Алекси Попов
Алекси Георгиев Попов е български офицер, генерал-майор от генералщабното ведомство.
| Алекси Попов | |
| български генерал | |
 | |
| Звание | Генерал-майор |
|---|---|
| Години на служба | 1889 – 1919 |
| Служи на | България |
| Род войски | Българска армия |
| Командвания | Осма артилерийска бригада |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди | Орден „За храброст“ |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
Биография
редактиранеРоден е на 15 август 1870 година в Малко Търново в българско католическо семейство. Завършва българска гимназия в Одрин. На 8 август 1889 г. постъпва на военна служба. През 1892 година завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в пехотата. В периода 1900 – 1903 година учи в Николаевската генералщабна академия в Русия. От 1900 година е помощник ротен командир в 1-ви пехотен софийски полк. От 1909 г. в началник на секция за личния състав в Щаба на армията. През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) е началник на Оперативния отдел при 2-ра армия. През януари 1915 г. е назначен за началник-щаб на 9-а пехотна плевенска дивизия.
През Първата световна война (1915 – 1918) полковник Алекси Попов командва 1-ва бригада от 3-та пехотна балканска дивизия. През 1918 г. е произведен в чин генерал-майор.
Известно време е командир на трета пехотна дивизия и пета пехотна дунавска дивизия. През Първата световна война неговата бригада отбива 60 атаки на французи и сърби при Каймакчалан[1]. През 1919 г. е уволнен от служба.
Военни звания
редактиране- Подпоручик (2 август 1892)
- Поручик (2 август 1895)
- Капитан (1901)
- Майор (31 декември 1906)
- Подполковник (1911)
- Полковник (14 февруари 1914)
- Генерал-майор (1918)
Награди
редактиране- Военен „За храброст“ IV степен 1-ви и 2-ри клас
- Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военни отличия
- Орден „За заслуга“ на обикновена лента
Бележки
редактиране- ↑ Свилен Георгиев, „Забравеният генерал“ – в-к Странджа бр 102 – 2012 г. стр. 3 Архив на оригинала от 2018-11-12 в Wayback Machine.
Източници
редактиране- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 99.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.