Уикипедия

Ванга

българска ясновидка
(пренасочване от Баба Ванга)
Вижте пояснителната страница за други значения на Ванга.

Вангелия (Ванга) Пандева Гущерова, известна като Баба Ванга, Леля Ванга, Петричката врачка или Ванга гледачката е българска обществена фигура, обявила се за ясновидка, притежаваща способността да вижда съдбата на всеки човек, който я посещава и да предсказва бъдещето.

Ванга
българска ясновидка
Vanga.jpg
Родена
Вангелия Пандева Сурчева
Починала
11 август 1996 г. (84 г.)
ПогребанаБългария
Семейство
БащаПандо Сурчев
Уебсайт
Ванга в Общомедия

Детски годиниРедактиране

Родена е на 3 октомври 1911 година[1][2] в град Струмица, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония, в семейството на активиста на ВМОРО Пандо Сурчев. Майка ѝ умира, докато тя е невръстно дете. Докато баща ѝ е мобилизиран в Българската армия през Първата световна война тя живее под надзора на съседите си. В детството си Ванга била обикновено момиче и не проявявала никакви особености. Обичала да си играе на лечение и предписвала на приятелите си разни „лечебни“ треви. Баща ѝ се жени повторно, а тя помага в домакинската работа.

СлепотаРедактиране

 
Паметник на Ванга по повод 100 години от рождението ѝ

През 1923 г. баща ѝ Пандо Сурчев със семейството си отишъл за малко да живеят в неговото родно Ново село, тъй като в Струмица изпаднал в крайна бедност. Там на 12-годишна възраст Ванга загубва зрението си вследствие на внезапна буря, при която е грабната от силен вятър и по-късно, след дълго търсене бива открита, затрупана с камъни и пръст в една нива[3][неблагонадежден източник]. От 1925 г. живее в дом за слепи в град Земун, където прекарва три години. След смъртта на втората си майка, Ванга се прибира вкъщи, за да се грижи за по-малките си братя и сестри.

ЕзотеризъмРедактиране

 
Храм „Св. Петка Българска“, издигнат със средства на Ванга край нейния дом в Рупите

Постепенно започват да ѝ приписват пророчески способности. Твърди се, че помогнала на баща си да намери овца, открадната от стадото, което той пасял, като точно описва двора, в който била скрита. Ванга казала, че видяла всичко на сън. Става известна през годините на Втората световна война. Отчаяни хора, загубили връзка с близките си, отивали при Ванга с надеждата да ги успокои или да им каже къде се намират лобните им места.

Приписваните ѝ необичайни способности Ванга обяснява с присъствието около нея на особени невидими същества, чийто произход не може да обясни. Споделя и за съществуването на извънземни раси, които били населявали и Земята.

През последните години от живота си тя финансира построяването на параклиса „Св. Петка Българска“ в местността Рупите, Петричко. Конкретният проект и изографисването (недовършено) са дело на Светлин Русев. Поради неканоничност параклисът не е осветен от БПЦ, затова за него се говори просто като за „храм“, без да се уточнява на коя религия.

Ванга умира на 11 август 1996 година.

На тържествената сесия на Общинския съвет в Петрич на 27 октомври 2012 година, проведена по повод 100-годишнината от освобождението на града от османска власт, на Ванга посмъртно е присъдено званието Почетен гражданин на Петрич.[4]

ПредсказанияРедактиране

 
Църквата в Рупите

Предсказанията на Ванга изведнъж излизат на бял свят, едва след като събитията са се случили, но няма никакви доказателства те да са съществували преди това. В повечето случаи неясната формулировка на „предсказанията“ дава възможност на поддръжниците на Ванга да правят двояки тълкувания, нагаждайки казаното към наистина случилото се.

ДостоверностРедактиране

За неизпълнените предсказания на Ванга се говори рядко, което е показателно за неоправданата склонност да им се вярва безусловно. Пример е приписваното на Ванга несбъднато предсказание, че през 2011 година „в резултат на ядрените оръжия в северното полукълбо няма да остане нищо живо. Затова мюсюлманите ще започнат война срещу всички европейци, обвинявайки ги за унищожението“[5].

Отношения с властитеРедактиране

Ванга се сближава с дъщерята на Тодор Живков – Людмила Живкова, която увлечена от окултното, поддържа контакти с Ванга от началото на 70-те години на 20 век. Оттам насетне Ванга се ползва с протекцията на комунистическите власти. С нарастването на славата ѝ, редица чуждестранни и български политици започват да посещават Ванга. С нея са работили служители на Държавна сигурност, като не е изключено тя да е била манипулирана чрез техни внушения, които по-късно е предавала на посещаващите я политици.[6][7]

Виждане на православните и евангелски богословиРедактиране

Според автори от средите на християнското богословие нейните способности са резултат от въздействие на демонични сили. Нейните прояви, граничещи с окултизъм, изпадането в транс, отхвърлянето на задгробния живот и вярата ѝ в прераждането противоречат на християнството.[8] Богословите на Българската православна църква смятат, че в момент на виденията си и „предсказанията“, Ванга бива обладана от зъл дух и е подчинена на неговата воля.[9][10][11] Подобна позиция заема и Руската православна църква.[12]

Проведени изследвания на феномена ВангаРедактиране

През 1966 година на Държавния научноизследователски институт по сугестология – псевдонаука, развита от ръководителя на Института Георги Лозанов, е възложено да изследва феномена Ванга. През следващите пет години в него са извършени анкетни проучвания на 7000 души, които са посетили Ванга. Резултатите показват, че на 70% от хората Ванга познава миналото, настоящето и бъдещето. Според авторите на самото проучване обаче, възникналата шумна обществена дискусия е попречила тези резултати да бъдат потвърдени (или отхвърлени) чрез използването на по-прецизна и надеждна методология, която да елиминира въздействието на странични фактори. Освен това, според авторите остава отворен и въпросът какви са причините за наблюдаваните резултати – ако те бъдат приети за достоверни – като се дискутират и характерните в подобни случаи задаване на въпроси, съдържащи част от отговора, незабележимо за събеседниците „подпитване“ и т.н. Най-сетне авторите отбелязват, че не одобряват „лековерността на хората, които се стичат пред дома на Ванга“, както и заключават за пореден път, че е необходимо далеч по-задълбочено и обстойно научно изследване.

ФилмиРедактиране

  • „Феномен“ (1976), документален филм на БТ, режисьор Невена Тошева, сценарист проф. Никола Шипковенски, оператор Йордан Стоянов;
  • „Ванга“ (1996), документален филм, режисьор Стилиян Иванов – филмът многократно е будил интерес, както в България, така и в Русия. Сателитният канал на БНТ излъчва филма по няколко пъти годишно, а руската национална телевизия ОРТ кани Стилиян Иванов в най-гледаните си предавания;
  • Вангелия (2013), руски сериен филм от 2013 година. БНТ излъчва първия епизод на 19 март 2014 година.

Музейна експозиция „Ванга“Редактиране

 
Къщата на Ванга в Петрич
 
Гробът на Ванга

На 5 май 2008 година в град Петрич тържествено е открит за посетители домът музей на Ванга. Така се изпълнява нейната воля, отразена в завещание от 1984 година, открито след кончината ѝ през 1996 година. Около 3000 са запазените лични вещи на ясновидката. Сред тях са снимки, дрехи, подаръци от хора, на които е помагала, документи, предмети, служили ѝ приживе.[13]

На откриването на музея са се противопоставяли недоволни роднини на Гущерова, неуспешно оспорили нейното завещание, в което тя е оставила имота си на държавата. Ръководителят на музея уверява, че всички приходи ще отидат в държавната хазна.[14] Адрес на музея: ул. „Ванга“ № 10, гр. Петрич.

Книги за ВангаРедактиране

  • Красимира Стоянова, „Ванга“, София: Български писател, 1989, 135 с.
  • Димитър Гайгуров, „Леля ми Ванга“, София: Синева, 2014, 140 с.
  • Стойчо Божков, „Ванга и Мадлен“, София: Божи дар, 1995, 236 с.
  • Бойка Цветкова, „Ванга. Живот за хората“, София: Демакс, 1998, 239 с.
  • Дима Димитрова, Божидар Костадинов, „Ванга. Билки от вековете за вас“, София, 2002, 67 с.
  • Капка Георгиева, „Ванга от рода на прокълнатите“, София: Бумеранг БГ, 2003, 216 с.
  • Спас Попов, „Ванга, нейните събратя и измамникът“, София: Слънце, 2008, 280 с.
  • Жени Костадинова, „Пророчествата на Ванга“, София: Труд, 2009
  • А. Марианис, „Ванга – огнената библия“, София: Бард, 2011, 217 с.
  • Жени Костадинова, „Ванга Пророчицата“, „Озарение“, 2011
  • Николай Стоянов, „Случаят Ванга. Един различен поглед“, София: изд. „Enthusiast“, 2012, 199 с.
  • „Ванга – земна и неземна“, изд. Фондация „Ванга“, 2013

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Ванга.

БележкиРедактиране

  1. ↑ fondacia-vanga.com
  2. ↑ Биография, vanga.eu
  3. ↑ Imdb.com. Baba Vanga. Посетен на 15 август 2021
  4. ↑ „На Ванга днес посмъртно бе присъдено званието „Почетен гражданин“ на град Петрич“, Радио Благоевград, 27 октомври 2012
  5. ↑ Ванга предрече: През 2011 г. ни очаква страшен колапс. // chudesa.net. Посетен на 15 март 2012. Архив на оригинала от 2011-06-05 в Wayback Machine.
  6. ↑ „Юрий Горный: Предсказания Ванги готовили чекисты“, в. „Комсомольская правда“, 28 мая 1999 г. ((ru))
  7. ↑ Проект на спецслужбите ли е била Ванга, vesti.bg, 3 февруари 2016 г.
  8. ↑ Архимандрит доц. Павел Стефанов, Шуменски университет, „Духовете не ми дават мира. Живот и дело на баба Ванга“ Архив на оригинала от 2014-04-19 в Wayback Machine..
  9. ↑ „Какво е отношението на БПЦ към врачките и по-специално към Ванга и Вера Кочовска?“[неработеща препратка], статия от отец Добромир Димитров, Православие.бг
  10. ↑ „Феноменът Ванга“ Архив на оригинала от 2013-10-07 в Wayback Machine., статия от доц. д-р Димитър Попмаринов, преподавател и зам.-декан на Богословския факултет на Великотърновския университет
  11. ↑ Петър Марчев, „Българският нео-паганизъм“, статия на сайта pravoslavieto.com.
  12. ↑ В.Ю. Питанов, „Ванга: кто дёргал за верёвочку?“, pravoslavieto.com, репостнато от apologia.sobor-spb.ru. ((ru))
  13. ↑ Виктор Стефанов, „Оживя домът на баба Ванга“, dnes.dir.bg, 5 май 2008 г.
  14. ↑ Первый канал, емисия новини от 5 май 2008 г., 21:00(MSK) ((ru))
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ванга&oldid=11685057“.