Алтимир
Тази статия е за селото. За ледника в Антарктика вижте Алтимир (ледник).
Алтѝмир е село в Северозападна България, област Враца, община Бяла Слатина.
| Алтимир | |
  Алтимир  Алтимир | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1037 души[1] (15 март 2024 г.) 32,4 души/km² |
| Землище | 32,058 km² |
| Надм. височина | 82 m |
| Пощ. код | 3251 |
| Тел. код | 09138 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 00401 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община – кмет | Бяла Слатина Иво Цветков (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Алтимир Благовест Благоев (БСП) |
| Алтимир в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в плодородната Дунавска равнина, по левия бряг на река Скът.
История редактиране
Най-ранните обитатели в околностите на селото са първобитни хора. Те се заселват там в началото на Новокаменната епоха, като образуват селище в м. Бреста, на 1 км северозападно от днешното село Алтимир. Представлява естествено укрепена височинка сред равнината, оградена на изток и юг с блато.
Разкриване на останките от това селище става през 1924 г. при изкопи за трасето на железопътна линия Оряхово - Червен бряг. Намерени са артефакти от кремък, кости от животни, глина. През 1951 г., при изкопите за новата жп. линия Враца - Оряхово, са намерени още няколко каменни брадвички и чукове, парчета от глинени съдове и кремъчни стъргала. След римската инвазия то става собственост на Римската империя. За това свидетелстват разкритите основи в м. Обръшина на римска вила рустика. [2]
В края на 18 век селото е опожарено и опустошено от кърджалиите. Жителите му се разбягват в горите из околността, във Влашко. След време стари родове, като Влъчковци, Горановци, Динковци, Кожуарците, Оджовци, Пенелците / Гаевци, Драгиевци, Моновци и Йорговци/, Нюшаковци, Проданчовци, Пълчовци и Резаците се връщат и възобновяват селото, но малко на изток от старото селище.[2]
Вероятно в края на седми век е образувано Алтимир с днешното си име. Името и производните му е лично име на прабългарски или куманско-печенежки големец или владетел и на тюркските езици означава: Ал- ръка, и темир, домир, демир, тимур – желязо.[2]
В Алтимир са родени: Йото Мильов Стефанов – Фандъшки и Герго Миков Нюшаковски – Комитата, участници в националноосвободителната борба.
Йото Мильов е участник в Ботевата чета. Загива при Стара Загора в защита на Самарското знаме на 31 юли 1877 г.[3] Герго Миков Комитата се присъединява към четата на Панайот Хитов и Филип Тотю през 1876 г. По-късно участва като опълченец в Руско-турската освободителна война. Ранен е в боевете при връх Шипка, но остава жив.[2]
В землището на Алтимир на северозапад, на височината Прапора, в м. Стоянов гроб е лобното място на Ботевия четник Стоян Димов Стоянов, роден в с. Казанка, Старозагорско, през 1842 г.[4] Той загива в бой с турците на 18 май /стар стил/ 1876 г.
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
В 1895 година е завършена църквата „Света Параскева“. Зографията в нея е дело на дебърския майстор Велко Илиев.[6]
Личности редактиране
- Родени в Алтимир
- Богдан Николов (1926-1997), археолог
- Йордан Милев (1933-2019), писател и поет
- Цвятко Николов (1929-1970), актьор
- Хинко Георгиев (1940-2013), поет
Други редактиране
Ледник Алтимир на остров Анвер в Антарктика е наименуван в чест на село Алтимир[7].
Бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в г Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1. с. 15-18.
- ↑ Руменин, Р., Българското опълчение 1877-1878 г. Личен състав. С., 1978, с.316, №5661; Николов, Б., Подвигът. -Алманах „Околчица“, 1980, стр.135-138; цит. Николов, Б. „От Искър до Огоста“, 2014, стр.18
- ↑ Николов, Б., Стоян Войвода.-Алманах „Околчица“, 1981, стр.89-94; цит. Николов, Б., „От Искър до Огоста“, 2014, стр.18
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
- ↑ Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Altimir Glacier