Земун е град, административен център на община в Белградски окръг, Сърбия.

Земун
Земун
— град —
Знаме
      
Герб
Панорамен изглед от Земун
Панорамен изглед от Земун
44.85° с. ш. 20.4° и. д.
Земун
Страна Сърбия
ОкръгБелград
ОбщинаЗемун
Площ153,56 km²
Надм. височина83 м m
Население157 367 души (2011)
Основаване12 век
Пощенски код11080
Телефонен код011
МПС кодBG
Официален сайтwww.zemun.rs
Земун в Общомедия

Община Земун редактиране

Селища редактиране

  • град Земун – с 37 квартала;
  • село Угриновци с 2 махали (Бусие и Гърмовац).

Скупщина редактиране

Скупщината (Общинският съвет) на Градска община Земун се състои от 57 съветници.

Резултати от извънредните местни избори на 07.06.2009 г.
Партия/коалиция Съветници
bgcolor=blue Сръбска прогресивна партия 23
bgcolor=yellow Коалиция „За европейски Земун“ 19
bgcolor=blue Сръбска радикална партия 6
bgcolor=yellow Коалиция СПС – ПУПС – ЈС 4
bgcolor=#87CEEB Коалиция ДПС – „Нова Сърбия“ – НП 4
bgcolor=yellow „Листа за търпимост – Расим Ляич“ 1

История редактиране

 
Кулата Гарош

Земун е селище на западния бряг на Сава още от римско време. След присъединяването на Войводина към Кралството на сърби, хървати и словенци постепенно се сближава икономически и териториално с Белград.

За основател на Земун, около 85 г. пр.н.е., се счита келтското племе скордиски, нарекло селището Таурунум. Предполага се, че това име има връзка с илирийското селище Тауриста в Срем. Името се превежда като „Място на брега“. През II век римляните правят кастела Тауринум база на дунавския флот, подобно на Рациария (край с. Арчар) и Сексагинта ПристаРусе).

В пределите на Византия кастелът търпи нападения от хуни, готи, сармати, херули, гепиди, авари, славяни, които го разрушават до основи. В края на VIII век го завладяват франките, които го наименуват Малевил.

Идването на българите в Срем внася промяна в името му на славянското Землян, което означава „земен“. А. Дреко в „Средновековни градове на Дунаву“ (Београд, 1964 г., стр. 18) пише, че градът в епохата на Първото българско царство е владян от хан Аспарух, след това – от хановете Крум и Омуртаг, и накрая – от цар Симеон I. Името Земун идва от земя, землянка, защото нямало камък за градеж и жилищата се вкопавали в земята.

Унгарците го завладяват през 927 г. Кръстоносците ограбват града през 1096 г. В началото на XI век е завладян от византийския император Василий II. През XI – XII век за Земун се води борба за надмощие между византийци и маджари. През периода 1181 – 1521 е преимуществено под маджарска власт. През 1124 г. унгарците вземат камък от Белградската крепост, с който се изгражда каменна крепост в Земун. През 1183 г. в унгарски източници селището фигурира като Кастро Землен. През 1232 г. унгарците завземат за кратко и Белград.

По-късно Земун е наречен от маджарите Загони. Тогава е издигната готическата крепост с квадратна основа и 4 кули. Останките от нея са на хълма Гардаш. През 1411 г. Земун влиза в пределите на Моравското деспотство.

От 12 юли 1521 г. започва 2-вековното османско владичество. При обсадата на Белград от 1521 г. Марко Скоблич отбранява града с 400 „шайкаши“ – бойци на речни военни кораби. След 3 дни боеве османците избиват шепата храбреци и завземат града. Тогава загиват братята Скобличеви. От онова време е описанието на града, направено от османския пътешественик Евлия Челеби.

От 1718 г. до 1918 г. градът е митнически австро-унгарски пункт, владение на графовете Шернборн. Австрийците го наричат Землин. По онова време е карантинен пост на границата с Османската империя срещу чума и други заразни болести. На мястото на някогашния карантинен район Контунац днес е изграден парк. Градът се развива след Белградския мир от 1739 г.

От Земун сръбските борци за освобождение от османско владичество се снабдяват с оръжие. Тук се заселват много сръбски бежанци (виж Военна граница). Продължава и германската колонизация. Създава се кварталът Францщад (днешният Сутиеска). През 1871 г. Земун получава статут на свободен град. Сърбите го завладяват през 1919 г. и го държат по силата на Трианонския мирен договор.

От 1934 г. е в състава на Голям Белград. Отново е самостоятелен град в състава на профашистката Независима хърватска държава от 1941 до 1944 г. След Втората световна война Земун пак става част от столичната административна единица – днес: Град Белград (или Белградски окръг), със статут на окръг.

География редактиране

 
Земун на картата на белградски окръг

Разположен е на 76 – 79 м надморска височина на мястото, където се сливат реките Сава и Дунав. Общата площ на Община Земун (включваща града и село с 2 махали) е 438 km², а нейното население е 152 950 жители към 2002 г.

Дунава при Земун редактиране

Земун се намира на км 1174 от влива на Дунав в Черно море. Край града реката е широка 600 м и дълбока от 4 до 20 м. Много високи води реката е имала от 10 до 12 април 1940 г. и на 29 – 30 май 1970 г., а най-ниски – на 24 октомври 1947 г. Над града често духа вятърът „кошава“.

Жителите на града са любители на крайдунавските излети, а някои от тях се препитават с риболов. На горния край на остров Велики Ратни е известният плаж Лидо. Земунските ресторанти „Шаран“ и „Венеция“ поднасят рибно месо. Всяка година през август се провежда голям кулинарен преглед-състезание по готвене на риба, с участието на представители от дунавските градове, под названието на сръбски „Златни котлич Дунава“.

Население редактиране

Земун през 1931 г. наброява 28 000 ж., а през 2000 г. – 120 000 ж. От 1934 г. е състава на Голям Белград. Населението в общината е 152 950 души през 2002 г.

година Население
1948 42 230
1953 51 129
1961 74 851
1971 111 967
1981 138 702
1991 141 695
2002 152 950
Етнически групи Население Процент
сърби 132 263 86,48%
цигани 4030 2,64%
югославяни 3315 2,17%
хървати 1970 1,29%
черногорци 1725 1,13%
Общо 152 950 100%

Икономика редактиране

Промишленост редактиране

В Земун има 20 индустриални предприятия. Заводът за земеделски машини „Змай“ („Змей“) е създаден през 1927 г. като фабрика за самолети и хидроплани. От 1946 г. се изработват разни видове комбайни – за пшеница, царевица, слънчоглед, мелнични машини и ремаркета. Продукцията на завода се изнася в много страни на Европа, Азия, Африка и Южна Америка.

В Земун има още фабрика за инструменти „Телоптик“; за часовници „Инса“; за синтетичен битум „Грмеч“; за лекарства „Галеника“; за бира „Навип“; за електронни уреди; за трикотаж и конфекция „Истра“; за козметика „Далиа“; за метална галантерия „Микрол“. В завод „Икарус“ се изработват детайли за автобуси. Има и фабрика за тракторни двигатели.

Транспорт редактиране

През 1850 г. е открита паробродна (параходна) линия Земун – Белград, а през 1883 г. – железопътна линия Земун – Нови Сад. През 1934 г. е вдигнат във въздуха верижният мост над река Сава. Днес над Сава има 2 моста. На 10 км от Земун през 1962 г. е построен най-големият аеродрум в бивша ЮгославияСурчинският.

Образование редактиране

Още през 1720 г. в Замун е открито светско училище. Днес функционират няколко средни и висши училища и факултети на Белградския университет.

Забележителности редактиране

Между забележителностите на Земун е Шпиртовата къща от 1853 г. в неоготически стил. Била е собственост на известна гръцка фамилия.

Правят впечатление Караматиновата къща от 1763 г. в стил барок, сградата на магистрата от 1826 г., която сега се използва за съд, пощата от 1896 г., Ламартиновата колона и др. Запазена е най-старата в града шлосерска работилница – Пантеличевата работилница от 1854 г.

На хълма Гардаш е маджарската кула-паметник, построена през 1896 г. в чест на 1000-годишнината от основаването на Унгария. Наричат я още кулата на Хунияди, защото определеният за владетел на България умира от чума в тук през 1456 г.

Недалеч от лобното място на големия борец срещу османската инвазия е къщата на Димитрий Давидович от края на XVIII век в стил класицизъм, Николаевската църква от 1745 г. в стил барок, Богородична църква от 1783 г., параклисътСв. Архангел“ от 1786 г., „Св. Рока“ от 1830 г., Ичковата къща (на българския търговец и пръв сръбски дипломат Петър Ичко), Къщата със слънчевия часовник.

Известни личности редактиране

Родени в Земун
Починали в Земун

Източници редактиране

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране