Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото. За ледника в Антарктика вижте Алтимир (ледник).

Алтѝмир е село в Северозападна България, област Враца, община Бяла Слатина.

Алтимир
Общи данни
Население 1 178 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 32,058 km²
Надм. височина 82 m
Пощ. код 3251
Тел. код 09138
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 401
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Бяла Слатина
Иво Цветков
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Алтимир
Благовест Благоев
(БСП)
Алтимир в Общомедия
Църквата „Св. Параскева“

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в плодородната Дунавска равнина, по левия бряг на река Скът.

ИсторияРедактиране

Най-ранните обитатели в околностите на селото са първобитни хора. Те се заселват там в началото на Новокаменната епоха, като образуват селище в м. Бреста, на 1 км северозападно от днешното село Алтимир. Представлява естествено укрепена височинка сред равнината, оградена на изток и юг с блато.

Разкриване на останките от това селище става през 1924 г. при изкопи за трасето на железопътна линия Оряхово - Червен бряг. Намерени са артефакти от кремък, кости от животни, глина. През 1951 г., при изкопите за новата жп. линия Враца - Оряхово, са намерени още няколко каменни брадвички и чукове, парчета от глинени съдове и кремъчни стъргала. След римската инвазия то става собственост на Римската империя. За това свидетелстват разкритите основи в м. Обръшина на римска вила рустика. [1]

В края на 18 век селото е опожарено и опустошено от кърджалиите. Жителите му се разбягват в горите из околността, във Влашко. След време стари родове, като Влъчковци, Горановци, Динковци, Кожуарците, Оджовци, Пенелците / Гаевци, Драгиевци, Моновци и Йорговци/, Нюшаковци, Проданчовци, Пълчовци и Резаците се връщат и възобновяват селото, но малко на изток от старото селище.[2]

Вероятно в края на седми век е образувано Алтимир с днешното си име. Името и производните му е лично име на прабългарски или куманско-печенежки големец или владетел и на тюркските езици означава: Ал- ръка, и темир, домир, демир, тимур – желязо.[1]

В Алтимир са родени: Йото Мильов Стефанов – Фандъшки и Герго Миков Нюшаковски – Комитата, участници в национално-освободителната борба.

Йото Мильов е участник в Ботевата чета. Загива при Стара Загора в защита на Самарското знаме на 31 юли 1877 г.[3]Герго Миков Комитата се присъединява към четата на Панайот Хитов и Филип Тотю през 1876 г. По-късно участва като опълченец в Руско-турската освободителна война. Ранен е в боевете при връх Шипка, но остава жив. [4]

В землището на Алтимир на северозапад, на височината Прапора, в м. Стоянов гроб е лобното място на Ботевия четник Стоян Димов Стоянов, роден в с. Казанка, Старозагорско, през 1842 г.[5]Той загива в бой с турците на 18 май /стар стил/ 1876 г.

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение[6].

В 1895 година е завършена църквата „Света Параскева“. Зографията в нея е дело на дебърския майстор Велко Илиев.[7]

ЛичностиРедактиране

 
Читалище
Родени в Алтимир

ДругиРедактиране

Ледник Алтимир на остров Анвер в Антарктика е наименуван в чест на село Алтимир[8].

БележкиРедактиране

  1. а б Николов, Б. "От Искър до Огоста",2014, стр. 15
  2. Николов, Б. "От Искър до Огоста",2014, стр. 16-17
  3. Руменин, Р., Българското опълчение 1877-1878 г. Личен състав. С., 1978, с.316, №5661; Николов, Б., Подвигът. -Алманах "Околчица", 1980, стр.135-138; цит. Николов, Б. "От Искър до Огоста", 2014, стр.18
  4. Николов, Б., "От Искър до Огоста", 2014, стр.18
  5. Николов, Б., Стоян Войвода.-Алманах "Околчица", 1981, стр.89-94; цит. Николов, Б.,"От Искър до Огоста", 2014, стр.18
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 826
  7. Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев. // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.
  8. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Altimir Glacier