залив“ (1936), „Голямата вълна“ (1938), „Надигаща се буря“ (1939), „Зима над Черно море“ (1943).[1]

Александър Мутафов е един от съоснователите на дружеството „Родно изкуство“ и участва във всичките му изложби. Участва в изложбите на дружество „Съвременно изкуство“, в общите художествени изложби на СБХ и в много изложби, представящи българското изобразително изкуство зад граница. Прави 15 самостоятелни изложби: в София, Варна, Стара Загора, Пловдив и Прага.[1]

Признание и наградиРедактиране

Носител е на сребърен медал от Парижкото изложение през 1937 г. за картината си „Синята лодка“.[5]

През 1939 година на същото изложение печели златен медал с картината "Голямата вълна"

Удостоен е със званието Народен художник (1952), а две години по-късно е награден с орден „Червено знаме на труда“.[1]

КолекцииРедактиране

 
Ателието, превърнато в къща музей на Александър Мутафов в новия град на Созопол

Творби на Мутафов са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, галериите в Пловдив, Хасково, Сливен и други градове на страната, Музея на Възраждането във Варна, както и частни колекции в България и чужбина. Около 60 негови произведения се съхраняват в ателието му в Созопол, построено през 1937 година и превърнато след смъртта на художника в къща музей.[1]

ЛитератураРедактиране

  • Атанас Божков, Александър Мутафов. София: Български художник, 1954

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д е Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987.
  2. а б „Морето и войната с очите на художника“ (разказ за живота на А. Мутафов), Генка Явашчева, в-к „Българска армия“, бр. 6, 2008 (мъртъв линк).
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 474.
  4. Вълканов, Вълкан. Морска история на България. София, „Албатрос“, 2000. ISBN 954-751-008-8. с. 127.
  5. а б „Варна – спомени с четка и обектив“ за изложбата на Александър Мутафов и Райко Жеков, Варна, 2005 г.

Външни препраткиРедактиране