Антимонит
Антимонит[4], наричан още стибнит,[1] е сулфиден минерал с формула Sb2S3. Това е най-важният източник на металоида антимон. Понякога са възможни примеси на арсен, бисмут, олово, желязо, мед, злато и сребро.
| Антимонит | |
|---|---|
| Стибнит | |
 Антимонит | |
| Общи | |
| Категория | сулфиден минерал |
| Формула (повтаряща се единица) | Sb2S3 |
| Класификация на Щрунц | 2.DB.05a |
| Елементарна клетка | a = 11.229 Å, b = 11.31 Å, c = 3.8389 Å; Z = 4 |
| Характеристики | |
| Цвят | оловносив, черникав или в преливащи се цветове |
| Кристална система | ромбична |
| Сдвояване | рядко |
| Цепителност | съвършена по {010}; добра по {100} и {110} |
| Лом | полумидест |
| Твърдост по Моос | 2 – 2,5 |
| Блясък | металически |
| Цвят на чертата | оловносива |
| Прозрачност | непрозрачен |
| Специфично тегло | 4.63 |
| Плътност | 4.5 – 4.6 g/cm³ |
| Разтворимост | разтваря се в солна киселина |
| Източници | [1][2][3] |
| Основни разновидности | |
| Метастибнит | червеникав |
| Антимонит в Общомедия | |
СвойстваРедактиране
Антимонитът образува кристали с орторомбична сингония. Кристалите са във формата на призми или иглички с вертикална щриховка по ръбовете, като могат да се образуват ветрилообразни друзи, влакнести или зърнести агрегати. Цветът му е оловносив със силен металически блясък, а твърдостта му по скалата на Моос е 2 – 2,5.
РазпространениеРедактиране
Минералът се среща в хидротермални находища и често придружава реалгар, цинобър, аурипигмент, галенит, пирит, марказит, арсенопирит, сервантит, калцит, анкерит, барит и халцедон.[1] Често може да се намери в антимоно-кварцови и антимоно-живачни жили.
Малките находища на антимонит са много, но големите находища са рядкост. Среща се в Канада, САЩ, Мексико, Перу, Япония, Китай, Германия, Румъния, Италия, Франция, Англия, и Индонезия (Борнео).
Най-големият антимонитов кристал тежи над 450 kg, открит е в Китай и може да се види в Американския музей за природна история.[5]
ПриложениеРедактиране
Пасти от прах на Sb2S3 в мазнина или други материали се използват като козметика за очи още от 3000 г. пр. Хр. в Близкия Изток и близките региони.[6] В тази си употреба антимонитът се нарича каял и се използва за потъмняване на веждите и миглите или за очна линия.
Намира приложение, също така, в пиротехниката като бляскава съставка. Използва се и в съвременните кибритени клечки. В миналото се е използвал и във фотографията със светкавица, но това му приложение е изоставено поради токсичността му и чувствителността му към статично електричество. В Древен Египет се е използвал като лекарство, което избистря зрението и козметика, която кара косата да расте.[7]
ГалерияРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б в ((en)) Stibnite. Handbook of Mineralogy
- ↑ ((en)) Stibnite. Mindat.org
- ↑ ((en)) Stibnite. Webmineral
- ↑ АНТИМОНИТ – Речник на българския език 2.0
- ↑ ((en)) Chinese stibnite crystal on display in US
- ↑ Alchemie. Lexikon einer hermetischen Wissenschaft. Мюнхен, C.H. Beck, 1998. ISBN 3-406-44106-8. (на немски)
- ↑ Sunan Abu-Dawud (Ahmad Hasan translation). Book 32, Number 4050.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Stibnite“ и страницата „Антимонит“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |