Отваря главното меню

Васил Хаджинаков Мутафов е български военен и революционер, войвода на Македонския комитет.

Васил Мутафов
български революционер

Роден
Починал

Образование Национален военен университет
Подпис Vasil Mutafov Signature (vectorized).svg
Васил Мутафов в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Подпоручик Йордан Венедиков (1), поручик Петър Начев (2), подпоручик Борис Сарафов (3), поручик Хараламби Луков (4), поручик Васил Мутафов (5), поручик Стойчо Гаруфалов (6)
 
Поручик Петър Начев, подпоручик Борис Сарафов, поручик Хараламби Луков, поручик Васил Мутафов, подпоручик Йордан Венедиков и поручик Стойчо Гаруфалов

Мутафов е роден през 1868 година в Шумен в семейството на революционера Хаджи Нано (Нако Мутафов) от Шумен, доброволец в Сръбско-турската война през 1876 и опълченец в Руско-турската война от 1877 – 1878 година[1]. В 1887 година завършва с отличие Шуменската гимназия, а на 2 август 1890 година - Военното на Негово Княжеско Височество училище в София и е произведен в чин подпоручик.[2] Служи в 5 артилерийски полк и в крепостния батальон в Шумен и Видин. Произведен е в чин поручик. Участва в подготовката на Четническата акция от 1895 година. Васил Мутафов влиза в първия от четирите големи отряда – Струмишката дружина от 160 души, начело с поручик Петър Начев, която трябва да нападне Струмица и да унищожи артилерийското поделение там. Струмишката дружина минава границата при Царево село на 18 юни. Поручик Начев се разболява и за да не бъде в тежест се самоубива, а командването е поето от Васил Мутафов. На 21 юни при село Карагьозли дружината води сражение и дава една жертва. Друго голямо сражение става при село Сушица, което продължава цял ден, и в което падат осем въстаници. При село Габрово отрядът е обграден и след ново тежко сражение пробива обръча с атака, при която загиват десет души, а част от четниците се разпръсват. На 7 юли 1895 година Струмишката дружина води сражение при село Дебочица, в което загива поручик Мутафов и командването е поето от поручик Йордан Венедиков, който със сражения връща оцелелите 75 души в България.

Мутафов пише стихове, част от които са публикувани посмъртно в 1942 година.[3][4]

БележкиРедактиране

Уикиизточник разполага с оригинални творби от:
  1. Илюстрация Илинден, 1943, бр.142, стр.9
  2. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996., стр. 296
  3. Биографични данни от библиотека на ВМРО-София
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 111.