Васил Хаджинаков Мутафов (изписване до 1945 година: Васил хаджи Наковъ Мутафовъ) е български военен и революционер, войвода на Македонския комитет.

Васил Мутафов
български революционер
Роден
Починал
7 юли 1895 г. (26 г.)
Учил вНационален военен университет
Семейство
Братя/сестриАлександър Мутафов
Подпис
Васил Мутафов в Общомедия

Биография

редактиране
 
Подпоручик Йордан Венедиков (1), поручик Петър Начев (2), подпоручик Борис Сарафов (3), поручик Хараламби Луков (4), поручик Васил Мутафов (5), поручик Стойчо Гаруфалов (6)
 
Поручик Петър Начев, подпоручик Борис Сарафов, поручик Хараламби Луков, поручик Васил Мутафов, подпоручик Йордан Венедиков и поручик Стойчо Гаруфалов

Мутафов е роден през 1868 година в Шумен в семейството на революционера Хаджи Нано (Нако Мутафов) от Шумен, доброволец в Сръбско-турската война през 1876 и опълченец в Руско-турската война от 1877 – 1878 година[1]. В 1887 година завършва с отличие Шуменската гимназия, а на 2 август 1890 година - Военното на Негово Княжеско Височество училище в София и е произведен в чин подпоручик.[2] Служи в 5 артилерийски полк и в крепостния батальон в Шумен и Видин. Произведен е в чин поручик. Участва в подготовката на Четническата акция от 1895 година. Васил Мутафов влиза в първия от четирите големи отряда – Струмишката дружина от 160 души, начело с поручик Петър Начев, която трябва да нападне Струмица и да унищожи артилерийското поделение там. Струмишката дружина минава границата при Царево село на 18 юни. Поручик Начев се разболява и за да не бъде в тежест се самоубива, а командването е поето от Васил Мутафов. На 21 юни при село Карагьозли дружината води сражение и дава една жертва. Друго голямо сражение става при село Сушица, което продължава цял ден, и в което падат осем въстаници. При село Габрово отрядът е обграден и след ново тежко сражение пробива обръча с атака, при която загиват десет души, а част от четниците се разпръсват. На 7 юли 1895 година Струмишката дружина води сражение при село Дебочица, в което загива поручик Мутафов[3] и командването е поето от поручик Йордан Венедиков, който със сражения връща оцелелите 75 души в България.

Мутафов пише стихове, част от които са публикувани посмъртно в 1942 година.[4][5]

Името „Поручик Мутафов“ носи Шуменското македонско благотворително братство.

 
Уикиизточник
Уикиизточник разполага с оригинални творби от:
  1. Панчевъ, М. Поетична сбирка на поручикъ Василъ Н. Мутафовъ // Илюстрация Илиндень 2 (142). Илинденска организация, Февруарий 1943. с. 9.
  2. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996., стр. 296
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 314.
  4. Биографични данни от библиотека на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 111.