Отваря главното меню

Андре Хелер

австрийски певец, артист, белетрист, поет, актьор

БиографияРедактиране

ДетствоРедактиране

Андре Хелер е роден на 22 март 1947 г. във Виена в заможно еврейско семейство на фабрикант на захарни изделия. След Втората световна война бащата живее главно в Париж и по тази причина Андре Хелер първоначално има френско гражданство. По собствените му думи още през училищните години от значение за неговата литературна ориентация са били почти всекидневните му посещения в „Café Hawelka“. В това виенско кафене той среща писатели като Фридрих Торберг, Ханс Карл Артман, а също Елиас Канети, Ханс Вайгел и Хелмут Квалтингер, с когото по-късно си сътрудничи и заедно излизат на сцената.

Артистична дейностРедактиране

В продължение на 15 години Андре Хелер си съзсъва име като певец на шансони и на собствени песни. Работи с международноизвестни творци като Астор Пиацола, Дино Салуци, Фреди Хъбърд. През 1975 г. Хелер предприема успешно концертно турне в Израел.

В началото на 80-те години Андре Хелер се заема предимно със зрелищни инсценировки, артистични акции и художествени инсталиции. През 1982 г. приключва с успешната си концертна дейност.

Сам Андре Хелер се смята за „акционист“ – неговата цел е художествената „акция“, която трябва да привлече вниманието на публиката върху неочаквани и провокиращи „естетически преживявания“, да предизвика активно съучастие и емоционално освобождаване.

ТворчествоРедактиране

Литературни текстовеРедактиране

  • Sie nennen mich den Messerwerfer, 1974
  • Auf und davon, 1979
  • Die Sprache der Salamander – Lieder 1971–1981, 1981
  • Flic Flac – Ein poetisches Varieté fotografiert von Stefan Moses, 1982
  • Wallfahrten zum Allerheiligsten der Phantasie, 1990
  • Schlamassel, 1993
  • Bilderleben – Öffentliches & Privates, 2000.
  • Als ich ein Hund war, 2001.
  • Schattentaucher, 2003 (Потъване в сенките)
  • Wie ich lernte, bei mir selbst Kind zu sein: Eine Erzählung, 2008
  • Wienereien oder ein absichtlicher Schicksalsnarr, 2012
  • Das Buch vom Süden, 2016

ДискографияРедактиране

  • Nr. 1 (1970)
  • Platte (1971)
  • Das war André Heller (1972)
  • Neue Lieder (1973)
  • A Musi A Musi (1974)
  • Andrè Heller poetic sound (1975)
  • Bei lebendigem Leib (live, 1975)
  • Die frühen Jahre 1966–1969 (1975)
  • Abendland (1976)
  • Basta (1978)
  • Bitter und Süß (live, 1978)
  • Ausgerechnet Heller (1979)
  • Heurige und gestrige Lieder (gemeinsam mit Helmut Qualtinger, 1979)
  • Verwunschen (1980)
  • Stimmenhören (1983)
  • Narrenlieder (1985)
  • Liebeslieder (1989)
  • Kritische Gesamtausgabe 1967–1991 (1991)
  • Ruf und Echo (2003)
  • Bestheller 1967–2007 (2008)

Акции, инсталации, инсценировки, дизайнРедактиране

 
Ботаническа градина в Гардоне Ривиера, Италия.
 
Скулптура в Ботаническата градина.
 
„Сваровски – Кристални светове“, Ватенс, Австрия.
 
„Великанът“, вход към „Сваровски – Кристални светове“
 
Палатков град „Африка! Африка!“ в Хановер, Германия, 2008 г.
 
Палатковият град нощем.
 
„Богиня на времето“, Санкт Файт ан дер Глан, Австрия.
  • 1981 – Флик-флак, поетическо вариете като част от Виенския фестивал, с което тръгва на турне из Европа.
  • 1983 – Teatro de Fogo (Театър на огъня), пиро-поема по образеца на бароковите светлинни и цветни игри, Лисабон.
  • 1984 – Сгромолясване през сънища, огнен спектакъл пред берлинския Райхстаг.
  • 1984 – Огнен театър с облак от звуци, представен пред сградата на берлинския Райхстаг.
  • 1985 – Не вярвай в идилията, картина от цветя, съставена от 40 000 растения, създадена за федералното градинско изложение в Берлин.
  • 1985 – Надарени тела, спектакъл в „Дойчес театър“, Мюнхен, с участието на 60 китайски жонгльори, еквилибристи и акробати.
  • 1986 – Поетическа градина, оформени от цветя изказвания на велики писатели, Грац.
  • 1986 – Небесни знаци, скулптури от балони с горещ въздух, летящи в небето на Лондон, Мюнхен, Венеция, Осло, Ню Йорк, Москва, Сан Франциско и над Ниагарския водопад.
  • 1986 – Салют за Олга, спектакъл, с който Хелер възнамерява да възобнови вариететните изкуства.
  • 1987 – Luna Luna, организиран от Хелер „Фестивал на модерното изкуство“ в Хамбург с участието на известни съвременни художници като Рой Ликтънстайн, Салвадор Дали, Йозеф Бойс, Кийт Харинг, Фриденсрайх Хундертвасер и Джим Уайтинг.
  • 1987 – Да разсмееш, парад на клоуни.
  • 1988 – Body and Soul (Тяло и душа), шоу на афроамериканската култура с музиканти, певци, танцьори и артисти в гротескна комедия от Харлем, Мубале и Ню Орлиънс, с изпълнения на спиричуъл, диксиленд, рагтайм, бибоп, блус, соул, скат, степ.
  • 1988 – Giardino Botanico, ботаническа градина на „Фондация Андре Хелер“ в Гардоне Ривиера, Италия.
  • 1989 – Китайски национален цирк.
  • 1991 – Jagmandir, ексцентричен частен театър на Махарана от Удайпур, Индия.
  • 1991 – Потъваща великанка, скулптура от цветя в парка на двореца Шьонбрун, Виена.
  • 1991 – WonderHouse (Дом на чудесата) на Бродуей, Ню Йорк.
  • 1992 – Бамбуковият човек, 55-метрова скулптура, плаваща в пристанището на Хонг Конг.
  • 1992 – Wintergarten-Varieté (Вариете-Зимна градина), създаден по случай строежа на театър в Берлин.
  • 1995 – Swarovski Crystal Worlds (Сваровски – Кристални светове), създаден във Ватенс, Тирол, Австрия.
  • 1997 – Кораб от сол в Мъртво море, Израел.
  • 1997 – Немият пророк, светлинна скулптура в Мароко.
  • 1997 – Yumé-полет през сънища, японски калейдоскоп, турне в Токио и Европа.
  • 1999 – Гласовете на Бог, спектакъл с певци на спиричуъл, музиканти и танцьори, представители на 12 култури, Маракеш, Мароко.
  • 2000 – Земният дух, 14-метрова скулптура, полу-човек, полу-птица, бдяща над павилиона „Living Planet Square“ по време на международното изложение Expo 2000.
  • 2002 – В сърцето на светлината – нощта на примадоните, представяне на измислен и инсцениран от Хелер мит.
  • 2002 – В „Théâtre du Châtelet“ в Париж под режисурата на Хелер са представени Очакване от Арнолд Шьонберг и Човешкият глас от Франсис Пуленк в сътрудничество с оперната певица Джеси Норман.
  • 2005 – Африка! Африка!, африканска музика, танци и акробати, премиера във Франкфурт на Майн.
  • 2011 – Magnifico, фантастично шоу с коне – калейдоскоп от приказни сцени.
  • 2012 – Bon Voyage, вечер за живота и песните на кабаретната актриса Грета Келер във виенския „Фолкстеатер“.
  • 2015 – Откриване на 'Al Noor Insel' в Шарджа, Обединени арабски емирства.
  • 2016 – Откриване на 'Anima Gartens', югоизточно от Маракеш, Мароко.
  • 2016 – Богиня на времето, скулптура пред развалините на замъка Тагенбрун, Санкт Файт ан дер Глан, Каринтия, Австрия.

Награди и отличияРедактиране

  • 1986: Bambi
  • 1993: Berliner Bär
  • 2004: Amadeus Austrian Music Award für „Ruf und Echo“
  • 2011: Romy für Scheitern, Scheitern, besser Scheitern als Beste Dokumentation TV
  • 2011: Ferdinand-Raimund-Ring
  • 2015: Platin-Romy für das Lebenswerk

Външни препраткиРедактиране