Алмиш
Алмиш (Almış iltäbär, Almysh Elteber, Almish Yiltawar; на арабски: ألمش بن يلطوار; IX – X век) е елтебер на съюз от няколко тюркоезични племена в региона на сливането на реките Волга и Кама и първият мюсюлмански управител (емир) на Волжка България.
| Алмиш ألمش بن يلطوار | |
| емир на Волжка България | |
 | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Роден | IX век
|
| Починал | X век
|
| Други титли | елтебер |
| Семейство | |
| Баща | Шилки |
Име и титли
редактиранеКакто името, така и титлите на Алмиш се срещат в различните източници като Алмиш, Алмуш, Алмаз, Алмас хан, Алмъш илтебер, Алмъш емир, Алмъш мелик, Алмъш патша, както и ислямизираните Алмъш Абдалах Джагфар ибн Шилки, Джагфар ибн Абдуллах, Джагфар бен Абдулла, Алмаз бин Шауки Балтаург, емир Джагфар бен Силки хан и Алмъш Джагфар ибн Шилки, на арабски: ألمش بن يلطوار. Според живелия в същия период персийски административен географ ибн Хордадбех в края на IX век владетелят на Волжка България е „княз/хан на сакалибите, от които може да се набавят роби“.[1] Сведението за Алмиш се дължи на Ахмед ибн Фадлан, пратеник на абасидския халиф ал-Муктадир през 921 – 922 г., и неговия пътепис. В началото на превода му от арабски на руски език е записан като „Алмуш, син на йълтъвар Шилки, царя на славяните“.[2] В превод на английски език е записан като „Алмиш, син на Шилки, йълтаваря, краля на сакалибите“.[3] В превода на български език е записан като „Алмуш на Хазар, син на Балтацар – цар на славяните“.[4] Смята се, че арабското наименование „сакалиба“ неправилно се превежда като славяни.
Управление
редактиранеАлмиш е син на Шилки и вероятно го наследява като елтебер в края на IX или началото на X век. Остава васал на зет си хазарския хаган, комуто плаща данък и е дал свой син за заложник.[5][6] Въпреки тези очевидни гаранции се счита, че Алмиш активно се противопоставя на политическото върховенство на хазарите.[7][8] Той изпраща пратеници в Багдад при техния враг абасидския халиф ал-Муктадир.[9][10] Халифът отвръща с изпращане на експедиция (мирно пратеничество) под ръководството на Саусан ал-Раси, в която участва ибн Фадлан като съветник по религиозните и правни въпроси.[11][12] Успешно е сключен съюз с Алмиш, а ислямът е приет за официална религия на подвластните му земи. Счита се, че това става през 922 г., с което властта във Волжко-Камска България се централизира.[13] Алмиш приема името Джафар от пълното име на халиф ал-Муктадир и посмъртно нарича баща си Абдуллах.[14][15] В следващите години Волжка България преживява културен подем, отварят се джамии и медресета, от арабския свят идват редица богослови, медици, философи, поети и дори преписвачи на Корана и сунните. Столицата на Алмиш, Булгар, се превръща в „Северна Мека“.
Семейство
редактиранеИбн Фадлан споменава съпругата, синове, дъщери, братя и бащата на Алмиш.[16][17] Той има няколко сина, като единият е заложник при хазарите, и поне две дъщери – едната омъжена за хазарския хаган, а другата за вожда на племето есегели.[18][19] Огузкият военачалник Етрек, син на Катаган, нарича Алмиш „моя роднина/сват“.[20][21]
Препратки
редактиране- ↑ Ascher; Halasi-Kun; Király 1979, p. 7.
- ↑ Ковалевский 1956, стр. 121.
- ↑ Frye 2005, p. 25.
- ↑ Ибн Фадлан, Увод.
- ↑ Ибн Фадлан, 21.
- ↑ Frye 2005, pp. 61–62.
- ↑ Ибн Фадлан, Предговор.
- ↑ Frye 2005, p. 9.
- ↑ Ибн Фадлан, Увод.
- ↑ Frye 2005, p. 26.
- ↑ Ибн Фадлан, Предговор.
- ↑ Frye 2005, pp. 25–26.
- ↑ Заимова 2000.
- ↑ Ибн Фадлан, 14.
- ↑ Frye 2005, p. 46.
- ↑ Ибн Фадлан, Увод.
- ↑ Frye 2005, p. 26.
- ↑ Ибн Фадлан, 21.
- ↑ Frye 2005, p. 62.
- ↑ Ибн Фадлан, 10.
- ↑ Frye 2005, p. 41.
Източници
редактиране- Бораджиева, Л.-М.; Наумов Г. (1992). Ибн Фадлан, Пътешествие до Волжска България. София: ИК „Аргес“.
- Заимова, Райна (2000). Арабски извори за българите. София: „ТАНГРА ТанНакРа“. ISBN 954-9942-03-1
- Ковалевский, А.П. (1956). Книга Ахмеда Ибн-Фадлана о его путешествии на Волгу в 921-922 гг.. Харьков: „Издательство Харьковского государственного университета“.
- Ascher, Abraham; Halasi-Kun, Tibor; Király, Béla K. (1979). The Mutual Effects of the Islamic and Judeo-Christian Worlds: The East European Pattern. Brooklyn, N.Y.: „Brooklyn College Press“. ISBN 978-0-930888-00-8
- Frye, Richard (2005). Ibn Fadlan's Journey to Russia: A Tenth-century Traveler from Baghdad to the Volga River. Princeton: „Markus Wiener Publishers“. ISBN 978-1-55876-366-1
Външни препратки
редактиране| Шилки | → | емир на Волжка България (IX – X век) | → | неизвестен |